Определение № 41740 от 21.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41740 гр. С., 21.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110126679 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от К. П. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. (АДРЕС), чрез адвокат Р. В. срещу Р. Д. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к.(АДРЕС) и Р. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че поправената искова молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответната страна, като в предвидения от закона срок ответниците са депозирали отговори на исковата молба, като исковите претенции са оспорени като недопустими и неоснователни.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че наследници на Д. Т. Я. - майка на ищеца и наследодателка, починала през 2014 г., са ищецът и бившият съпруг- Ц. К. Я. . Твърди се, че след своята смърт Д. Т. Я. е оставила част от недвижим имот, който е бил в съсобственост със съпруга й Ц. Я., който в момента е предмет на дело за делба.

Ищецът твърди, че Д. Я. е починала на 16.03.2014 г. и е оставила формално като наследници по закон своя син К. П. Д. и съпруга си Ц. Я.. Сочи се, ч по искане на Ц. Я. на 15.04.2014 г. до Нотариус Р., рег.№ 104 от НК, е било обявено саморъчно завещание, за което той е заявил, че е съставено от Д. Я. на 22.02.2022г. в негова полза, по силата на което е станал единствен собственик на общия имот. Твърди се, че Ц. Я. е починал на 01.07.2016 г., оставяйки универсално завещание в полза на Р. Д. Р..

Ищецът твърди, че две съдебно-графологични експертизи са били категорични, не само че завещанието не е писано от Д. Т. Я., но и че същото е изготвено от Ц. К. Я.:

1 съдебно-графологична експертиза по гр.дело № 30885/2017 г. на СРС - 120 състав и съдебно-графологична експертиза по гр.дело № 59041/2020 г. на СРС - 53 състав.

Във връзка с горното, ищецът твърди, че съставянето на неистински частен документ /завещание, за което се твърди, че е съставено на 22.02.2022 г. от Д. Т. Я./ от страна на Ц. К.

Я. и употребата на това завещание на 15.04.2014 г. пред Нотариус Р. Р., рег.№ 104 от НК, представляват престъпно обстоятелство по смисъла на чл.124, ал.5 ГПК, което е от значение за едно гражданско правоотношение, а именно правото му да наследи починалата си съпруга Д. Я..

Ищецът сочи, че Ц. К. Я. се явява недостоен да наследи съпругата си Д. Т. Я. на основание чл. 3, буква „в“, предложение 3 от Закона за наследството, тъй като съзнателно си е послужил на 15.04.2014 г. пред Нотариус Р. Р., рег.№ 104 от НК, с неистинското завещание с дата 22.02.2022 г. с посочен автор Д. Т. Я..

Твърди се, че завещанието, за което се твърди, че е съставено на 22.02.2022 г. от Д. Т.

Я. в полза на Ц. К. Я. е неистинско и че в действителност последното е съставено от на неустановена дата и място, лично от Ц. Я.. Според ищеца, в резултат на използването на неистинско завещание, Ц. Я. формално е станал собственик на целия съсобствен с Д. Я. имот, който впоследствие е завещал на Р. Р. по силата на универсално завещание в нейна полза от Ц. Я..

Ищецът твърди, че Р. Р. е прехвърлила имота на Р. С. Г., като към настоящия момент между К. П. Д. и Р. С. Г. е налице висящо дело за делба /гр.дело № 59041/2020 г. на СРС, 53 състав/, по което, на основание наличието на недостойнство за наследяване по отношение на Ц. Я., ищецът претендира, че притежава половината от недвижим имот - Апартамент № 47, находящ се в гр. С., Столична община, Район Л., ж.к. (АДРЕС).

При горното се иска от съда да приеме за установено между страните наличието на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение, изразяващо се в това, че Ц. К. Я., ЕГН **********, на неустановена дата и място, е съставил неистински документ, а именно саморъчно завещание, с посочена дата 22.02.2022 г., и с посочен автор Д. Т. Я. и е употребил този неистински документ, като сам е представил на 15.04.2014 г. същия пред Нотариус Р. Р., рег.№ 104 от НК, и е поискал от нотариуса да обяви това завещание.

Иска се от съда да приеме за установено между страните, че Ц. К. Я., ЕГН ********** е недостоен да бъде наследник на Д. Т. Я., ЕГН **********, защото съзнателно си е послужил на 15.04.2014 г. пред Нотариус Р. Р., рег.№ 104 от НК с неистинското завещание с посочен автор Д. Т. Я..

С отговора на исковата молба ответниците Р. Д. Р. и Р. С. Г. (ответната страна) оспорват исковата претенция като недопустима поради липса на правен интерес, а по съществото си счита същата за неоснователна, а искът за преклудиран. Ответната страна оспорва твърденията, че процесното завещание е неистинско, както и че Ц. Я. се е ползвал съзнателно от него, като неистински документ, както и че той се явява недостоен да наследи съпругата си на основание чл.3, буква „в“, предложение 3 от ЗН.

Ответната страна твърди, че Р. С. Г. не следва да бъде конституирана по настоящото дело, тъй като същата е приобретател и добросъвестно трето лице, като тя е придобила имота преди за същия да има какъвто и да било съдебен спор.

Ответната страна твърди, че Р. Д. Р. не следва да бъде конституирана по настоящото дело, тъй като същата не е собственик на процесния недвижим имот и към момента няма отношение към същия. Също така се сочи, че тя е наследник на Ц. Я. по силата на завещание, а не по закон.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по настоящия спор, сочи че срещу Р. било образувано гражданско дело № 8939/2017 г. от Д., 24-ти състав на СРС, с което Д.

