Присъда № 85 от 09.05.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 85/09.05.2024 г. по НЧХД № 3700/2023 г. по описа на Районен съд Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба, подадена от Н.

Г. Ч., ЕГН ********** чрез адв. И. Х. против И. А. Х. – ЕГН: **********, с която И. А. Х. се обвинява за това, че разгласила позорно обстоятелство за Н. Г. Ч., а именно: на 22.05.2023г. по време на съдебно заседание по гр. д. № ***. на РС Бургас в съдебна зала И. А. Х. заявила пред съдебния състав и свидетели, че в разрез с установените правила адв. Н. Г. Ч. е поела първоначално нейната защита, а в последствие е преминала към ответната страна като изрекла изразите: „Бях консултирана от адв. Ч., преди Д. да дойде при нея. Час и половина говорихме по телефона. В кой смисъл ме консултира тогава? “ и в коридора на съда И. А. Х. заявила пред свидетели и адв. Н. Ч., че в разрез с установените правила, поела първоначално нейната защита, а в последствие преминала към ответната страна, като отново повторила изразите: „Бях консултирана от адв. Ч., преди Д. да дойде при нея. Час и половина говорихме по телефона. В кой смисъл ме консултира тогава?“ както и за това, че И. А. Х. на 25.08.2023г., разгласила позорно обстоятелство за Н. Г.

Ч. чрез подадена срещу адв. Н. Г. Ч. молба до *** вх. № ***, й е приписала извършване на нарушение на разпоредба на чл. 43, ал. 3 от Закона за адвокатурата, както и че нарушила Етичния кодекс на адвоката като посочила: „Настоящата жалба я подавам във връзка с извършени действия от страна на адв. Н. Ч., които нарушават разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за адвокатурата – „Адвокатът не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна“. Нарушава се и Етичният кодекс“; „Предвид нарушаването на изричната законова разпоредба относно задълженията на адвоката, считам, че същата е извършила нарушение на своите задължения.

Много вероятно е тя да е използвала информацията, която и бях дала за организиране на защитата на Д. Д. по делото“, от което настъпили тежки последици за образуване на дисциплинарно производство срещу Н. Ч. - престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1 и предл.

2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В съдебното заседание съдът не е прие за съвместно разглеждане граждански иск и не конституира граждански ищец.

Неколкократно съдът напъти страните към помирение, но такова не беше постигнато.

Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани свидетели, бяха приобщени доказателства.

Подсъдимата депозира подробни обяснения като намира, че е невиновна.

В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. Х. – *** намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин, излага позиция, че се касае за конкретни, а не абстрактни твърдения, намира, че подсъдимата е целяла да накърни доброто име на тъжителката и че се касае за добре обмислена постъпка. Счита за доказано обстоятелството, че се касае за неистинско твърдение за предоставяне на консултация от страна на тъжителката. Изразява се позиция, че консултация не е била предоставяна, а подадената жалба до *** целяла уронване престижа на тъжителката. Акцентира как се е отразило поведението на подсъдимата спрямо тъжителката и че неприятно впечатление правело искането на защитата да се изискват и други дисциплинарни производства от *** спрямо тъжителката. Анализира подробно събраните доказателства. Моли за постановяване на присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение и не намира пречка за прилагане на разпоредбата чл. 78а от НК. Претендират се разноски.

Частния тъжител се присъединява към становището на повереника си като излага позиция за спазване на Закона за адвокатурата и заявява, че в практика си не си е позволявала да прави консултации на две страни в правен спор. Започнала делото с идеята, 1 че още без да е готово решението на Адвокатска колегия, е в правото си да защити името си, както и действията си като адвокат.

Поотделно защитниците на подсъдимата излагат своята позиция като адв. В. излага пространно становище по фактите и по доказателствата по всяко едно от деянията, включени в обвинението като излагайки подробно аргументите си счита, че обвинението не е доказано. Адв. К. от своя страна без да преповтаря становището на адв. В. заявява, че поддържа подробната пледоария на своя колега като освен това счита, че обвинението по първото деяние не е съставомерно от обективна и субективна страна, а по второто обвинение счита, че липсва субективна страна и излага съображения в тази насока. Пледира се за оправдаване на подсъдимата.

