Решение № 49 от 11.04.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Велико Търново, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500027 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260131 от 18.10.2021 г. по гр.д. № 553/2020 г. Окръжен съд Русе е осъдил „Дженерали Застраховане" АД да заплати на М. Н. Т. сумата от 16000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 19.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от присъдените 16000 лв. до пълния му предявен размер от 70000 лв., както и е отхвърлена претенцията за лихва върху уважената главница за периода 19.12.2019 г. – 19.02.2020 г. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. Н. Т. в частта, в която е отхвърлен иска за разликата над сумата 16000 лв. до претендирания размер от 70000 лв., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за лихва за забава за периода от 19.12.2019 г. до 19.02.2020 г.

Изложени са доводи, че при определяне на базовото застрахователно 1 обезщетение първоинстанционният съд неправилно е преценил размера на получените от ищцата множество увреждания и лечението им, както и търпените болки и страдания в един продължителен период. Лечебният и възстановителен процес продължава и понастоящем, като вероятно Т. няма да се възстанови в състоянието си преди ПТП. Не е съобразена икономическата и обществена конюнктура към момента на настъпване на произшествието, както и трайната съдебна практика за определяни застрахователни обезщетения при подобни увреждания. Неправилно е отчетено, че е налице 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от Т.. Получените травматични увреждания биха били получени независимо от наличието на предпазен колан, предвид механизма на ПТП. Неправилно е достигнато до извода, че Т. е знаела, че водачът на МПС е употребил алкохол, недоказано е обстоятелството, че тя е станала причина за настъпване на ПТП, както и за получаване на вредоносния резултат. В решението не е посочено какъв критерий е използван, за да се формира извод за наличие на съпричиняване в посочения размер. Оспорва се началният момент на законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение, като се поддържа тезата, че същата се дължи от датата на произшествието.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което бъде уважен искът за неимуществени вреди в пълния му претендиран размер, ведно със законна лихва от 19.12.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В срока за отговор е постъпил такъв от „Дженерали Застраховане“ АД, с който се заема становище за неоснователност на жалбата.

Против постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Дженерали Застраховане“ АД, като решението се оспорва в осъдителната му част. Наведени са съображения, че искът е изцяло неоснователен, поради доказаното наличие на хипотезата на изключение от рисковото покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 493, ал. 2, т. 1, б. „а“ КЗ, а именно застраховката не покрива вредите, причинени от водач, който е придобил владението върху МПС чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 НК. От гласните доказателства се установява, че собственикът не е дал съгласието си на неправоспособния водач да го управлява в деня на ПТП. Оспорва се приетия принос на ищцата 2 за настъпване на вредоносния резултат. Съдът приема, че тя съзнателно е пътувала без поставен обезопасителен колан, при неправоспособен водач, който е в състояние на силно алкохолно опиянение, но при разглеждане на приноса се отчита единствено неизползвания обезопасителен колан. В настоящият случай се касае до челен удар, като експертите са категорични, че при този механизъм при използване на обезопасителен колан ищцата би търпяла само леки телесни повреди. Установено е, че водачът е бил в състояние на силно алкохолно опиянение, с концентрация от 2,44 промила алкохол в кръвта, което е основание застрахователят да направи възражение за съпричиняване, съгласно чл. 477, ал. 4 КЗ. Ищцата е съпруга на водача, живеели са в едно домакинство, поради което е знаела и факта, че той е неправоспособен. При тези данни съдът необосновано не е отдал нужната тежест на поведението на ищцата във връзка с възражението за съпричиняване на вредите от страна на последната. Оспорва се и размерът на определеното обезщетение като завишен и неотговарящ на действително претърпените вреди. Телесните повреди не са тежки, лекувани са успешно, без остатъчни негативни последици. С оглед на това е счетено, че с изплащането на сумата от 19000 лв. застрахователят е изпълнил в цялост задълженията си.

Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана в заявения размер.

В срока за отговор по тази жалба е постъпил отговор от М. Н. Т., в който се заема становище, че въззивната жалба на „Дженерали Застраховане“ АД следва да се отхвърли като неоснователна.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на 3 правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба М. Н. Т. твърди, че на 19.12.2019 г., около 21,15 часа, като пътник в МПС БМВ 316И, управлявано от Д. Т. Т., в гр. Русе, претърпява ПТП, в резултат на което е получила множество травматични увреждания. Ищцата излага, че водачът на автомобила, в който се е возила, при движение в гр. Русе, по ****** с посока на движение към кв. Чародейка, в района на административен номер 88А, нарушил правилата за движение по пътищата, като поради движение с несъобразена скорост, изгубил контрол над управлението на автомобила, който излязъл от пътното платно вдясно по посоката си на движение и се ударил челно в крайпътен стълб. Приета е в болница в изключително тежко общо състояние, като й е поставена диагноза: комбинирана травма, фрактура ацетабули синистра, фрактура осис пубис декстра, фрактура радии синистра ин партис дисталис, вулнус лацеро контузум феморис синистра, вулнус лацеро контузум фацеи, фрактура осис нази, максиле е зиготамици, подкожен емфизем. Била настанена в ОИЛЗХН към болницата за активно наблюдение и реанимация за период от 5 дни, през който са й извършени четири оперативни интервенции. Лечебният процес продължава и към момента. В резултат на травмите целият й живот се е преобърнал, белязвайки я завинаги във физически и емоционален аспект.