2 искал да бъде признат за собственик на % /една четвърт/ идеална част от недвижим имот апартамент № 47, находящ се в гр. С., ж.к. (АДРЕС), с искането да му бъде предадено владението върху процесната идеална част, а Р. се легитимирала като собственик чрез две саморъчни завещания - от майката на ищеца и от Я.. Сочи, че по делото била назначена съдебно-графическа експертиза, според която ръкописният текст и подписът на саморъчното завещание от 01.06.2016 г. на Я. били изпълнени от него, както и че не можело да се отговори дали ръкописният и цифров текст и изписаното име в мястото за подпис на саморъчното завещание от 22.02.2002 г. били на Д. Т. Я.. Излага твърдения, че Д. се отказал от предявения от него иск и делото било прекратено с Определение № 305754 от 19.12.2019 г. Същите твърдения се сочат и от втория ответник по делото - Р. Г..

Сочи твърдения, че Д. образувал следващо производство гр.д. № 30885/2017г., 120-ти състав по описа на СРС, срещу Р. Г.. Допусната и изготвена била съдебно-графическа експертиза на саморъчните завещания на наследодателката Я.а и Я., чиито изводи били благоприятни за Д., а именно - Я.а не е изписала ръкописния текст в саморъчно завещание от 22.02.2002 г. и не е положила подписа си в графа „Завещател“ и че представените завещания са написани и подписани от Ц. К. Я.. С Решение № 261658/11.03.2021 г. по в. гр. д. № 3041/2020 г. на Софийски градски съд било потвърдено Решение № 157498/03.07.2019 г. по гр. д. № 30885/2017 г. на Софийски районен съд, с което било признато за установено в отношенията между страните Д. и Г., че ищецът бил собственик на 1/4 идеална част от недвижим имот. Изходът на този спор завършил с Определение № 60441/14.12.2021 г. на Първо гражданско отделение на ВКС, с което не било допуснато касационно обжалване на спора. В това производство Д. не предявил инцидентен установителен иск за признаване на основание чл. 3, б.“в“ от 3Н недостойнство на Я. да наследи съпругата си, което би довело до увеличаване на наследствения дял на ищеца. С оглед горното, счита че това му право се е преклудирало, като противното би означавало безкрайна възможност за Д. за шиканиране и злоупотреба с процесуални права. Същите твърдения се сочат и от втория ответник по делото - Р. Г..

Сочи, че Д. подавал иск за делба, въз основа на който било образувано гр.д. № 59041/2020 г. по описа на СРС, по което дело твърдял, че Я. е недостоен да наследи съпругата си Д. Я.. Допусната била повторна единична съдебно-графическа експертиза, която дала заключение в тотално противоположния смисъл на първоначалната такава, а именно, че саморъчното завещание на Я.а от 22.02.2002 г. не е написано и подписано от нея и че ръкописните текстове върху двете завещания са написани от едно и също лице - Ц. Я..

Изходът от този спор била допуснатата делба при следите квоти на съделителите: 1/4 идеални части за К. Д. и 3/4 идеални части за Р. Г., като СРС посочил, че не можел да уважи възражението за недостойнство на Ц. Я., тъй като същото не е доказано по надлежния ред.

Същите твърдения се сочат и от втория ответник по делото - Р. Г.. Излага твърдения, че направените от същия твърдения и правни изводи били неправилни, тъй като престъплението по чл. 316 от НК, за което се твърдяло, че Я. е извършил, било несъставомерно и същото не произтичало и не се обосновавало от обстоятелствата и фактите изложени в исковата молба. При все това, сочи че заключенията на експертизите в горепосочените дела, изготвени от вещите лица М. Б. З. и К. Ц. И. не следвало да бъдат кредитирани. Твърди, че в исковата молба не е формулирано обвинението, така че да определи предмета на доказване по делото от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, както и оспорва твърдението на ищеца, че Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316 НК.

Ответната страна твърди, че ищецът не е изпълнил указанията на съда да конкретизира фактите и обстоятелства, на които основава претенцията си като опише елементите от фактическия състав на престъплението. Според ответната страна в исковата молба изцяло липсва правна квалификация на деянието и посочване на наказателна материално правна норма, а обвинението се основава на процесуално правната норма на чл.124, ал.5 от ГПК.

3

Допълнително, не е посочено и времето и мястото на извършване на престъпното деяние, което пречи да бъдат събрани доказателства за защита на Ц. Я..

Твърди се, че в исковата молба е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани, а именно навсякъде е посочено, че саморъчното завещание на Д. Я. е с дата 22.02.2022г., след като същото е с дата 22.02.2002г.

Ответната страна оспорва исковата претенция като недопустима, а по съществото си и неоснователна и моли искът да бъде отхвърлен. Счита настоящото производство за недопустимо поради липса на правен интерес от страна на ищеца за завеждането му, както и поради това, че искът бил преклудиран. Ищецът не сочил на коя от хипотезите, препятстващи развитието на наказателно производство се позовавал, съответно не представил доказателства за това. Поради, което за ответниците не ставало ясно от така изложеното в исковата молба, кое точно налага завеждането на исковата претенция.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че Ц. К. Я. е извършил престъпление по чл. 316 от НК, както и че същият е написал и подписал саморъчното завещание от 22.02.2002г. на Д.

Т. Я.. Оспорва се твърдението на ищцовата страна, че процесното завещание е неистинско, както и че Я. се е ползвал съзнателно от него, като неистински документ, както и твърдението на ищеца, че Я. се явява недостоен да наследи съпругата си на основание чл.3, буква „в", предложение 3 от ЗН. Счита, че ответницата Г. не следвало да бъде конституирана по настоящото дело, тъй като тя била приобретател и добросъвестно трето лице, придобила имота преди за същия да има какъвто и да било съдебен спор.