Определение № 127 от 25.08.2023, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127 гр. гр.Велинград, 25.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Частно наказателно дело № 20235210200230 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.213, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на В. С. В., чрез адв. Н. К. – САК.

Жалбоподателят твърди, че с постановление от 12.06.2023 г., РП Пазарджик е постановила отказ от образуване на наказателно производство поради липса на умисъл за извършено престъпление, което постановление е потвърдено от Окръжна прокуратура Пазарджик.

Счита същото за неправилно и незаконосъобразно и иска да бъде отменено. Твърди, че жалбоподателката и Д.П.Н. са имали граждански правоотношения по повод на строителни дейности, в следствие на което той е пуснал жалба срещу жалбоподателката за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК с ясното съзнание, че тя не е извършила такова престъпление и целта му е била да не плати дълга си към нея. Иска от съда да се отмени Постановление на РП Пазарджик, ТО Велинград от 12.06.2023 г. с което е отказано да се образува наказателно производство.

Жалбоподателката е получила препис от последното на 11.07.2023 г. Жалбата по настоящото производство е изпратена чрез куриерска фирма „Спиди“ на 18.07.2023 г. и е постъпила в ОП Пазарджик на 19.07.2023 г.

При извършена проверка за допустимостта на жалбата и въз основа на представените по делото материали, съдът констатира следното:

Настоящият състав на Районен съд Велинград приема, че жалбата е депозирана в срок-на 18.08.2023 г. /датата на изпращане чрез куриерската фирма/, а обжалваното постановление е връчено на 11.07.2023 г. За да бъде разгледана по същество жалбата, същата следва да изхожда от легитимирано лице, т. е жалбоподателят следва да е сред лицата, на които законът (213, ал.

1 НПК) признава правото да обжалват постановлението за отказ от образуване на наказателно производство, както и да е налице подлежащ на обжалване акт.

Законът сочи като легитимирани да обжалват постановлението за отказ от образуване на наказателно производство пострадалият, или на неговите 1 наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението.

Жалбоподателката твърди, че е претърпяла вреди, изразяващи се в психическо напрежение, уплаха и други вредни за здравето й последици.

Настоящият съдебен състав приема, че същата няма качеството на пострадал, поради следните съображения:

Престъпленията по глава Осма от Особената част на НК, имат обект на посегателството обществените отношения, свързани с дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции.

При престъпленията против правосъдието не могат да бъдат причинени преки вреди на конкретни физически или юридически лица. Престъплението е формално, на просто извършване и същото не съдържа от обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице.

Липсата на съставомерни вреди предпоставя и липсата на фигурата на пострадал при престъпленията против правосъдието, в частност на престъплението по чл. 286, ал. 1 НК /така и в Определение от 08.02.2022 г. на ОС Хасково по ВЧНД № 20225600600033/.

Въпреки това, същата има процесуално качество на лице, направило съобщението до прокурора /вх. № 42/26.01.2023 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград, като в това й качество е активно легитимирана да инициира настоящото производство.

По тези съображения съдът намира, че подадената от В. С. В., чрез адв.

Н. К. – САК жалба е допустима, но по същество е неоснователна.

Потвърденото постановление на РП Пазарджик, ТО Велинград от 12.06.2023 г. е обосновано и законосъобразно.

Първостепенната прокуратура е събрала всички данни, необходими за пълното и всестранно изясняване на фактическата обстановка и правните изводи. Разпитана е В. В., приложени са всички материали по преписка № 42/2023 г. по описа на РП – Пазарджик, ТО Велинград. Не са снемани обяснения от Николов, тъй като в срока за извършване на проверката същият не е бил в страната, но в случая за разкриване на обективната истина това не е било необходимо. Такива са изводите и на Окръжна прокуратура. По делото са събрани преписи от извлечения от кореспонденцията между В. и Николов във „Вайбър“. От тях се вижда, че от телефонен номер *** са изписвани следните изрази: „….защото ще дойда във Велинград и ще бъдете избити до крак целия ти род….“, „…месата ще ти се разкапват по улицата…“, „…ще те избия като хлебарка“.

Предвид всички събрани данни, РП Пазарджик, ТО Велинград правилно е отказала да образува наказателно производство, поради липса на субективен елемент от състава на престъплението.

Според постоянната съдебна практика на бившия Върховен съд и настоящия Върховен касационен съд, лице може да извърши престъплението набедяване, само ако не действа добросъвестно, осъзнава, че лицето, което обвинява, не е извършило престъпление, но въпреки това твърди обратното 2 пред компетентния орган. Съдилищата постановяват, че да се приеме обратното би означавало да се санкционира всяко уведомяване на компетентните органи във връзка с потенциални престъпни действия, което при разглеждане се оказва невярно, което би било в противоречие с гражданския дълг на гражданите да уведомяват тези органи, когато станат свидетели на престъпление (вж. реш. № 435 от 27.06.1955 г. по н. д. № 415/ 1955 г., ВС, в. о.; реш. № 441 от 10.08.1970 г. по н. д. № 397/1970 г., ВС, I н. о.; реш. № 108 от 26.02.2009 г. по н. д. № 41/2009 г., ВКС, II н. о.; реш. № 500 от 04.12.2009 г. по н. д. № 458/2009 г., ВКС, II н. о.; реш. № 453 от 12.10.2010 г. по н. д. № 431/2010 г., ВКС, III н. о.; реш. № 326 от 11.11.2010 г. по н. д. № 258/2010 г., ВКС, II н. о.; реш. № 505 от 24.11.2010 г. по н. д. № 517/2010 г., ВКС, III н. о.; реш. № 212 от 20.04.2011 г. по н. д. № 1235/2011 г., ВКС, III н. о.; реш. № 110 от 24.04.2015 г. по н. д. № 175/2015 г., ВКС, III н. о.; и реш. № 87 от 26.05.2015 г. по н. д. № 1902/2014 г., ВКС, III н. о.).

Освен това правото на жалба е конституционно дадено, като на основание чл. 45 от КРБ от 1991 г. гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Основателността на жалбите не е предвидена като условие за възникване на правото на жалба.

Субективното виждане на Димитър Николов е било именно, че В. В. е отправяла заплахи за живота му, видно от приложената разпечатка от кореспонденцията във „Вайбър“. За него няма задължение правилно да субсумира фактите под правната норма. Той твърди пред надлежен орган фактите, както ги е възприел. Дали тези факти сочат на извод за наличие за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК следва да бъде направен от компетентния орган, а не от лицето, подало сигнала.

С оглед на гореизложеното, Районен съд Велинград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 19.07.2023 г., подадена от В. С.

В., чрез адв. Н. К. против постановление от 12.06.2023 г. на Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград за отказ от образуване на наказателно производство по преписка с вх. № 828/2023 г. по описа на РП – Пазарджик, ТО Велинград, и вх. № 367000-1637/2023 г. по описана РУМВР - Велинград.

Да се изпрати заверен препис на Районна прокуратура – Пазарджик, ТО Велинград.

Да се уведоми жалбоподателя.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 3