Решение № 1814 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1814 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20251100900977 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на "ДИ ЕС ГРУП 35" ЕООД, ЕИК 205304920, представлявано от управителя С.И.С., за откриване на производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност и свръхзадълженост.

Молителят излага твърдения, че общият размер на натрупаните публични задължения към 12.05.2025 г. бил в размер на 196 214.59 лева. "ДИ ЕС ГРУП 35" ЕООД не извършвало вече търговска дейност и нямало наети служители. Посочва, че имуществото на дружеството не е достатъчно, за да бъдат покрити всички негови задължения, поради което е в състояние на свръхзадълженост. Твърди, че освен това не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати своите изискуеми задължения, поради което е и в състояние на неплатежоспособност. С оглед на това моли съда да уважи подадената молба по чл. 625 ТЗ и да открие производство по несъстоятелност по отношение на дружеството.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Молбата на "ДИ ЕС ГРУП 35" ЕООД, с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице – търговец, който твърди да е неплатежоспособен и при условията на кумулативност – свръхзадължен – с оглед формулирания петитум и уточнения от страна на молителя.

От вписванията в търговския регистър се установява, че дружеството –молител е еднолично дружество с ограничена отговорност, което към датата на подаване на молбата за несъстоятелност, съгласно вписания предмет на дейност, осъществява следната дейност – производство или покупка на стоки и други вещи с цел препродаване в първоначален или 1 преработен вид; импорт и експорт на стоки в България, Европейския съюз и трети страни, търговия на едро и дребно; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; сделки с интелектуална собственост; търговско посредничество, представителство и агентство на местни и чужди лица в страната и в чужбина; консултантска дейност; и всяка друга стопанска дейност, незабранена със закон, поради което попада в обхвата на лицата, спрямо които може да бъде открито производство по несъстоятелност, съгласно чл. 607а вр. чл. 1 ТЗ.

В депозираната молба по чл. 625 ТЗ "ДИ ЕС ГРУП 35" ЕООД е признало, че към 12.05.2025 г. в правната му сфера са налице публичноправни задължения, възлизащи на сумата 196 214.59 лева, като дружеството признава и факта да не разполага с краткосрочни активи, с които да ги погаси. Не се твърди и не се установява "ДИ ЕС ГРУП 35" ЕООД да е носител на вещни права върху недвижими имоти. От представените писмени документи се установява, че дружеството е собственик на пет броя леки автомобили, всички запорирани от НАП.

В производството е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа експертиз /СФИЕ/, което съдът кредитира като обосновано и съответно на останалите събрани в производството доказателства и въз основа на същото приема за установено следното. Вещото лице е направил подробен и всеобхватен анализ на финансовоикономическото състояние на дружеството за периода 2019 – 2025 г. В резултат от извършената проверка на предоставените от молителя документи се установяват следните финансови резултати за периода от 01.01.2019 г. до 30.05.2025 г. по години, както следва: 8 872,71 лева - положителен финансов резултат (печалба) за 2019 г.; 8 957,59 лева положителен финансов резултат (печалба) за 2020 г.; минус 42 494.76 лева - отрицателен финансов резултат (загуба) за 2021 г.; минус 13 913.03 лева - отрицателен финансов резултат (загуба) за 2022 г. г.; 78 748,67 лева - положителен финансов резултат (печалба) за 2023 г.; 71 941,27 лева - положителен финансов резултат (печалба) за 2024 г.; минус 99 941,37 лева отрицателен финансов резултат (загуба) за 2025 г. Сравнението на активите спрямо пасивите през годините сочи положителна разлика за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2023 г., а за 2022 г., 2024 г. и към 30.11.2025 г. размерът на пасивите е по-голям от този на активите.

Структурата на активите и пасивите на дружеството се установява по следния начин:

Финансова година

2019 2020 2021 2022 2023 202430.11.2025

Актив, хил. лева

13

19

14

6

100

145

94

Задължения, хил. лева 4

4

11

18

72

179

220

Разлика

15

3

-12 28

-34

-126

9

Анализът на показателите за ликвидност сочи, че коефициентът за обща ликвидност е над препоръчителните норми и е в много добра граница (над 2) за периода от 01.01.2019 г до 31.12.2020 г., а към 31.12.2021 г. и към 31.12.2023 г. е в нормална граница, което е резултат от наличието на повече краткотрайни активи спрямо задълженията. Към 31.12.2023 г.

2 коефициентът е в нормалните граници, което се дължи на наличните стоки в размер на 47 хил. лева, конто не се променят до края на изследвания период, т.е. може да се допусне, че същите не са налични и коефициентът би бил под препоръчителните норми вкл. и за 2023 г.

За периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и за периода от 01.01.2024 г. до 30.11.2025 г. коефициентът е под препоръчителните норми, което се дължи на повече задължения, отколкото краткотрайни активи.

