Определение № 2087 от 20.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2087 гр. София, 16.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20241000502243 по описа за 2024 година

Съдебното производство е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Г. Н. срещу определение № 702/25.06.2024 г., постановено по гр. д. № 541/2024 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. С посоченото определение е оставена без разглеждане жалбата на Е. Г. Н. против действие на ЧСИ М. К. по изп. д. №295/2016 г., по налагане на възбрани върху недвижими имоти, обективирани в съобщение до жалбоподателя, като длъжник по изпълнителното производство.

В частната жалба се изтъкват съображения, че така постановеното определение е незаконосъобразно. Оспорва се изводът на окръжния съд, че налагането на възбрана на страна на съдебния изпълнител не представлява негово изпълнително действие, което да подлежи на обжалване по реда на чл.

435, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че след като няма съдебен акт – обезпечителна заповед, издадена по реда на чл.395 и сл. ГПК, който да допуска възбраната, то действията на съдебния изпълнител са незаконосъобразни. Моли се определението да бъде отменено като неправилно.

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, като същата е допустима, но е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Процесното определение на окръжния съд е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав на същия съд в правомощията на правораздавателните му компетенции. Разгледано по същество определението е и правилно.

В жалбата, с която е бил сезиран окръжният съд се моли, съдът да 1 отмени и вдигне възбраната върху имотите му, поради недопустимост и пороци в производството на ЧСИ. Сочи се, че в акта съобщение за наложена възбрана липсват мотиви и че не е посочено, че има право да го обжалва.

Твърди се, че не е получил покана за доброволно изпълнение и че не е уведомен за сключения договор и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 14.9.2018 г. от БНБ Париба Пърсънъл Файненс. Заявява се, че с изтичането на 10 годишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й. Сочи, че възбраната е недопустима, нищожна и порочна.

Безспорно е, че изпълнителното дело № 295/2016 г. е образувано от взискателя „БНБ Париба Пърсънъл Файненс “, ЕАД за събиране на дължимите по изпълнителния лист суми от длъжника Е. Г. Н.. Впоследствие с договор за продажба и прехвърляне на вземанията/цесия/ вземането е прехвърлено от взискателя на „Агенция за събиране на вземания“, ЕАД.

Настоящият съдебен състав също намира, че до настоящият етап на развитие на изпълнителното производство липсва подлежащо на обжалване действие по смисъла на чл. 435 ГПК. Законът лимитативно очертава случаите, при които действията на съдебен изпълнител подлежат на съдебен контрол.

Общото при всички тях е, че действията пряко засягат зачетен от правния ред интерес за страна в изпълнителното производство – взискател или длъжник, а по изключение и за трето лице на изпълнителното производство, ако предявява собствени права върху обекта на принудително изпълнение.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника.

Съгласно същата, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и постановлението за разноските. Отделно от това в чл. 435, ал. 3 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и постановлението за възлагане, но само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. От така цитираните разпоредби става ясно, че отделното обжалване на действието на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнението, не е сред тези, посочени в чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което то е недопустимо. Съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не конкретното изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Това разбиране се основава на запазване закрилата по 2 чл. 452 ГПК на взискателя, осигуряваща относителна недействителност на разпореждането на длъжника с възбранената несеквестируема вещ спрямо взискателя, защото в такава хипотеза сам длъжникът се отказва от несеквестируемостта като се разпорежда с имота и срещу него вече може да се провежда принудително изпълнение. При условие, че длъжникът е доказал несекрестируемостта на имота, насочването на изпълнението срещу него чрез вписване на възбрана е допустимо изпълнително действие съгласно цитираното тълкувателно решение на ВКС на РБ, тъй като възбраната не пречи на длъжника да ползва имота си и може да стои в него докато не се удоволетвори взискателя в изпълнителното производство.

В случая не се твърди и не се установява от данните по изпълнителното дело след налагане на възбраните ЧСИ да е извършил опис и оценка на имотите и да е ги е обявил на публична продан, за да се приеме, че жалбата на длъжника е срещу насочването на изпълнението върху несеквестируем имот.

Налага се изводът, че жалбата срещу налагането на възбрани от страна на съдебния изпълнител е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане от първоинстанционния съд. Следва да се укаже на жалбоподателя, че Обезпечителното производство по глава 24 от ГПК ( чл.

389 и сл.) е различно от изпълнителното производство, в което съдебния изпълнител разполага с правомощия да налага обезпечителни мерки без пряка съдебна проверка или без съдебно разрешение. Както вече беше посочено съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът ще има възможност да обжалва последващи действия на съдебния изпълнител по изнасяне на възбранените имоти на публична продан.

Налице е съвпадане на крайните изводи на окръжния съд и настоящия съдебен състав, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 702/25.06.2024 г., постановено по гр. д. № 541/2024 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.

Определението подлежи на обжалване, само при наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4