Решение № 4393 от 26.10.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 4393

Велико Търново, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА КОСТОВА

При секретар П. И. като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА административно дело № 20267060700786 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д. В. Б. [населено място], [улица] против Заповед за налагане на принудителна административна мярка ЗППАМ с № GРАМ-2801447/15.07.2026г. издадена от ПИ в Сектор ПП към ОД на МВР В. Търново, с която за нарушение на чл. 5, ал.3,т.1 пр.1 от ЗДвП управление на МПС рег. № [рег. номер] под въздействие на алкохол, с концентрация 0,67 промила установена с техническо средство и на основание чл. 171, т.1б б от ЗДвП му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18м

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на издадената Заповед за налагане на ПАМ, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие с целта на закона.

Намира, че е налице порок на формата по смисъла на чл. 59, ал.1, т. 4 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяната й, тъй като в същата липсват фактически установявания и правни изводи. Освен това са допуснати и съществени процесуални нарушения, тъй като правото на защита на жалбоподателя е било ограничено. Съгласно чл. 35 от АПК, административният акт се издава след като органът изясни фактическата обстановка, което в случая не е сторено. Самата проба е взета не по предвидения от закона ред, поради което деянието се явява недоказано. Липсват както обективните, така и субективните елементи на деянието, Освен това на жалбоподателя не е дадена възможност да вземе становище по събраните доказателства, да прави доказателствени искания. От съда се иска да отмени обжалваната ЗППАМ.

В о.з. се представлява от адв. Н., който поддържа така подадената жалба. Допълнително намира, че ПАМ се явява реално второ наказание , поради което същата се явява материално незаконосъобразна.

Ответната страна – Инспектор Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. В. Търново, редовно призован не се явява, не се представлява. По делото е депозирано единствено възражение за прекомерност на претендираните по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че : На 15.07.2026г. около 00,10 часа, в [населено място] кория по [улица] в посока на движение към [населено място] жалбоподателят е управлявал МПС [Марка] Г450Д с рег. № [рег. номер], собственост на търговско дружество, при което от полицейските органи му е извършена проверка с Алкатест за наличие на алкохол, като техническото устройство е отчело 0,67 промила или над допустимите от закона 0,5 промила. Жалбоподателят е оспорил показанията на техническото устройство, поради което му е издаден талон за изследване с бланков номер 273383, като същият е дал съответна биологична проба. Към настоящия момент липсва медицинско или химическо лабораторно изследване за концентрацията на кръвта.

За това нарушение е съставен АУАН серия GA 5552747/15.07.2026г. и е издадена процесната ЗППАМ, връчена му на 15.07.2026г. като в срок е подадена жалба до Административен съд Велико Търново.

За доказване компетентността на органа, издал ЗППАМ е представена Заповед № 366з-3249/4.09.2025г. на Директор ОД на МВР В. Търново, с която се определят лицата, оправомощени да издават ЗППАМ, където в т.1.7 изрично е посочено, че това са полицейски инспектори в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново. От ответник жалба е представено Удостоверение, че издателят заема длъжността ПИ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново.

В хода на съдебното дирене като доказателства са приобщени горепосочените писмени доказателства, съставляващи административната преписка с вх. №4918/22.7.2026г по описа на Административен съд В. Търново. В същата не се съдържа протокол за използване на Алкотест, справка от съответния ИС за неговата регистрация и изправност, както и резултати от извършеното биологично изследване на дадената кръв.

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т.1 б Б от ЗДвП, който гласи: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: на водач на МПС, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца;

Съгласно чл. 172, ал.2 от ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., служебно известна на съда, Министърът на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал.1 от ЗДвП е определил основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР. Със Заповед № 366з-3249/4.09.2025г. на Директор ОД на МВР В. Търново, се определят лицата, оправомощени да издават ЗППАМ, където в т.1.7 изрично е посочено, че това са полицейски инспектори в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново. От ответник жалба е представено Удостоверение, че издателят заема длъжността ПИ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново. Всичко така изложено налага извода, че процесната Заповед е издадена от компетентен орган. Макар авторът на ЗППАМ да се явява и актосъставител, доколкото в закона липсва нормативно ограничение за това, същата се явява валидна. Не са налице и основанията за отвод, визирани в АПК на такова длъжностно лице.

