Решение № 58 от 22.07.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Гълъбово, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично засеД.е на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20245550200072 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Гълъбово е постъпила жалба от З. П. П.

ЕГН:**********, против наказателно постановление №....******/.21.11.2023г. на Началник към РУ на МВР-Гълъбово.

Жалбоподателката оспорва изцяло изложената фактическа обстановка в издаденото против нея наказателното постановление. Счита, че неправилно са приложени административно-наказателните разпоредбите на ЗМВР, поради което се явява незаконосъобразно и наложеното й наказание.

В съдебно засеД.е жалбата се поддържа от процесуалния й представител – адв. Н. Г. от АК-Стара Загора. Оспорва се отразената фактическа обстановка в акта и наказателното постановление. Защитата твърди, че не е връчен препис от АУАН срещу разписка, че силата на звука не надвишава допустимите норми и че не е извършвано замерване с техническо средство за установяване силата на звука, а когато такова била направено по инициатива на жалбоподателката, то било установено, че еквивалентното ниво на шума съответства на изискванията на Наредба №6/2006г. изм. и доп. ДВ бр.24/2022 г.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени на посочените основания обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

1

Ответната страна по жалбата не се представлява. Изпраща писмено становище, в което навежда аргументи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно, правилно и обосновано, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта и обжалваното наказателно постановление отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНИ, безспорно е установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено е в сроковете визирани в ЗАНН и същото се явява правилно и законосъобразно.

В случай, че по образуваното по настоящата жалба съдебно дело се претендират разноски за осъществено процесуално представителство от оправомощен за целта адвокат, съответно юрисконсулт и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, то на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съдът да присъди разноски в минимален размер, съобразно чл.36, ал.2 от ЗАДВ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Видно от приложеното наказателно постановление е, че същото е връчено на жалбоподателката лично на 22.11.2023г. Жалбата е депозирана, чрез административно–наказващия орган преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 13.11.2023 г., в гр.Гълъбово, в 12:00 часа, на основание чл.64 от ЗМВР, полицейският служител при РУ на МВР-ПИ Т.Г. П. при група ОП- РУГълъбово, съставил писмено разпореждане против жалбоподателката, в качеството й на управител на ЕТ „Д.- З. П.“, с адрес ******, с което разпоредил да не извършва нерегламентирана дейност в обекта, както и да не допуска неговото използване за други дейности, освен за тези, които са изрично посочени в надлежно издадени документи, от компетентни органи, регламентиращи конкретните дейности; да не допуска използването по никакъв повод в обекта, на озвучителни и музикални уредби, музикални инструменти и други електронни устройства, възпроизвеждащи музика или шум, до степен смущаваща обществения ред или спокойствие на обитателите, на околните жилищни сгради, в следствие, на които да нарушава дневната или нощна тишина, освен в случаите, в които има издадено надлежно разрешение от компетентен орган; да спазва изискванията на специалните нормативни актове, имащи отношение към извършваната дейност.

На 11.11.2023 г., около 22:30 часа, бил подаден сигнал до ОДЧ-Гълъбово за силна музика от търговски обект „Д.“, находящ се в ******************* 2

На място бил изпратен дежурен полицейски патрул в състав: П. Б. П., П.

Г. П. и С. С.. Последните установили, че когато вратата на заведението се отвори, музиката се чува извън помещението, което ги мотивирало да съставят АУАН против жалбоподателката, на основание преходно издаденото писмено разпореждане.

На същата дата полицейският служител П. Г. П., съставил, АУАН против З. П. П. за това, че на 11.11. 2023г., около 22.31 часа, в гр.Гълъбово, на ул.

„Георги Бенковски“, до ж.п.гара, в обект „Дървеното“ не изпълнила писмено издадено разпореждане с вх.№ 447000-236-17.01.2023г в което е записано да не вдига шум и да не допуска използването на музикални и електронни устройства смущаващи обществения ред и спокойствието на околните жилищни сгради. Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на чл.64 от ЗМВР.

Актът е връчен на жалбоподателката на 11.11.2023г., при отказ, удостоверен от един свидетел.

Въз основа на така съставения акт е издадено наказателно постановление №....******/21.11.2023, с което на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, началникът на РУ на МВР-Гълъбово наложил на З. П.. административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.

Съдът намира, че както АУАН, така и наказателното постановление са издадени в предвидената от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, от компетентни органи, при спазване на процедурата по връчването им на жалбоподателката, както и при идентичност на посоченото фактическо и правно обвинение в санкционния акт, с възприетото такова в АУАН.

Съдът обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Посочената в акта и наказателното постановление като виновно нарушена разпоредба на чл.64, ал.4 от ЗМВР, създава задължение до неограничен кръг правни субекти да изпълняват дадените им разпорежД.я от полицейски орган в случаите на чл.64, ал.1 от ЗМВР. Нито в съставения акт против жалбоподателката, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление, се съдържа описание на конкретно извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. Направеното в двата акта описание се свежда до следната словесна формулировка: „нарушава” разпоредбите на преходно издаденото полицейско разпореждане, което е било в смисъл жалбоподателката да не нарушава нощната тишина и спокойствието на гражД.те, както и да спазва установеното работно време. Санкционната разпоредба на чл.257, ал.1 от ЗМВР очертава рамките на изпълнително деяние, изразяващо се в неизпълнение на 3 разпореждане на орган на МВР, т.е. същото се свежда до определено поведение на нарушителя. Последното означава, че както актосъставителят, така и административно-наказващият орган е следвало да изложат, освен данни за това в какво се е изразило разпореждането - фактическото и правното основание за издаването му, но и данни за това какви са конкретните действия или бездействия, чрез които даденото разпореждане не е било изпълнено. В конкретния случай това не е сторено, поради което съдът не може да прецени, чрез какви точно действия или бездействия е извършено от жалбоподателката нарушението, както и дали поведението й като цяло на посочените в акта и наказателното постановление дата, час и място, очертават възприетото от наказващия орган като нарушение на нощната тишина и неспазване на работно време, въпреки издаденото полицейско разпореждане в този смисъл.

Но дори и да бе установено такова, но едва в хода на въззивната проверка за законосъобразност на обжалвания санкционен акт, същото не би могло да санира липсата на предвидените в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизити. Тази липса има за последица накърняване правото на защита на жалбоподателката, до степен на невъзможност да разбере за какво точно деяние е наказана, кога и при какви обстоятелства го е извършила, и съставлява самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт.

Наред с това полицейското разпореждане, чието нарушение се визира в атакуваното наказателно постановление е с адресат ЕТ „Д.-З. П.“, с адрес ******, а АУАН е съставен на З. П. П., за нарушение извършено на адрес гр.Гълъбово, на ул. „Георги Бенковски“, до ж.п.гара, в обект „Дървеното“.

При това положение съдът счита, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.

При този изход на процеса въззиваемата страна –РУ-Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя З. П. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 400лв /четиристотин лева/.

Водим от горните мотиви, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №....*******/.21.11.2023г. на Началник на РУ на МВР-гр. Гълъбово, с което на З. П. П. ЕГН:********** е наложено на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

4

ОСЪЖДА РУ-Гълъбово при ОДМВР-Стара Загора да заплати на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН на З. П. П. ЕГН:********** с постоянен адрес - ***************направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. / четиристотин лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд-гр.Стара Загора в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________ 5