Решение № 292 от 01.09.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Разлог, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20241240101578 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, подадена от „Ю.Б.“АД, ЕИК*, с адрес г.С., у.„ О.п.“№260, представлявано от П.Д. и Д.Ш. - ИД, ч/з адв. Д.Г.М., съд. адрес: г.С., у „Х.А.“№54, е.4, о.9, против Е.А.М., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„Г.Б.“№8, като са предявени обективно съединени искове по чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД, да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът притежава право на вземане общо на 589,88 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и ИЛ по ч.гр.д. №727 от 2021 по описа на Рг.РС.

В ИМ се излага, че м/у страните е сключен Договор за потреб. кредит №*/07.06.2016 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя - Е.М. /К. - съобразно служебно направена справка в НБД/ потреб. кредит от 3`015.00 лева, като кредитополучателят се е задължил да го върне заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора за кредит като съгласно чл.3, ал.1, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първата година от срока на издължаване на кредита променлива год. лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент (РЛП) плюс фиксирана договорна надбавка от 11.410%. Сочи се, че годишният процент на разходите (ГПР) по отпуснатия кредит е 18.45%, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 4`178,89 лева, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, а крайният срок за погасяване на задължението е последната падежна дата посочена в погасителния план - 07.09.2020 г.

Ищецът твърди също, че поради неизпълнение на дължимите вноски от страна на ответника, ищецът е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ по реда на ГПК. Издаването на заповед за изпълнение и ИЛ било поискано за сума общо на 589,88 лева, представляващи целия остатъчен дълг по договора за кредит съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 16.10.2023г., от които:

- 447,42 лева - главница за периода от 07.04.2020 г. до 19.05.2021 г.

- 17,39 лева възнаградителна лихва от 07.04.2020 г. до 07.09.2020 г.

- 106,51 лева - нак. лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 14.05.2020 г. до 19.05.2021 г.

- 18,56 лева - такси за периода от 07.04.2020 г. до 19.05.2021 г., ведно със законна лихва в/у главницата и сторените разноски за държ. такса и адв. възнаграждение.

1

Във вр. с подаденото заявление било образувано ч.гр.д. №727/2021 г. по описа на РС-Рг. По същото са издадени Заповед №59 от 04.06.2021 г., за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК, и ИЛ №21 от 04.06.2021 г.

Въз основа на издадените Заповед №59 от 04.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК, и ИЛ №21 от 04.06.2021 г. е образуваното ИД №24/2023 г. по описа на ЧСИ-Г.Ц., с peг. №702 в регистъра на Камарата на ЧСИ като с Разпореждане №1952/04.11.2024 г. по ч.гр.д. №727/2021 г. по описа на Рг.РС, получено на 19.11.2024 г., били уведомени, че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е връчена по реда на чл.47 от ГПК, което породило правния интерес от образуване на исково производство за установяване на вземането им. Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на ИМ. След срока е постъпило заявление с приложени писмени док-ва досежно изплатено задължение по исковата претенция.

Становището на ответника е изпратено за отговор на ищеца, който заявява, че след извършените плащания от страна на длъжника, не поддържа искането си за допускане на ССчЕ. Моли съда да постанови решение, с което да уважи в цялост исковата претенция, като доказана по основание и размер, както и да присъди сторените разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

В ОСЗ страните не се явяват.

Съдът като обсъди док-вата, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 или чл.417 ГПК, правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, се определя от идентичността м/у страните, предмета и страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. В случая е налице посочената идентичност от обективна и субективна страна, като исковете са допустими, т.к. са депозирани в срок от лице-заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В този смисъл е и разрешението в т.9 от Тълк. решение №4/2013 г., постановено по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съд. дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК, намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Страните не спорят, че м/у тях е бил сключен Договор за потреб. кредит №*/07.06.2016 г.

Безспорно, с оглед направеното признание от страна на ищеца, се установява, че ответникът е погасил сумата от 1`044,00 лв., с която изцяло е погасено вземането за 589,88 лева, представляващи целия остатъчен дълг по договора за кредит съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 16.10.2023г., от които:

- 447,42 лева - главница за периода от 07.04.2020 г. до 19.05.2021 г.

- 17,39 лева възнаградителна лихва от 07.04.2020 г. до 07.09.2020 г.

- 106,51 лева - нак. лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 14.05.2020 г. до 19.05.2021 г.

- 18,56 лева - такси за периода от 07.04.2020 г. до 19.05.2021 г., законна лихва - 20,72 лв., начислена до датата на плащането - 17.04.2025 г., както и сторените разноски в заповедното производство от 385,00 лева. С извършеното плащане от страна на ответника, съдът приема, че е извършено и частично плащане досежно направените съд.-делов. разноски в исковото производство.

С окончателния доклад по делото е прието, че след извършеното плащане от страна на 2 ответника е изплатена изцяло исковата претенция, обективирана в депозираната ИМ.

Извършеното в хода на производството плащане от страна на ответника, ценено при условията на чл.235, ал.3 ГПК, и в съответствие с указанията дадени в т.9 на ТР №4/2013 г.

ОСГТК на ГК, обосновава извод, че установителният иск за сумата от 589,88 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и ИЛ по ч.гр.дело №24 от 2023 по описа на Рг.РС, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като погасен ч/з плащане.

По разноските:

Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото - задълженията са били изискуеми преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, същият следва да бъде осъден да заплати сторените разноски. Плащането е извършено в хода на настоящото производство след получаване на ИМ за отговор. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса плащане само Във вр. с постановяване на решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските.

Дължимите разноски в настоящото производство са общо на 175,00 лв. - платена държ. такса, като с извършеното плащане ответника е погасил всички разноски в заповедното производство и частично тези, направени в исковото производство. Ето защо съдът приема, че са погасени частично направените от ищеца разноски за държ. такса, поради което дължими са единствено частично разноските за заплатена държ. такса в исковото производство от 126,60 лева, които следва да се присъдят в полза на ищеца.

При този изход на спора, в полза на ответника не се следват разноски.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Ю.Б.“АД, ЕИК*, с адрес г.С., у.„ О.п.“№260, представлявано от П.Д. и Д.Ш. - ИД, ч/з адв. Д.Г.М., съд. адрес: г.С., у „Х.А.“№54, е.4, о.9, против Е.А.М. /К./, ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„Г.Б.“№8, обективно съединени искове по чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД, че съществува вземане на ищеца против ответника за сумата от 589,88 лева, за целия остатъчен дълг по договора за кредит съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 16.10.2023г., от които:

- 447,42 лева - главница за периода от 07.04.2020 г. до 19.05.2021 г.

- 17,39 лева възнаградителна лихва от 07.04.2020 г. до 07.09.2020 г.

- 106,51 лева - нак. лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 14.05.2020 г. до 19.05.2021 г.

- 18,56 лева - такси за периода от 07.04.2020 г. до 19.05.2021 г., ведно със законна лихва в/у главницата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и ИЛ по ч.гр.д. №727 от 2021 по описа на Рг.РС, КАТО ПОГАСЕН Ч/З ПЛАЩАНЕ след датата на завеждане на иска и

ОСЪЖДА Е.А.М. /К./, ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„Г.Б.“№8, ДА ЗАПЛАТИ НА “Ю.Б.“АД, ЕИК*, с адрес г.С., у.„ О.п.“№260, представлявано от П.Д. и Д.Ш. - ИД, ч/з адв. Д.Г.М., съд. адрес: г.С., у.„Х.А."№54, е.4, о.9, сумата от 126,60 лв. – деловодни разноски за исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3