Коефициентът за бърза ликвидност е над препоръчителните норми за периода от 01.01.2019 г до 31.12.2020 г., което показва, че дружеството е било ликвидно и е било в състояние да покрие задълженията си. За периода от 01.01.2021 г. до 30.11.2025 г. коефициентът е под препоръчителните норми, което показва, че дружеството не е ликвидно и не е в състояние да покрие задълженията си.

Коефициентът за незабавна ликвидност е над препоръчителните норми за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. и към 31.12.2022 г., което показва високи стойности на найбързоликвидния актив – паричните средства. За периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и за периода от 01.01.2023 г. до 30.11.2025 г. коефициентът е под препоръчителните норми, което показва ниски стойности на най-бързоликвидния актив – паричните средства. Към 30.11.2025 г. коефициентът не може да бъде изчислен, тъй като дружеството не притежава парични средства, затова стойността им е 0.

Коефициентът е абсолютна ликвидност е над препоръчителните норми за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г, и е в норма за периода от 01.01.2024 г. до 30.11.2025 г. Към 30.11.2025 г. коефициентът не може да бъде изчислен, тъй като дружеството не притежава парични средства, затова стойността им е 0.

Вещото лице е посочило и констатираните задължения на дружеството към трети лица. В резултат на извършената проверка и анализ на предоставената от НАП справка за общите задължения на „Ди Ес Труп 35“ ЕООД към 30.10.2025 г. се установява, че задълженията на дружеството към НАП са в общ размер на 214 156.92 лева, от които 179 960.49 лв. – главница; 34 196.43 лв. – лихва към 22.10.2025 г. Задълженията на дружеството за главница са възникнали през периода м.02.2024 г. – м.07.2025 г., а последното плащане към НАП е от 30.05.2025 г. и е в размер на 57.75 лв.

Наред с това дружеството има задължения към доставчици по фактури в общ размер на 6 423.20 лева, както следва: 2 780.00 лева – задължение по фактури към СК „Финконсулт 200“ ЕООД; 3 543.20 лева – задължение по фактури към „Гловоап България“ ЕООД, които са подробно описани в Таблица 9 от заключението, като дружеството има и задължение към собственика в размер на 8 475.77 лв., представено като част от собствения капитал под формата на допълнителни разноски.

Що се отнася до активите на дружеството, от изисканите служебно справки от Агенция по вписвания, се установява, че за молителя не са налични вписвания за притежавани от дружеството недвижими имоти, а от справка от МВР – СДВР, Отдел „Пътна полиция“ се установява регистрация за пет притежавани от молителя моторни превозни средства.

3

Установява се, че за периода от 2019 г. до датата на изготвяне на експертизата в дружеството са били назначени 73 души, като към датата на експертизата всички 73 договора са прекратени. Последното прекратяване е от 04.06.2025 г.

В резултат от извършена проверка на предоставената от молителя справка за салдо по банкови сметки към 30.10.2025 г. вещото лице е посочило, че към датата на изготвяне на заключението дружеството има открити две сметки: разплащателна сметка с IBAN: ****, с крайно салдо към 01.10.2025 г. в размер на 22,63 лева; разплащателна сметка с IBAN: ****, с крайно салдо към 02.06.2025 г. в размер на 0,01 лева.

В резултат от извършена проверка на предоставените от НАП документи се установява, че съгласно постановление за налагане на обезпечителни мерки №С250022-0220039802 от 09.04.2025 г. разплащателните сметки на дружеството са запорирани. В резултат от извършена проверка на предоставените от НАП документи се установява, че съгласно постановление за налагане на обезпечителни мерки №0240022-022-0114420 от 25.11.2024 г. регистрираните МПС на дружеството са запорирани. А в резултат от извършената проверка на предоставените от НАП документи се установява, че съгласно постановление за налагане на обезпечителни мерки №0250022-022-0081415 от 09.07.2025 г. вземането на дружеството от „Гловоап България" ЕООД също е запорирано.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1) неплатежоспособност – общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2) свръхзадълженост – специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, включително искането за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние е релевирано при условията на кумулативност и налага разглеждането му, без значение на извода на съда по отношение неплатежоспособността.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1) парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка; 2) публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието „неплатежоспособност“, тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Затова уеднаквената съдебна практика /така например Решение № 54 от 08.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ т.о./, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на 4 устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно продължителен период от време. Презумпцията за неплатежоспособност, свързана с установеното спиране на плащанията (чл. 608, ал. 3 ТЗ), не беше оборена от служебно събраните писмени доказателства и от заключението на приетата СФИЕ. Установи се, че дружеството не притежава право на собственост върху недвижими имоти, а притежава в собственост единствено пет броя МПС. Установи се и че наличните парични средства по банкови сметки са в минимален размер. Наред с това молителят е преустановил осъществяването на търговската си дейност. В резултат от това дружеството се е декапитализирало, а коефициентите за ликвидност за 2024 г. и към 30.11.2025 г., са значително под референтните стойности.

При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и юридическият критерий за трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо.