Решение № 917 от 21.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 917 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна Вълдобрева

Членове:

Мария Яначкова

Мария Райкинска при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20221000500540 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 265756 от 15.09.2021г., постановено по гр.дело № 9253/2015г. на Софийския градски съд, ГО, 4 състав, „Максима България“ ЕООД е осъдено, на основание чл. 59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, да плати на Министерство на вътрешните работи и на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, като съищец, при участието на Сдружение „Спортен клуб– Левски“ и „Спортни имоти Левски“ ЕООД, в качеството им на трети лица помагачи на страната на ответника „Максима България“ ЕООД, сумата 122 412 лева-обезщетение за неоснователно ползване за периода от 01.05.2011г. до 01.07.2015г., както и сумата 46 006,07 лева-обезщетение за забава за периода от 07.06.2014г. до 20.07.2015г., начислено върху главницата, на част от имот представляващ публична държавна собственост по силата на АПДС № 07689/10.02.2011г., съставен на основание чл. 68, ал. 1 и чл.2 от ЗДС, вр. чл.103 и чл.104 от ППЗДС, предоставен за ползване и управление на МВР, а именно:

ХРАНИТЕЛЕН БЛОК – сграда със застроена площ 503,12 кв.м и частично открита тераса с площ 19,78 кв.м, състояща се от: сутерен – складове, подготвителни помещения, транжорна и санитарни помещения; първи етаж – кухненски блок, салон за хранене, салон-бюфет и санитарни помещения, който е част от имот-УПИ III, в кв.148 по плана на гр.София, местността „Сухата река“, целият с площ 7 158 кв.м, заедно с построените в него сгради, с административен адрес: гр.София, ж.к.Суха река, ул. „Тодорини кукли“ №47, описан в АПДС № 07689/10.02.2011г., раздел 3, т. 2.1., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2015г.-датата на предявяване на иска до окончателното плащане, като искът по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неоснователно 1 ползване за периода от 01.05.2011г. до 01.07.2015г. за сумата 343 040 лева, представляваща горница над присъдените 122 412 лева до установеният размер 465 452 лева, е отхвърлен, поради извършеното прихващане с вземането на ответника „Максима България“ ЕООД срещу вземането на ищеца МВР, за увеличената стойност на процесния имот, вследствие извършени в него подобрения за периода от 06.01.2005г. до 15.07.2015г., а именно: СМР за промяна на предназначението на имота от „столова“ в „магазин за хранителни стоки“ и трайно прикрепени съоръжения, инсталации и апаратура, които или части от които служат за ползването му по предназначение, съобразно одобрените строителни книжа, а за горницата от 136 929 лева до общо претендираните 602 381 лева, искът е отхвърлен като неоснователен; отхвърлен е и искът за присъждане на обезщетение за забава за сумата 13 534,56 лева, която е горница над присъдените 46 006,07 лева до общо претендираните 59 540,63 лева;

„Максима България“ ЕООД е осъдено да плати на МВР разноски по делото в размер 7016 лева, както и да плати на Държавата, представлявана от министъра на РРБ, като съищец, сумата 90 лева за защита от юрисконсулт. С решението на СГС, Министерство на вътрешните работи и Държавата, представлявана от министъра на РРБ са осъдени да платят на „Максима България“ ЕООД разноски по делото в размер 14 368,20 лева, с начислен ДДС върху претендираното възнаграждение за защита от адвокат.

Въззивна жалба е подадена от Министерство на вътрешните работи, чрез пълномощника юрк.Л. Б., против решението на СГС в частта, с която е отхвърлен искът по чл.59 ЗЗД за сумата 343 040 лева, представляваща горницата над присъдените 122 412 лева до установения размер 465 452 лева, поради прихващане на вземане на ответника „Максима България“ ЕООД срещу ищеца МВР за увеличената стойност на процесния имот, вследствие извършени в него подобрения за периода от 06.01.2005г. до 15.07.2015г. Жалбоподателят смята, че направеното от ответника възражение за прихващане на исковата претенция със сума, представляваща сторени от „Максима България“ЕООД разноски за подобрения е неоснователно, тъй като в нито един момент ответното дружество не е било владелец на имота, а само негов държател (ползвател). Сочи, че възражение за прихващане, основано на неоснователно обогатяване също е неоснователно, тъй като ответникът може да има претенции за направените в имота подобрения единствено от своите съконтрахенти по договора за наем и по тристранното споразумение. Поддържа, че в откритото съдебно заседание на 22.03.2017г. ищецът МВР е направил възражение, че вземането на ответника е погасено по давност, а това не е съобразено от съда. Според жалбоподателя по делото е категорично установено какво е точното предназначение на процесния имот и преустройството му не представлява подобрение, стойността на което държавата би дължала, тъй като не отговаря на предназначението на имота и не допринася за обслужване на публичните функции на ведомството. Твърди също, че голяма част от претендираните подобрения са приносими вещи. Предвид всичко изложено, жалбоподателят смята, че съдът след като не е обсъдил тези доводи за неоснователност на възражението за прихващане, е направил грешен извод за отхвърляне на иска, извършвайки прихващане. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което искът по чл. 59 ЗЗД да се уважи до сумата 465 452 лева. Претендира разноски за въззивното производство.

2

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от ответника „Максима България“ АД е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.

