Определение № 684 от 01.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 684 гр. София, 01.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно търговско дело № 20231001000838 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от Р. Р. А. против Определение № 2511 от 26.07.2023 г. по т.д.№1334/23г. на СГС, TO, VI-15 състав,с което съдът е върнал предявената от ищеца искова молба против ТБ“КТБ“АД-в несъстоятелност и е прекратил производството по делото.Подържа се,че с подадената искова молба от Р. А. е предявен установителен иск с правно основание чл. 90 от Закона за банковата несъстоятелност , който се явява трето лице, чието право е засегнато от действията по осребряване на имуществото на несъстоятелната банка.Подържа се,че от представените по делото писменни доказателства се установява,че ищецът има правен интерес от завеждане на иска защото отговаря на изискванията на закона, а именно е трето лице (към момента на подаване на исковата молба той нито е кредитор нито длъжник) и неговите имуществени права са засегнати от осребряването на имуществото на банката. Като трето лице ищецът неоснователно не получава парични суми от разпределението на осребреното имущество, поради което има правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 90 от ЗБН.Подърпжа се,че обжалваното определение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, защото дали твърденията на ищеца за извършени действия, с които са накърнени негови имуществени права във връзка с разпределението на осребреното имущество на банката, следва да бъдат приети като истинни и основателни е въпрос на доказване по същество, а не въпрос на допустимост на иска.Подържа се,че уважения иск по чл. 59 от ЗБН е предявен от синдика на „КТБ“ АД, в несъстоятелност и с него е прогласена недействителността на извършеното прихващане с процесното вземане придобито от „Агро Ж. А.“ ООД с договор за цесия от 24.10.2014 година. Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗБН, синдикът служебно бил длъжен да включи в списъка с приетите вземания лицето, което е извършило недействителното прихващане, тоест „Агро Ж. А.“ ООД, а не ищеца. Според жалбоподателя 1 с иск по чл. 65 от ЗБН се установяват вземания, които кредитор на банката в несъстоятелност е пропуснал да предяви писмено пред синдика в двумесечния срок от датата на вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност. В нито един момент, в който е могъл и е следвало да предяви писмено своите вземания срещу несъстоятелната банка, ищецът не е бил неин кредитор, така че нищо не е пропуснал да стори. Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗБН, вземанията на вложителите в банката, какъвто е бил ищецът, Р. А., преди да сключи договор за цесия с „Агро Ж. А.“ ООД, се вписват служебно от синдика в списъка на кредиторите с приети вземания. Списъкът на кредиторите с приети вземания, обаче се приема от синдика след като е постановено решението за откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД. Решението на СГС, ТО по т.д. № 7549 / 14 г. е постановено на 22.04.2015 г., когато ищецът Р. А. не е бил кредитор на банката, защото е действал договора за цесия сключен на 24.10.2014 година с „Агро Ж. А.“ ООД, поради което предявяване на вземане в двумесечния срок, който е изтекъл на 22.06.2015 година, би било неоснователно. Предявяването на иск по чл. 65 става в едногодишен срок от датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, тоест е лимитирано до 22.04.2016 година, когато все още договора за цесия е действал между страните и ищецът, Р. А., не е бил кредитор на банката.Същият става кредитор на банката едва с развалянето на договора за цесия, което съвпада с влизането в законна сила на съдебното решение по т. д. № 7218/16 г. на СГС, VI-4 състав, постановено на 31.03.2017 година, с което е обявена недействителността на извършеното прихващане от „Агро Жа“ООД.Неправилно в обжалваното определение съдът недопуснал разглеждането на предявения иск,поради това,че ищецът е имал право до развалянето на договора за цесия, „да обуслови право на съдебна защита по реда на чл. 66 ЗБН срещу цитирания списък на приетите вземания на кредиторите на банката“.поради това се иска обжалваното определение да бъде отменено,а делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Търговско дело №1334/23г. на СГС е образувано по искова молба от Р. Р. А. срещу „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, с която е предявен иск за признаване за установено, че ищецът има вземане към ответника, което към 20.06.2014г. било в размер 2 926 000,00 лв.и да бъде осъден ответника да включи ищеца в списъка на приетите вземания с посоченото вземане.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че предявеният иск е недопустим,поради това,че по съществото си представлява иск за установяване на факт с правно значение.Съгласно чл. 124, ал 2, изр. 2 ГПК допустимостта на иска е обусловена от изрично предвидена в закона разпоредба, каквото по отношение на предявения установителен иск не съществува. Съдът е приел,че посоченото в исковата молба правно основание на предявения иск - чл. 90, ал. 1 ЗБН регламентира хипотезата на накърнено имуществено право на ищеца от извършени действия по осребряване в производството по 2 несъстоятелност на банката, която претенция няма никаква връзка с изложените в исковата молба твърдения. Съдът е приел,че според твърденията в исковата молба и представените с нея доказателства след влизане в сила на съдебно решение №644/04.04.17г. по т.д.