Водачът попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“. Предявила претенция пред „Дженерали Застраховане“ АД, по която й било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 19000 лв. Счита същото за недостатъчно да репарира претърпените от нея неимуществени вреди, поради което предявява настоящия иск за заплащане допълнително на сумата от 70000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2019 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко основни възражения от „Дженерали Застраховане“ АД: направени са възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, изразяващо се в пътуване без поставен задължителен обезопасителен колан, в 4

МПС, управлявано от водач с тежко алкохолно опиянение, за което ищцата е знаела, както и от неправоспособен водач, за което също е знаела; оспорва се претенцията за неимуществени вреди, като силно завишена; оспорва се пряката причинно следствена връзка на телесните увреждания с ПТП; счетено е, че с изплатената сума от 19000 лв. ищцата е обезщетена; оспорва се началния момент на лихвата за забава. След изслушване на свидетелските показания е направено и възражение, че е налице изключение на рисковото покритие по чл. 493, ал. 2, т. 1, б. „а“ КЗ, тъй като застраховката не покрива вреди, когато МПС е било ползвано чрез престъпление.

Третото лице помагач Д.Т. не оспорва предявения иск.

С обжалваното решение решаващият състав е приел, че са налице основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя. С оглед получените травми и отражението им върху живота на ищцата, както и съобразявайки обстоятелството, че тя съзнателно се е качила в МПС, управлявано от неправоспособен водач, който е употребил алкохол, е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 70000 лв., който е редуциран с 50 %, поради приетото съпричиняване, изразяващо се в пътуване на предна дясна седалка без поставен обезопасителен колан. След приспадане на заплатената сума от 19000 лв., е признат размер на дължимото обезщетение от 16000 лв., в който претенцията е уважена, ведно със законна лихва от датата на уведомяването на застрахователя – 19.02.2020 г.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 19.12.2019 г. около 21,10 часа, през тъмната част на денонощието, лек автомобил БМВ 316И, управляван от Д. Т. Т. се е движил по ул. Изгрев в гр. Русе, по платното в посока кв. Чародейка, със скорост около 80,50 км/ч.

Пътници в автомобила са били: на предна дясна седалка – М. Н. Т., на задната седалка – Т. М. Н. – на 15 г. и Д. С. Б. – на 1 година. Когато автомобилът е приближил подлеза на улицата с бул. България е загубил устойчивост и е напуснал платното за движение в ляво, като преустановил движението си след удар в предната си лява част в твърда бетонна колона от подлеза.

Вследствие от произшествието е загинал Д. Б. и са причинени телесни увреждания на М.Н. и Т. Н.. Това се установява от приложения Констативен 5 протокол за ПТП с пострадали лица, изготвената съдебна комплексна експертиза, както и влязлата в сила присъда № 18/06.07.2020 г. по НОХД № 129/2020 г. на Окръжен съд Русе, с която е признат подсъдимия Д.Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. чл. 343, ал. 3, пр.

1, пр. 3 и пр. 5, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК за нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл.

20, ал. 1 ЗДвП и причиняване по непредпазливост на смърт на едно лице, средна телесна повреда на друго лице, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2,44 промила и деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност. От заключението на вещото лице се установява, че причина за произшествието е загубата на устойчивото движение на автомобила от страна на водача му, напускане платното за движение вляво и удар в подпорна колона на подлеза. От показанията на ищцата, дадени на досъдебното производство, се установява, че на 19.12.2019 г. тя е била със съпруга си Д.Т. на гости в къщата на баща й, където седнали да се почерпят и тя видяла, че Д. започнал да пие ракия.

Когато си тръгвали, искала да се прибере с дъщеря си Т. и внучето си Д. с такси, защото знаела, че съпругът й нямал книжка, но той й се развикал и те се качили в колата, без Т. да си сложи предпазен колан. Мястото, където се е намирала тя, е било оборудвано с такъв, като вещото лице е посочило, че ако пътуващите в автомобила са с правилно поставен предпазен колан, инерционният механизъм блокира макарата и фиксира предпазния колан. В случай на произшествие с това се предотвратява удар на пътуващите в детайли от вътрешността на предната част на автомобила. Съобразно с механизма на произшествието, вследствие на удара, върху телата на пътуващите в автомобила е действала инерционна сила, която е била по посока, обратна на ударния импулс – напред и косо наляво. Вследствие на това, тялото на ищцата се е преместило напред и косо наляво. Претърпяла е удар в лицевата част с твърди предмети от вътрешността на автомобила, каквито са арматурното табло или предното обзорно стъкло. От това вещото лице автоексперт прави заключение, че ако Т. е била с правилно поставен предпазен колан и при конкретния механизъм на произшествието, последиците за нея биха били различни, вероятно са щели да се избегнат нараняванията по лицето й.