Определение № 4026 от 29.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4026 гр. София, 29.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002101274 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците В. Ц. С. и С. И. С. и по касационна жалба на ответницата Н. Н. Ц. срещу въззивно решение № 651 от 19.12.2024 год., постановено по в. гр. дело № 630/2024 год. по описа на Окръжен съд – Враца, ІІ-ри въззивен състав, с което, като е отменено решение № 422 от 24.06.2024 год., постановено по гр. дело № 3377/2023 год. по описа на Районен съд – Враца, са определени на основание чл. 128, ал. 1 СК мерки за лични отношения на В. Ц. С. и С.

И. С. с техния внук Й. И. С., включващи правото на бабата и дядото да виждат и вземат детето при себе си, както следва: от 18.00 ч. на всеки първи и трети петък от месеца до 09.00 ч. на всеки първи и трети съботен ден с преспИ.е; за осъществяване на тези лични контакти в петъчния ден бабата и/или дядото следва да вземат детето от дома на майката Н. Н. Ц., а в съботния ден – да го предават на бащата за упражняване на определения между родителите режим на лични отношения със съдебната спогодба по гр. дело № 1478/2022 год. по описа на Районен съд – Враца; за 3 часа на 22 декември – деня, следващ рождения ден на детето, както и по 3 часа на рождените си дни – 3 май и 26 юли, в периоди, договорени с родителя, който има право на лични отношения в съответния ден, съгласно постигнатата спогодба по гр. дело № 1478/2022 год. по описа на Районен съд – Враца, и при съобразяване учебните занятия на детето; по една седмица в летния период – м.юни, юли или август по време, когато майката не ползва платен годишен отпуск и бащата не е в режим на лични отношения.

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от легитимирани 1 страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбите.

В жалбата на ищците се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност всички доказателства, както и обстоятелствата, които имат значение за определяне на мерките за лични отношения и не е отчел интересите на детето. Считат, че следва да бъде определен по-разширен режим на лични контакти.

В изложението на касаторите-ищци по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ За задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните и да постанови обоснован съдебен акт, за правилността на съдебния акт – въззивната инстанция да отмени решение на първата инстанция като неправилно и да постанови друго решение при една и съща фактическа обстановка, както и при едни и същи доказателства, като изложи различни правни изводи?

2/ Следва ли определеният режим на лични отношения на бащата с детето да бъде от съществено значение при вземане на решение по реда на чл. 128 СК за определяне на режим на лични отношения на бабата и дядото по реда на чл. 59, ал. 2 СК?

Касаторите навеждат допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържат, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението се навежда и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност

Ответницата по касационната жалба Н. Н. Ц. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно.

Ответникът по касационната жалба И. С. С. не е депозирал писмен отговор.

В жалбата на ответницата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд е определил режим на лични отношения, който е практически неизпълним, доколкото противоречи и обхваща периоди, които са разпределени между родителите с влязлата в сила съдебна спогодба по гр. дело № 1478/2022 год. по описа на Районен съд – Враца, а осен това създава предпоставки за нови конфликти между страните. По делото било безспорно, че бащата и двамата ищци живеели на един административен адрес, като в периода на 2 лични отношения на бащата с детето, бабата и дядото общували пълноценно със своя внук. При това положение интересът на детото изисквал да бъде регламентиран режим на лични отношения между него и бабата и дядото, който да съвпадне с този на бащата и да се упражнява съвместно с него. Пренебрегнати били и данните за поведението на ищците.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Длъжен ли е въззивният съд при произнасяне по същество на спора да обсъди отново и изцяло установената фактическа обстановка, ведно с всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в качеството си на втора инстанция по същество?

2/ При какви случаи не е в интерес на детето да общува с бабата, респ. дядото, тъй като общуването би навредило на развитието и възпитанието на детето?

3/ Следва ли мерките по чл. 128 СК да са ясни и конкретно определени от съда?

4/ При произнасянето по искане по чл. 128 СК, обвързан ли е съдът от режима на лични контакти, определен на родител по реда на чл. 127, ал. 1 вр. с чл. 59, ал. 4 СК?