Двамата защитници претендират разноски.

В реплика повереникът адв. Х. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Адв. В. излага становище за неоснователност за възражението.

Подсъдимата в лична защита заявява, че се придържа към становището на защитниците си, поддържа, че не е казвала думите, в които я обвиняват, а жалбата до *** подала, за да бъде направена проверка, прочела решението и го приела.

В предоставената й възможност за последна дума, подсъдимата заявява, че иска да бъде оправдана.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата И. А. Х. с ЕГН: **********, ***************.

Подсъдимата И. Х. и св. Д. Д. имали връзка като от съвместните им отношения през 2021 година Х. забременяла. В този период тя започнала и да учи в *** специалност „***“ като имала практика-стаж, който провеждала в *** и ментор й била св. М.П.. Отношенията между св. П. и подс. Х. прераснали в приятелски и тяхната комуникация продължила дълго във времето като си споделяли и много лични неща. Практиката на подс. Х. приключила през месец декември 2021г., през месец януари подсъдимата разказала на св. П., че е бременна, споделила й проблемите, които имала с бащата и че с него не били в добри отношения и че нямала неговата подкрепа за детето. Комуникацията между св. П. и подс. Х. продължила като подс. Х. споделяла на св. П. за бременността, за развитието на детето, а св.

П. й давала съвети.

В началото на месец септември 2022г. подс. Х. родила. Първоначално бащата св. Д. Д. нямал желание да припознае детето, но въпреки това св. Х. се опитвала да го въведе в грижите за детето, бил направен ДНК тест, който потвърдил, че той е бащата, но въпреки това отношенията между двамата родители не били добри и като цяло не се подобрили, не успели да постигнат общо съгласие за грижите за детето, не успели да се разберат и да подпишат доброволно споразумение. Ето защо и подс. Х. решила, че има нужда от адвокат, който да й даде правен съвет. Споделила на св. М.П. това и тя й предложила, да се свърже с адвоката, който работи в „***“ – адв. Н. Ч., защото била много отдадена, много добър адвокат, занимавала се само с казуси от семейното право, разбирала от работата си, лично приемала казусите и работила отдадено за всеки един. Предложила й да сподели с адвоката какви са й проблемите и да види какво ще й каже тя и да си прецени как да постъпи.

Разбрали се св. М.П. да провери графика на адвоката в „***“ и когато последната е на работа да се обади на подс. Х., за да говори с нея по телефон, защото подсъдимата била ангажирана – сама гледала детето и ходила на лекции.

2

На 17-ти октомври 2022г. подсъдимата била на лекции, когато св. П. й се обадила по телефон, но подс. Х. й затворила, защото нямало как да вдигне и й написала, че като излезе в почивка ще й звънне. Св. П. й изпратила съобщение, че адвокатката е там и когато звънне подсъдимата ще й даде телефона, за да се чуят. Когато подс. И. Х. излязла в почивка, било все още около обед. Подсъдимата имала уговорка от по-рано да се срещне в почивката с братовчедка си св. С. Д., която й носила подарък за детето, но подсъдимата й казала, че има важен разговор, който трябва да проведе по телефон и тръгнали към колата на св. Ст. Д..

Седнали вътре в колата и там бил осъществен разговор по телефон между подсъдимата И.

Х. с телефонния номер на св. М.П., която заявила, че адв. Ч. е на работа и предала веднага телефона на адвокат Ч.. Подсъдимата се представила и обяснила, че е студентка от практиката на „***“, обяснила, че има дете и имат спор с бащата относно грижите и издръжката на детето. Разговорът между частния тъжител и подсъдимата е с неустановена продължителност, но уговорката била да се чуят допълнително като бил изяснен въпросът, че трябва да се заведе дело, но е невъзможно да се уточнят подробности по телефон, а е необходимо подсъдимата да посети кантората на адв. Ч. след допълнителна уговорка. След приключване на разговора по телефона подсъдимата и св. С. Д. се разделили.

