Решение № 260009 от 07.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 07.07.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Велислава Василева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6506 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове от Б.Е.Г., ЕГН ********** с адрес ***, срещу „***“ ЕООД ЕИК ***, с адрес на управление ***, представлявано от М.И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 130 000 лева / след направено изменение на иска по реда на чл.214 ГПК/, представляващ частичен иск от иск в размер на 150 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпила на 03.07.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука -03.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В обстоятелствената част на ИМ се излага, че на

03.07.2020г. около 08:15ч. в работно време и на работното си място на Автомагистрала „***“ ЛОТ № 3.1 между с. ***, на съоръжение при км 98+150 ищецът в изпълнение на работните си задължения, възложени от ответника, като строителен работник е ударен от падаща армировка, която е била монтирана и укрепена през предходния работен ден. Твърди се, че пострадалият към момента на настъпване на процесната злополука е бил в трудово правоотношение с ответната страна, поради което и настъпилата злополука била трудова, тъй като фактическата обстановка по възникването й отговаря на предпоставките, посочени в чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Излага се, че вредите, които ищецът е претърпял /както имуществени, така и неимуществени/ са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука. Сочи се, вследствие на злополуката ищецът е претърпял политравма, изразяваща в травма на главата, счупване костите на дясна подбедрица (фрактура крурис декстра аперта) и счупване-изкълчване на талонавикуларната става вляво (фрактура-луксацио субтал. ет. талонавикул синистра) с травматична лезия (лезио травматика FHL ет АТР). Твърди се, че описаните травми са получени при падане на армировка върху главата и ръката му, която впоследствие води и до падането на ищеца от около 3-4 метра височина и затискането на двата му долни крайника от същата тази армировка.

Излага се, че краката на ищеца са били затиснати в продължение на около 1 час, докато дойде екипът от ЦСМП, през който период от време той е изпитвал болки и страдания с особено висок интензитет. Сочи се, че през това време той е гледал как левият му крак е с голяма разкъсно- контузна рана от нивото на коляното надолу, от която са се виждали кости, сухожилия и кръвоизливи. Твърди се, че през това време на няколкото пъти е тръгвал да губи съзнание, поради което са го обливали с вода. Излага се, че по време на транспортирането му към „УМБАЛ ***“ ЕАД в гр. Плевен ищецът непрестанно е търпял болки при всяко едно минаване през неравности, завиване или промяна в скоростта на превозното средство. Сочи се, че вследствие на уврежданията, които е претърпял на ищеца са извършени пет оперативни интервенции, а именно: 1. на 03.07.2020г. му е извършена кожна инцизия за заден достъп до ТБС, до която се е стигнало послойно, осъществени са дислокация, остеотомия на проксимален бедрен край, дебридман, римериране на ацетабулума, имплантирана е безциментна ацетабуларна компонента, разширен е бедрения канал, поставено е безциментно бедрено стъбло и модулна глава, репозиция и тествана стабилността. Направени са лаваж, дренаж, послоен шев и превръзка. Твърди се, че след това в продължения на 7 дни пострадалият не е ял, тъй като е нямал апетит и до последно е повръщал, поради което е отслабнал с над 10 килограма; 2. на 10.07.2020г. е осъществено асептично почистване и покриване на операционното поле, кожна инцизия за предно-медиален достъп до средна дистална трета на тибията. Послойно се е достигнало до костта, направено е почистване, репозиция на фрактурата и фиксация с помощта на три интрафрагментарни винта, както и неутрализация посредством предно-медиална пирон - плака. Извършени са лаваж, дренаж, послоен шев и е поставена превръзка; 3. на 17.07.2020г. е премахнат фиксатора на левия му долен крайник; 4. на 23.07.2020г. след асептично почистване и покриване на операционното поле е предприета екстракция на външен фактор, превръзка и гипсова имобилизация. Сочи се, че тази интервенция е извършена поради необходимостта да бъде направено повторно зашиване на голямата разкъсно-контузна рана, тъй като същата още не е била напълно затворена и са изпъквали кости от дясната му подбедрица. Твърди се, че на двадесет и втория ден от болничното лечение ищецът е изписан от лечебното заведение, но с необходимост за извършването на още интервенции и лекуване на същия. Сочи се, че от 26.08.2020г. до 29.08.2020 г. ищецът е приет за 4-дневно болнично лечение в УМБАЛ ***“ ЕАД в гр. Плевен, където е премахната гипсовата имобилизация на левия му крак и са установени изскачащи киршнерови игли между пръстите, глезената става и петата, които били премахнати след оперативна интервенция, от която същият се възстановил най-трудно от всички предходни операции. Излага се, че при абсолютно всички оперативни интервенции на ищеца е прилагана локална анестезия посредством инжекции в гръбначния стълб, която при всяка операция не е постигала необходимия упойващ ефект, поради което и той е привеждан в контролирано безсъзнание посредством съответната пълна анестезия. Твърди се, че през целия болничен престой ищецът е изпитвал изключително силни болки и страдания, които медиците са лекували чрез една инжекция морфин на ден, явяваща се крайно недостатъчна за него. Сочи се, че ефектът на обезболяващото бързо е отшумявал и пострадалият е бил принуден да живее с всички болки, характерни за следоперативния период, без влиянието на каквито и да е било медикаменти. Излага се, че освен постоянните и силни болки, телесното тегло на ищеца се е намалило с около 10 килограма, като същият е имал главоболие, замаяност, световъртеж, повръщания и проблеми със съня, които продължавали и до ден днешен, макар и да са с лек отшумяващ характер. Твърди се, че първоначално той не е могъл да спи въобще нощем, а през деня е успявал само за няколко минути сутрин. Излага се, че поради дългия период на залежаване пострадалият е получил множество протърквания и рани в областта на гърба. Сочи се, че едно от най-сериозните притеснения за ищеца оставали прогнозите на лекарите за наличие на огромна вероятност да не може да функционира правилно с левия си крак занапред, което от своя страна драстично ще затрудни осъществяването му на работна дейност, а дори и да доведе до невъзможността да ходи нормално и въобще да бъде същият нормален човек. Твърди се, че трудовата злополука е променила ищеца, тъй като до момента на злополуката той е бил активен човек, а след инцидента животът му се променил в отрицателна посока.