5/ Допустимо ли е чрез искане по чл. 128 СК да се замести искане за по-разширен режим на лични контакти между родител и дете?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че първите четири въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 60134 от 08.11.2021 год. на ВКС по гр. дело № 1062/2021 год., І г. о. и цитираните в него решения, решение № 60270 от 21.01.2022 год. на ВКС по гр. дело № 660/2021 год., ІV г. о., ГК и решение № 147 от 28.07.2022 год. на ВКС по гр. дело № 4889/2021 год., ІV г. о., ГК, а петият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението се навежда и основанието за допускане на касационно основание по чл.

280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност.

Ответниците по касационната жалба В. Ц. С. и С. И. С. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд изложил съображения, че изключителен критерий от първостепенно значение за решаване на въпроси, отнасящи се до децата, е техният интерес, като това изрично е предвидено и в разпоредбата на чл. 128 СК. Естествено е внуците и техните прародители да поддържат лични отношения. Касае се за самостоятелна категория семейни отношения, които са отделни от връзките между дете и родители и са скрепени със законово определени правни последици. В производството по спорна съдебна администрация по чл. 128, ал. 1 СК 3 съдът решава необходими ли са мерки относно осъществяването на лични отношения на дядото и бабата с внуците, какви по вид, с каква продължителност и при нужда – какви са подходящите защитни мерки за осигуряване на изпълнението им. Мерките на лични отношения не са посочени в закона конкретно, но са подобни на тези, които се определят между родители и деца по чл. 59, ал. 4 СК. Мерките винаги трябва да са конкретни и така определени, че да са рамка за правилното развитие на детето и добрите взаимоотношения с прародителя, а не източник на нови спорове. За интереса на детето от определяне на мерки за лични отношения с дядото и бабата, в производство по чл. 128 СК, съдът изхожда от целия комплекс от обстоятелства по конкретния случай, вземайки за база предпоставките по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Целта на цитираните законови разпоредби е да предложи комплекс от предпоставки, приложими за различни житейски и правни ситуации, които позволяват широк обхват на съдебно произнасяне и оптимално съобразяване с всеки детайл от фактическата обстановка.

Добрите отношения, честите лични контакти на внуците с бабата и дядото, следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителите, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В същото време, режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, както и евентуалното несъответното ограничаване на времето и възможностите за лични контакти на децата с родителите им. Когато родителските права спрямо детето са предоставени на единия от родителите, на другия се определят мерки на лични отношения с детето, които трябва да обезпечават широка възможност за общуване, чието пълноценно осъществяване не бива да бъде препятствано с мерките по чл. 128 СК. Също така, при осъществяване на личните отношения с внуците, бабата и дядото не трябва да нарушават режима на отглеждане, почивка, здравето, и спокойствието на децата. От значение е има ли предписани мерки по чл. 59, ал. 4 СК за осъществяване на лични отношения с родител, какви са те, родителят живее ли съвместно с прародителя на детето, създава ли пречки за контактите с бабата/дядото, съответно определеният на родителя режим позволява ли детето да пребивава и с бабата, и с дядото достатъчно време; в интерес на детето ли е личните отношения да се осъществяват съвместно. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на 4 родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права.

В тази връзка въззивният съд е приел, че в конкретния случай е установено, че в края на 2021 год. между родителите на детето Й. И. С. /ответниците по делото/ е настъпила фактическа раздяла, като на следващата година е постигната съдебна спогодба, по силата на която упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е предоставено на майката Н. Ц., а на бащата И. С. е определен режим на лични отношения с детето. След раздялата отношенията между родителите са силно влошени, което е довело до риск детето да бъде въвлечено в конфликта помежду им и е наложило намеса на съответните институции. Това влошаване на отношенията е довело и до влошаване на отношенията между майката на детето Н. Ц. и родителите на бащата на детето И. С., а именно – ищците В. и С. С.и. По делото са налице данни, че майката ограничава контактите на детето с неговите баба и дядо по бащина линия. Това обстоятелство не се отрича и от самата ищца, която по време на съдебните прения пред въззивната инстанция признава, че не позволява да бъде осъществявана връзка по телефона между Й. и неговите баба и дядо по бащина линия, тъй като счита, че тези разговори се използват, за да бъде уязвена. С оглед на това изявление може да бъде направен извод, че безпокойството на майката и желанието й да ограничи контактите между детето и ищците, произтича от притеснение детето да не бъде подлагано на негативни емоции и да не бъде настройвано срещу нея.