Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 22.12.2021, Административен съд - Габрово

Съд
Административен съд - Габрово
Дело
156/2021
Подписан
22.12.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 27e · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е № 177 гр. Габрово, 22.12.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ

КИРОВА-ТОДОРОВА

ДАНИЕЛА ГИШИНА при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР

АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 156 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Областна дирекция на

Министерство на вътрешните работи – Габрово /ОДМВР/, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, против Решение № 130 от 20.09.2021 година на Районен съд - Габрово, постановено по АНД № 648 по описа за 2021 година. С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление № 21-0892-000296 от 02.06.2021 година, издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово, с което на Х.С.Ш. *** за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 6 от ЗДвП са наложени следните наказания: глоба в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на материалния закон, като се развиват доводи, че въззивният съд не е ценил справка с рег. № 892р-1730 от 17.08.2021 година, съдържаща данни за местоположение на пътните знаци, ситуиране на процесното АТСС и процесния автомобил в момента на регистриране на нарушението, поради което съдът е достигнал до неправилен извод за недоказаност на административното нарушение. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП, като се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател ОДМВР - Габрово не се представлява в открито съдебно заседание.

Ответната по жалбата страна Х.С.Ш. не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение по съображения, развити в депозиран по делото отговор на касационната жалба, както и в хода по същество, като се заявява претенция за присъждане на разноските, за които се представя списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.

1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.

За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че движението с превишена скорост на процесния автомобил не може да се приеме за доказано въз основа на приложения по делото снимков материал и при неясния отговор на въпроса дали в посоката, в която се е движил автомобилът, но преди забранителния пътен знак, до който е било ситуирано използваното техническо средство, е имало друг знак В26, в чиято зона на действие се е намирал процесният автомобил. С тези аргументи въззивният съд е приел, че авторството на процесното нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивният съд е достигнал до неправилни изводи поради неправилна интерпретация на фактите, посочени в справка с рег. № 892р-1730 от 17.08.2021 година /л. 31 от първоинст. дело/, вследствие на което неправилно е приложил и материалния закон.

При преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав установява следната фактическа обстановка: На 11.03.2021 година автомобил, управляван от Х.С.Ш., се е движел в посока гр.

Габрово по път № ІІ-44, като около 10:56 часа с АТСС е било регистрирано превишаване на въведено с пътен знак В 26 ограничение на скоростта от 50 км/ч – управляваният от Ш. автомобил е бил регистриран да се движи със скорост от 114 км/ч, от която е приспадната допустима от техническото средство грешка от +/- 3 %, т.е. прието е, че скоростта на движение е 110 км/ч или превишаването е с 60 км/ч. Относимо към процесното нарушение е местоположението на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта 50 км/ч, който към датата на извършване на нарушението се е намирал на 166 м преди входа на бензиностанция „***з“ /снимка на л. 51 от първоинст. дело/, използваното АТСС е било разположено на около 186 м от коментирания по-горе пътен знак, т.е. в озеленена площ непосредствено след мястото за навлизане в крайпътна територия – бензиностанция „***“ /снимка на л.

52 от първоинст. дело/; управляваното от Ш. МПС към момента на регистриране на нарушението се е намирало на 90 метра от използваното АТСС, т.е. в зоната на действие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта 50 км/ч – на около 96 метра след знака /186-90=96/. Коментираният от въззивния съд пътен знак, находящ се в озеленена площ непосредствено след мястото за навлизане в крайпътна територия – бензиностанция „***“ и видим на снимковия материал на л.

16 и л. 52 от първоинст. дело няма нищо общо с процесното нарушение, не е описан като местоположение и вид в нито един от документите, приети като доказателство по делото, именно поради своята неотносимост, като при извършена справка в Google maps се установява, че се касае за пътен знак Г11 „Преминаване отдясно или отляво на знака“.

При така установената фактическа обстановка следва изводът, че вмененото на касационния ответник нарушение е надлежно установено и е законосъобразно санкционирано, като наложените наказания глоба от 1400 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство съответстват на нормативно предвидените в чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 6 от ЗДвП вид и размер на наказанията за констатираното превишение на скоростта за движение извън населено място и при необорени данни за системност на нарушението по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП.

При безспорни факти за извършено нарушение и при липса на твърдяни от наказаното лице обективни обстоятелства относно конкретни нарушения в процедурата или такива при прилагане на материалния закон, процесното НП следва да бъде потвърдено, което налага отмяна на обжалваното въззивно решение поради постановяването при неправилно приложение на материалния закон и преценка на събраните доказателства, и постановяване на друго по същество.

Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.

221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ

Решение № 130 от 20.09.2021 година на Районен съд - Габрово, постановено по АНД № 648 по описа за 2021 година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0892-000296 от 02.06.2021 година, издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово, с което на Х.С.Ш. *** за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 6 от ЗДвП са наложени следните наказания: глоба в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА Х.С.Ш. *** с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.