Определение № 29047 от 11.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29047 гр. София, 11.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110145455 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „Т...........“ ЕАД срещу О. И. Е., с която са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1500,20 лева (767,04 евро) - стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането; 186,63 лева (95,42 евро) - мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 24.03.2025 г.;

55,74 лева (28,50 евро) - цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането; 12,38 лева (6,33 евро) - мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 24.03.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18324/2025 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като вещен ползвател на процесния общински имот, находящ се в гр. София, ул. „Солун“ № 56, бл. 1, ап.

3, аб. № 412351, има качеството потребител на топлинна енергия и е обвързан от общите условия на ищеца, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от Бруната България“ ООД (сега „....... ООД) на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът О. И. Е., чрез особения представител адв. Н. М., е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими, респ. по основание и размер. Поддържа становище за нередовност на исковата молба поради недостатъчна 1 индивидуализация на претенциите по месеци, както и каква част от претенциите за стойност на доставена топлинна енергия са за отопление, за БГВ и за сградна инсталация. Оспорва се ответникът да е потребител на топлинна енергия за процесния имот, както и да е обвързан от общите условия на дружеството. Поддържа, че по делото не е доказано процесният имот да е топлоснабден, както и че дяловото разпределение не е извършвано законосъобразно, в която насока се излагат подробни съображения. Счита се, че претендираните суми са фактурирани на база прогнозно потребление, като не се установява какви са реално потребените количества топлинна енергия в имота. Сочи, че през процесния период имотът не бил ползван. Излага съображения, че ищецът не определя коректно количестваото на потребената топлинна енергия, както и неговата цена. Твърди, че отопляемите обеми на сградата не били определени съобразно изискванията на закона. Оспорва ФДР да е отчитала правилно показанията на общите топломери и водомери, и на индивидуалните разпределители и водомери. Оспорва общият топломер и водомер в абонатната станция, както и индивидуалните средства за техническо измерване да са редовно въведени в експлоатация, да са били технически изправни при въвеждането им в експлоатация, респ. да са преминавали периодично изискуемата метрологична проверка. Оспорва между ищеца и „Бруната България“ ООД да са учредени надлежно облигационни отношения. Оспорва като неоснователни и исковете за мораторна лихва. Релевира възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. По тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът намира, че исковата молба е редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК, ищецът е изложил фактическите обстоятелства, на които основава исковите се претенции посочил е основанието, на което претендира вземанията – договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия, индивидуализиран е топлоснабденият имот, включително с посочване на абонатния номер, като вземанията са индивидуализирани с размер и период; формулирал е искането си към съда.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че ответникът е собственик или носител на правото н а ползване на процесния имот или е сключил договор за доставка на ТЕ с ищеца като ползвател на имота, че в имота за процесния период е доставена топлинна енергия на претендираната стойност, че е извършвана услуга дялово разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и размера на цената на услугата дялово разпределение относно процесния имот през процесния период.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаж е положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.

За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т...........“ ЕАД одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

По исканията на страните:

2

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице помагач на дружеството „....... ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и, в случай на неточно изпълнение на това задължение, ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Ищецът е представил писмени доказателства, които следва да бъдат приети.

Искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде уважено.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба и в отговора, следва да бъде уважено, като същата бъде изготвена и въз основа на намиращите се в третото лице - помагач документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода /в случай че такива са налице/.

С оглед оспорванията на ответника допускането на съдебно-счетоводна експертиза не се явява необходимо, поради което това доказателствено искане на ищеца следва да се остави без уважение.

Съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 10 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 ГПК „....... ООД като трето лице - помагач на страната на ищеца „Т...........“ ЕАД.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 22.10.2026 г. от 10:10 часа, за когато да се призоват страните.

ДОКЛАДВА делото съгласно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от сищеца писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 18324/2025 г. по описа на СРС, 79 състав, за послужване.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач „....... ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба, включително документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на измервателните уреди, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 220 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. С. В.-Т..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебносчетоводна експертиза.

3

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.