Въззивна жалба срещу решението на СГС в осъдителните му части е подадена от „Максима България“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Н.В.. Този жалбоподател сочи, че в обжалваните части решението е неправилно и необосновано, тъй като не е установена идентичност между имота за чието ползване се претендира обезщетение и имотът, който се ползва под наем от ответника. Сочи, че съдът не е съобразил, че в процесния период „Максима България“ ЕООД е заплащало наемна цена за ползването на имота на конституираните по делото като трети лица помагачи Сдружение „Спортен клуб Левски“ и „Спортни имоти Левски“ ЕООД, което изключва обогатяването на ответното дружество, както и че „Максима България“ ЕООД е заплащало наемната цена на третите лица помагачи при условията на чл. 75, ал.2, изр.1 и изр.2 ЗЗД, тоест ответникът е плащал добросъвестно на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се е явявало овластено да получи наемната цена за ползването на имота. Излага съображения, че след като е установено по делото, че ответникът е плащал наемна цена на трето лице, именно това трето лице се е обогатило за сметка на ищеца. Предвид това смята, че искът по чл.59 ЗЗД, предявен против наемателя следва да се отхвърли като неоснователен. Според този жалбоподател решението в атакуваната част е неправилно и поради това, че по делото не е категорично установено да са налице предпоставките процесният имот да бъде актуван като публична държавна собственост. Поддържа, че от приетите в първоинстанционното производство СТЕ се установява категорично, че имотът преди 2005г. е с предназначение за хранене и общежитие към стадион „Георги Аспарухов“, тоест имал е предназначение за спортно обслужване, което от своя страна води до извод, че имотът е общинска собственост, на основание §7 от ПЗР на ЗМСМА. Предвид всичко изложено този жалбоподател иска да бъде отменено решението в осъдителните му части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от Държавата, представлявана от министъра на РРБ, чрез пълномощника юрк. И., е постъпил отговор на въззивната жалба на „Максима България“ ЕООД, с който същата се оспорва като неоснователна.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК конституираните по делото като трети лица помагачи Сдружение „Спортен клуб-Левски“ и „Спортни имоти Левски“ ЕООД не вземат становище по въззивните жалби.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Министерство на вътрешните работи с искова молба, с която против „Максима България“ ЕООД са предявени искове по чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за ползване на недвижим имот без основание в размер 602 381 лева, 3 с включен ДДС или по 12 047,62 лева месечно за периода от 01.05.2011г. до 01.07.2015г. или общо за 50 месеца, както и сумата 59 540,63 лева, като обезщетение за забава за периода от датата на получаване на поканата за плащане07.06.2014г. до датата на предявяване на иска - 15.07.2015г., начислено върху главницата.

В исковата молба се твърди, че Държавата предоставила на МВР за ползване и управление недвижим имот, представляващ публична държавна собственост по силата на АПДС № 07689 от 10.02.2011г., съставен на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 2 от ЗДС, във вр. с чл.103 и чл.104 от ППЗДС, представляващ сграда-хранителен блок със застроена площ 503,12 кв.м и частично открита тераса с площ 19,78 кв.м, построена в имот - УПИ III, в кв. 148 по плана на гр.София, местността „Сухата река“, целият с площ 7158 кв.м., заедно с построените в него сгради, с административен адрес: гр.София, ж.к. Суха река“ на ул. Тодорини кукли“ № 47, описан в АПДС № 07689/10.02.2011г., раздел 3, т. 2.1. Сочи се, че на 18.04.1994г. между МВР и Спортен клуб „Левски“ бил сключен договор за съвместна експлоатация, организиране на управлението и издръжката на спортните обекти, измежду които и имотът, публична държавна собственост, описан в АПДС № 07689/10.02.2011г., раздел 3, т. 2.1; че срокът на договора бил за 5 години и с анекс от 29.03.1999г. същият бил продължен за още 3 години или до 18.04.2002г. Твърди се, че на 16.05.2006г. между МВР и Спортен клуб „Левски“ бил сключен и договор за сътрудничество за срок 4 години, в който не били посочени конкретни спортни имоти.

Ищецът твърди, че на 11.04.2005г. между Спортен клуб „Левски“ и „ВП Маркет България“ ЕООД ( „Максима България“ ЕООД) бил сключен договор за наем за имот, намиращ се в гр.София, район Подуене, местността „Суха река“, кв.

148-стол № 13 със застроена площ 520 кв.м за срок 10 години, като въз основа на този договор ответното дружество ползвало имот с площ 503,12 кв.м, както и частично открита тераса с площ 19,78 кв.м за извършване на търговска дейностмагазин за хранителни стоки. Поддържа, че така описания имот представлява част от имота, описан в АПДС № 07689/10.02.2011г., раздел 3, т. 2.1 и предоставен за ползване на МВР. Твърди, че за периода от 01.05.2011г. до 01.07.2015г. ответникът ползвал имота за извършване на търговска дейност и лишил МВР от възможността да го ползва и управлява. Сочи, че Спортен клуб „Левски“ не притежава права да отдава имотът под наем, тъй като в АПОС № 42/07.01.1998г., на който при сключването на договора за наем се е позовал Спортен клуб „Левски“ е отменен със Заповед № 2115-150/16.05.2000г. от областния управител на област София, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДС, във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 4 от ЗФВС и чл. 158, ал. 2 от ППЗДС, влязла в сила. Поддържа също, че Спортен клуб „Левски“ няма и предоставено право на управление, както неправилно е отбелязано в АДС, т.к. не е държавна организация, нито е учреден като самостоятелно юридическо лице, регистрирано по ЗЛС, а съгласно чл.89 от НДИ (отм.) владението на държавни имоти се упражнява от държавата, чрез държавни организации, на които е предоставено правото на стопанисване и управление.