На 26.10.2022г. подсъдимата била у дома си със св. Г. В.-И. и пиели кафе, когато Х. получила съобщение на телефона си от бащата на детето, с което изявил желание да припознае детето, както и да посочи банкова сметка, за да заплаща издръжка. Подсъдимата се обадила на св.М.П., за да й сподели за полученото съобщение и ако е възможно да говори с адв. Ч.. Свидетелката П. обаче й съобщила, че е възможно бащата на детето да е ходил на консултация при адв. Ч.. Подс. Х. изказала желание да отиде веднага в центъра „***”, тъй като имало кой да се грижи в момента за детето, но св. М.П. й казала да изчака и че ще й се обадят. След известно време в същия ден, подсъдимата получила обаждане от телефона на св. П., но отсреща била адвокат Ч., която й заявила, че бащата бил на консултация при нея и тя работила вече с него. Х. се притеснила, попитала сега какво да прави. От своя страна адв.

Ч. обяснила, че е консултирала бащата на детето и няма как да поеме нейната защита и че трябва да си намери адвокат.

След това бащата на детето св. Д. започнал да плаща издръжка на детето, припознал го, изпращал съобщения. Завел с частния тъжител адв. Н. Ч. и дело за родителски права и режим на лични отношения с детето като било образувано гр.д. № ***. по описа на БРС.

Подсъдимата от своя страна се свързала с друг адвокат – св. М. П., с която първо говорила по телефон. Разказала й ситуацията и за разговорите с адв. Ч.. После се срещнали и в кантората й.

На 22.05.2023г. било делото за привременните мерки относно режима на лични отношения между родителите и детето. Св. П. като адвокат представлявала майката – подсъдимата Х., а адв. Ч. – бащата св. Д. Д. като съдебното заседание се председателствало от съдия М..

След оттегляне на съда за постановяване на определение по привременните мерки, на излизане от съдебно заседание, св. П. попитала адв. Ч. за това дали е вярно, че е консултирала подс. Х., като адв. Ч. попитала в какъв смисъл да е консултирала. Св. П. насочила тъжителката да попита подсъдимата, тъй като тя имала тази информация от нея.

Тогава адвокат Ч. се обърнала към подсъдимата и я попитала в кой смисъл я е консултирала, а подсъдимата й отговорила, че са говорили по телефона и я попитала дали не си спомня. На място бил и адв. Х., когото подсъдимата тогава не познавала, но се намесил в разговора с висок тон и заявил, че жената, от чийто телефон е провеждан разговор е негова позната и може да е присъствал на този разговор. Адв. П. обаче се намесила и помолила да се спазва добрия тон, след което влезли в залата, за да чуят акта на съда по привременните мерки.

На 01.06.2023г. имали среща - подсъдимата със св. П., св. Д. Д. с тъжителката Н. Ч. на кафене срещу съда, присъствал и адв. В., като целта на срещата била да постигнат 3 евентуално споразумение по делото за родителските права. Започнали да коментират като отново се стигнало до реплики относно проведения по-рано между подсъдимата и адв. Ч. разговор по телефона. Подсъдимата приела това като провокация спрямо нея, защото считала проведения по телефона разговор с адв. Ч. като излагане на проблеми за детето, очаквала да заведат дело, а след това адв. Ч. се оказала адвокат на бащата на детето. Решила, че ще подаде жалба в *** като проверила какво трябва да направи и входирала жалба до *** № ***. Написала в жалбата обстоятелствата, които възприела, за проведения на 17.10.2022г. разговор по телефон, както и за този на 26.10.2022г., за образуваното гр.д. пред РС Бургас, и помолила да се извърши проверка като в жалбата до *** подсъдимата освен твърденията си за случилото се, записала: „Настоящата жалба я подавам във връзка с извършени действия от страна на адв. Н. Ч., които нарушават разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за адвокатурата – „Адвокатът не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна“. Нарушава се също и Етичният кодекс“;