Сочи се, че вследствие на нея ищецът се е депресирал, а самочувствието му се понижило поради получените травми, промяната във външния му вид, невъзможността да се грижи за семейството си, както и поради социалната изолация, в която е изпаднал. Излага се, че вследствие на претърпените травми той се е затворил в себе си и се демобилизирал. Твърди се, че преди трудовата злополука ищецът е бил в трудоспособна възраст, издържал семейството, с което живее, а именно - своя баща / освидетелстван от ТЕЛК като 100 % нетрудоспособен/, жената, с която живее на семейни начала и 5-годишното си дете. Излага се, че непосредствено преди злополуката фактическа съжителка на ищеца е работила без трудов договор като гледач на стари хора, но след случилото се мъжът й, тя е била принудена да прекрати своята дейност и да се съсредоточи единствено върху грижите за него. Сочи се, че към настоящия момент единствените източници на доходи за семейството са пенсията на бащата на пострадалия и получаваното обезщетение от НОИ при болест на ищеца, които в своята съвкупност счита, че са в изключително нисък и крайно недостатъчен размер на нормалното функциониране на семейството. Твърди се, че преди злополуката ищецът е управлявал лек автомобил, с който е улеснявал ежедневието на семейството си при осъществяване на пазар, транспортиране и при други техни нужди, но вследствие на същата той няма възможност да шофира, което още повече подсилвало причинения му дискомфорт и влияело отрицателно на психологичното му състояние. Излага се, че съгласно индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания от Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Червен бряг ищецът имал затруднения в домашната среда и извън нея, поради което е установена потребност от помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, като от ДСП са предоставени на ищеца комбиниран стол за баня и тоалет, антидекубитален дюшек с помпа и въздушни камери и антидекубитална възглавница, рингова инвалидна количка с чужда помощ, с едностранно задвижване и с регулиращ се гръб. Сочи се, че използването на всички тези средства в ежедневието на ищеца допълнително го потискали и го карали да се чувства безпомощен и непълноценен, още повече че се налага да ги ползва пред малкото си дете. Излага се, че съобразно решение на ТЕЛК ищецът е с временна неработоспособност в размер на 95 %. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.

В дадения от съда срок ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба. Излага се, че искът е допустим, но неоснователен. Не се оспорва, че към 03.07.2020 г. ответникът е бил служител на ответното дружество и, че настъпилата на 03.07.2020 г. злополука е обявена за трудова с Разпореждане на НОИ, като ответникът сам е декларирал тези обстоятелства. Не се отрича и, че ищецът е претърпял посочените в исковата молба травматични увреждания, доколкото същите се установяват с официални документи. Оспорва останалите факти изложени в исковата молба. Твърди се, че невярно е описан начина, по който е възникнала трудовата злополука. Сочи, че на 02.07.2020 г. четирима служители на „Илиеви - МГ" ЕООД са монтирали на процесния строителен обект армировка - фусове на три броя колони на фундамент. Излага се, че между тези работници бил и ищецът. Твърди се, че в заключителната фаза на монтажа са монтирани по четири броя арматурни пръти вертикално с дължина 8,00м от арматура „номер 32" без същите да се укрепят надлежно, за чието укрепване счита, че са отговорни служителите, които са ги монтирали сред които и ищецът. Сочи се, че впоследствие - на

03.07.2020 г. армировката започнала да се накланя. Излага се, че преди инцидента същата група от работници е правила армировката на два други еднакви фундамента в съседство.

Твърди се, че в последния момент работниците са направили опит да укрепят монтираната на 02.07.2020 г. конструкция, но не успели и съоръжението паднало, при което бил наранен ищеца. Поради изложеното счита, че със своите действия пострадалият е допринесъл за настъпването на трудовата злополука. Излага, че ищецът е бил инструктиран в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд и актовете по приложението му. Сочи се, че след настъпване на инцидента ищецът е бил придружено до лечебното заведение от управителя на ответното дружество.

Твърди се, че ищецът не е губил съзнание нито на работното си място, нито по време на транспортирането му. Излага се, че при приемането на ищеца в лечебното заведение е установено, че здравните му осигуровки за предходни периоди (преди постъпване на работа в „***" ЕООД) не са били заплатени и съответно е бил с прекъснати здравноосигурителни права, поради което същите били заплатени от представител на ответника за сметка на последния. Сочи и, че ответникът е заплатил и за престоя на ищеца в ортопедията и разходите за ортопедични материали. Оспорва твърденията в исковата молба относно „последиците" от трудовата злополука, касаещи периода след 23.07.2020 г. Твърди, че претърпяната интервенция в периода 26.08.2020 — 29.08.2020 г. се е наложила поради действия на ищеца - не е спазвал дадените му указания при напускането на лечебното заведение. По отношение на прилаганата анестезия счита, че следва да се има предвид, че начина на третиране на пациента не зависи от претърпените травми, а от индивидуалните му особености в т.ч. праг на чувствителност на болка, страх и др. подобни.

Разпечатката съдържа 16 от 156 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a97692d0-6ea9-4502-8918-187b19eaa7c7