№7218/16г. на СГС, с което е уважен иск на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД срещу „Агро – Ж.А.“ ООД за обявяване на недействително на прихващането с процесното вземане, цедирано от ищеца на „Агро – Ж.А.“ ООД, вземането на цесионера „Агро – Ж.А.“ ООД е включено на основание чл. 64, ал. 2 ЗБНТ в списък на приети вземания срещу банката в несъстоятелност, обявен по партидата на банката в търговския регистър с вписване №20191231083422 (общоизвестно обстоятелство, което съгласно чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ не се нуждае от доказване), а твърденията на ищеца, че е титуляр на това вземане поради разваляне на договора за цесия от цесионера, могат да обусловят право на съдебна защита по реда на чл. 66 ЗБН срещу цитирания списък на приети вземания на кредитори на банката (сроковете за упражняване на това право на ищеца са изтекли преди датата на исковата молба), не и право на съдебна защита по общия исков ред.

При така установената фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.

С исковата молба ,по която е образувано делото е предявен установителен иск за признаване за установено, че ищецът има вземане към ответника и да бъде осъден ответника да включи ищеца в списъка на приетите вземания с посоченото вземане. Съгласно чл.124,ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това,а съгласно ал.4,изр.2 иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.В настоящия случай след като ищецът претендира,че има вземане по отношение на ответника,то същия следва да предяви осъдителен иск за претендираната сума,а не установителен иск. Както е изяснено в теорията и съдебната практика установителния иск е субсидиарна форма за защита на едно право и следва да намери приложение когато това право не може да бъде защитено с друг вид иск.Когато това право може да бъде защитено с друг вид иск /в настоящия случай с осъдителен/ , предявяването на установителен иск е недопустимо,както правилно е прието от първоинстанционния съд.Следва да се има предвид,че в случая се иска установяване съществуването на факт с правно значение /наличието на претендираното вземане/.Установяването на наличието на претендираното вземане не е предвидено като правна възможност в познатото ни законодателство,поради което предявяване на подобен иск е недопустимо.

В частната жалба,по която е образувано настоящето дело жалбоподателят се позовава на разпоредбат на чл.90 от ЗБН,съгласно която трето лице, чието право е засегнато от действията по осребряване, може да предяви иск срещу банката за установяване на правото си.При изложената фактическа обстановка в жалбата /наличието на вземане/ не може да се 3 направи каквато и да било връзка с текстта на чл.90 от ЗБН. В депозираната от частния жалбоподател искова молба, с която е предявен прецененият като недопустим установителен иск, не се съдържат твърдения, насочващи към фактическия състав на чл. 90, ал. 1 ЗБН, а именно - че ищецът е трето за ответната банка лице и че негови имуществени права са засегнати от действия, предприети в процеса по осребряване на имуществото на банката.В исковата молба,по която е образувано делото няма каквото и да било позоваване на действия по осребряване имуществото на банката,които да са проведени против интереса на ищеца.

Горното се отнася и до искането за осъждане на ответника да включи ищеца в списъка на приетите вземания с посоченото вземане.Процедурата по съставяне на списъка на приетите вземания е подробно регламентирана в глава Пета от ЗБН „Предявяване на вземанията“ ,където не е предвидена процесуалната възможност посредством осъдителен иск едно вземане да бъде включено в съставения списък на приетите вземания.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По горните съображения Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 2511 от 26.07.2023 г. по т.д.№1334/23г. на СГС, TO, VI-15 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис с частна касационна жалба при наличие на основания за допускане на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4