Определение № 3039 от 09.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3039 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Кирил Ст. Петров

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20261100500819 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника „Сити Кеш“ ООД срещу определение № 46649 от 10.11.2025 г. по гр. д. № 14857/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 162 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение № 14835 от 31.07.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че на процесуалния представител на ищеца не се дължи възнаграждение по реда на чл. 38 Закона за адвокатурата /ЗА/, тъй като декларираните от ищеца обстоятелства били опровергани и по делото се установявало, че той не е материално затруднено лице. Поддържа, че ищецът е завел още две дела срещу ответника при идентични факти, като непредявяването на исковете в едно производство представлявало злоупотреба с право, поради което на ищеца следвало да се присъди само едно възнаграждение за процесуално представителство за трите производства, каквото вече било присъдено по другите дела. Счита, че приложеният по делото договор за правна защита и съдействие не включва в предмета си процесуално представителство по настоящото дело. При условията на евентуалност намира, че присъденият от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение е твърде завишен и не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на положения от процесуалния представител труд, като съобразно практиката на СЕС същият можело да бъде намален под минимумите на Наредба № 1/2004 г. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено, а решението на първоинстанционния съд в частта за разноските да бъде изменено като се откаже присъждането на адвокатско възнаграждение, а при евентуалност възнаграждението да бъде намалено значително.

Ответникът по частната жалба адв. Ю. Г.а, процесуален представител на Б.П.М., е подала отговор, с който оспорва частната жалба и изразява становище за нейната неоснователност.

1

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК:

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството пред СРС е образувано по предявен от Б.П.М. срещу „Сити Кеш“ ООД иск за установяване нищожността прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № 700774 от 30.06.2022 г., а при условията на евентуалност се иска да бъде прогласена нищожността на клаузите от договора, регламентиращи ГПР, ГЛП и заплащането на неустойка.

С решение № № 14835 от 31.07.2025 г. е уважен главният иск за установяване нищожността на договор за потребителски кредит № 700774 от 30.06.2022 г.

Съобразно уважения иск, СРС е осъдил ответника „Сити Кеш“ ООД да плати на процесуалния представител на ищеца адв. Ю. О. Г.а възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА в размер на 400 лв. В срока за обжалване на решението ответникът е подал молба по чл. 248 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските, като по сходни на изложените и в частната жалба доводи ответникът е искал решението да бъде отменено в частта на присъдените по чл. 38 ЗА разноски.

За да постанови обжалваното определение. СРС е приел, че не е налице злоупотреба с права. Съдът не разполагал с правомощия да проверява имущественото състояние на ищеца, като е счел, че е съобразил размера на присъденото възнаграждение с разпоредбата на чл. 38 ЗА. Представянето на договора за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента безплатно, както и основанието за това – на материално затруднено лице, било достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което не било налице основание за изменение на решението в частта за разноските.

За уважаване на искане за присъждане на разноски за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА е достатъчно по делото да са налице доказателства за постигнато съгласие за предоставяне на безвъзмездна правна помощ по конкретното производство /да липсват данни за уговорен размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, респ. да е изявена воля от страната и процесуалния й представител, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна/.

В настоящия случай съдът намира, че по делото не са събрани категорични доказателства за уговорена между страните безплатна правна помощ по гр. д. № 14857/2023 г. на СРС, 162 състав. Представеният договор за правна защита и съдействие /л. 94 от делото пред СРС/ действително включва уговорка за предоставяне на правната помощ безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, но като основание и предмет на договора е посочено „осъществява процесуално представителство, защита и правно съдействие на възложителя във връзка с образуване на граждански и изпълнителни дела срещу „Сити Кеш“ ООД и да 2 представлява упълномощителя, като извършва всички необходими процесуални действия“.

От служебна справка по делата, съхранявани в електронен вид в ЕИСС, се установява че идентичен договор за правна защита и съдействие от дата 15.02.2023 г. е приложен и по други две дела, образувани между същите страни – гр. д. № 14856/2023 г. по описа на СРС, 40 състав /образувано на 22.03.2023 г./ и гр. д. № 19418/2023 г. по описа на СРС, 24 състав /образувано на 12.04.2023 г./. Посочените производства са образувани за установяване, че договор за потребителски кредит № 785573/23.12.2022 г. е нищожен и за връщане на платени без основание суми по този договор, както и за установяване, че договор за потребителски кредит № 747081 от 07.10.2022 г. е нищожен. Касае се до други, сключени между Б.П.М. и „Сити Кеш“ ООД, договори за потребителски кредит.

Договорът за правна помощ следва да съдържа и информация за делото, по което ще се осъществи процесуалното представителство срещу договореното възнаграждение. От изложените по-горе обстоятелства съдът намира, че не се установява кое дело по кой договор за кредит касае представеният договор за правна защита и съдействие на л. 94 от делото пред СРС. Идентичен договор от дата 15.02.2023 г. е приложен по още 2 дела между страните. Не се установява при условията на пълно и главно доказване, че представеният договор за правна защита и съдействие касае настоящото производство, респ. че касае проц. представителство по иска за нищожност на договор за потребителски кредит № 700774 от 30.06.2022 г. Оттук, приложеният по делото договор за уговорена безплатна правна помощ не доказва постигнато между ищеца и процесуалния представител съгласие за предоставяне на безвъзмездна правна помощ по конкретното производство, поради което на процесуалния представител на ищеца не следва да се присъжда възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

За пълнота следва да се посочи, че ищецът е образувал няколко искови производства за прогласяване нищожността на договори за потребителски кредит с ответника при идентични твърдения – гр. д. № 14856/2023 г. по описа на СРС, 40 състав, гр. д. № 19418/2023 г. по описа на СРС, 24 състав и гр. д. № 14857/2023 г. по описа на СРС, 162 състав. С тези свои действия той е увеличил многократно задълженията за разноски по делата за адвокатски хонорар. И по трите дела се установява представянето на идентичен договор за правна защита и съдействие от 15.02.2023 г., в който не се сочи към кое производство е относим, с предмет „осъществяваме процесуално представителство, защита и правно съдействие на възложителя във връзка с образуване на граждански и изпълнителни дела срещу „Сити Кеш“ ООД и да представлява упълномощителя, като извършва всички необходими процесуални действия“. Като от служебната справка по другите две дела се установява, че на процесуалния представител на ищеца вече са присъдени адвокатско възнаграждения по чл.

38 ЗА в размер на 610.80 лв. по гр. д. № 14856/2023 г. по описа на СРС и в размер на 400 лв. по гр. д. № 19418/2023 г. по описа на СРС. Доколкото договорът за правна защита и съдействие е само един, то ответникът следва да понесе отговорността за разноски само за едно адвокатско възнаграждение. Още повече, че се касае и за производства, при които между едни и същи страни се разглеждат производства с идентични фактически твърдения с оглед множеството сключени от ищеца договори за потребителски кредити с ответника 3

Ето защо, обжалваното определение е неправилно, като същото следва да бъде отменено, а първоинстанционното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, доколкото претенцията на ищеца за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА се явява неоснователна.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 46649 от 10.11.2025 г. по гр. д. № 14857/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 162 състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 14835 от 31.07.2025 г. по гр. д. № 14857/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 162 състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решение № 14835 от 31.07.2025 г. по гр. д. № 14857/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 162 състав, в частта, с която „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, е осъдено да заплати на Ю. О. Г.а, АК – София, с адрес в гр. София, ул. „Искър“ № 69 адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4