Настоящата инстанция намира за основателни направените възражения досежно съществено нарушение на процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита. На първо място за използването на техническото средство и неговите резултати следва да е съставен Протокол, който има нормативното съдържание предвидено в Приложение № 2 към чл. 5, ал.2 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Такъв по делото липсва, както и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и / или наркотични вещества или техните аналози, въпреки самото твърдение на ответник жалба, че жалбоподателят е дал такава проба. Не е представена резолюция на компетентния за това орган Директор ОД на МВР за назначаване на СХЕ на дадената проба, както и заключение на определеното вещо лице, доколкото изр. 2 на чл. 171, т.1 б Б от ЗДвП изрично посочва, че при оспорване показателите на техническото средство, показанията от тази експертиза са определящи. На следващо място липсват в преписката, въпреки ,че същата два пъти е изисквана от ответник жалба за надлежната регистрация на техническото средство по ЗСт в НИМ, както и протокол за проверка на изправността му. Всички тези нарушения съществено са ограничили правото на защита на жалбоподателя. В нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК органът е издал индивидуалния административен акт без да изясни фактическата обстановка. Съгласно горецитираното правило, при оспорване на резултатите от алкотеста, органът е следва да издаде ЗППАМ едва при получаване на назначената от Директор на ОД на МВР В. Търново експертиза.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща нарушението по повод което се прилага ПАМ, посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл.171, т.1 бБ от ЗДвП, както и правната квалификация на извършеното нарушение чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. пр.1 от ЗДвП. Следователно не са налице нарушения на изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК, които сами по себе си да са основание за отмяна на ИАА на това основание. Макар в Заповедта да не е посочен съставения АУАН, това не се явява съществен порок на формата, доколкото същият има самостоятелно значение за административно- наказателната процедура и дори да не беше съставен Заповедта е могла да бъде издадена. В случая АУАН служи само като доказателствено средство, в качеството си на официален документ, който има определената доказателствена стойност, която следва да бъде оборена в хода на настоящото производство. Следователно това възражение на жалбоподателя се явява неоснователно.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:За да е материално законосъобразна процесната Заповед следва да е доказана основната предпоставка ,а именно управление на МПС под въздействието на алкохол, над 0,5 промила. По аргумент от чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и от чл. 6, ал.10 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, показанията на химико- токсикологично или медицинско изследване са определящи за съществуването на материално-правните предпоставки за прилагането на ПАМ. От съвместното логическо и систематическо тълкуване на тези разпоредби следва извод, че показанията на теста за установяване на употребата на алкохол могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 пр.1 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.7.2017г. хипотези. Последната, има следното съдържание: (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 81 от 2023 г.) Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Във всички останали случаи контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от медицинското или химико – токсикологичното изследване, защото единствено те са релевантни за установяване на употребата на алкохол над предвидените от закона промили в случай на оспорване на резултатите от техническото устройство и съответно даден биологичен материал за изследване.

В случая, процедурата за вземане на кръв от жалбоподателя за химико-токсикологично изследване е спазена, което не се оспорва от ответника. Безспорно е, че резултат от изследването не е наличен както към датата на издаване на оспорената Заповед, така и към датата на приключване на съдебното дирене. Ответникът не е представил изготвен по реда на чл. 24, ал. 2 от Наредбата протокол за химическо или химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, който лабораторията, извършила изследването, има задължението по 77, ал. 1 от Наредбата служебно да изпрати заедно с протокола по чл. 14, ал. 2 на структурата, посочена в талона за изследване, въпреки че срокът за неговото изготвяне е изтекъл.

Разпечатката съдържа 28 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9753d16-d727-4493-9e87-67c795dd191a