Решение № 691 от 31.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. Пловдив, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20265300500141 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба от С. Г. Д., ЕГН **********; длъжник по изпълнително дело № 20218210400460 по описа на ЧСИ Илиев с рег. № 821, район на действие – ПОС, против Разпореждане на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, обективирано в съобщение изх. № 26973/11,11,2025 г., с което е оставено без уважение предявеното с молба вх. № 67636/16,10,2025 г. искане за прекратяване на изпълнителното производство по делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Взискателят „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, заявява становище за неоснователност на жалбата.

Съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Жалбата е допустима – предявена е в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.

1

По същество:

Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. Такива действия в случая са извършвани регулярно, както следва:

Изпълнително дело № 20218210400460 по описа на ЧСИ Илиев е образувано по молба от 04,03,2021 г., предявена от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, въз основа на представен с нея изпълнителен лист, издаден на 15,04,2020 г. на основание влязло в сила съдебно решение по гр. д.

№ 254/2018 г. на РС Асеновград, против С. Г. Д., ЕГН **********. Предмет на изпълнение са парични задължения, възникнали на основание договор за кредит.

С молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано предприемане на изпълнителни действия като са посочени конкретни изпълнителни способи. След извършване на поисканите справки, през м. март 2021 г. са наложени запори върху вземания на длъжника към банки и запор върху притежавано от длъжника МПС (разпореждания на л. 49).

С молба от 16,06,2022 г. (л. 118) „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, е заявило, че е правоприемник на взискателя въз основа на договор за цесия и е поискало да бъде конституирано като взискател в производството.

Наред с това, със същата молба е предявено искане за извършване на справки 2 и налагане на запор върху вземания за трудови възнаграждения на длъжника.

С молба от взискателя от 26,03,2024 г. (л. 149) е поискано отново извършване на справки и налагане на запор върху вземания на длъжника за трудови възнаграждения.

С молба от 09,09,2025 г. (л. 170) взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „ТЕ ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ“ – клон София. Запорът е наложен със запорно съобщение от 10,09,2025 г.

С молба от 16,10,2025 г. (л. 184) длъжникът е поискал прекратяване на производството поради изтичане на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. С обжалваното разпореждане, обективирано в съобщение изх. № 26973/11,11,2025 г., искането е оставено без уважение като неоснователно.

Този извод на съдебния изпълнител следва да се приеме за законосъобразен. Посочените по-горе процесуални действия на взискателя прекъсват срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като съдържат искания не само за извършване на необходимите справки и проучване на имущественото състояние на длъжника, но и за прилагане на конкретни изпълнителни способи в зависимост от резултата от проверките. От цитираните дати на предявените от взискателя молби е видно, че същите са предприемани регулярно и между никои от тях не се констатира да е изтекъл период на бездействие повече от две години.

Следователно липсват основания да се приеме, че взискателят е бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес в продължение на повече от две години. Поради това искането за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е неоснователно и правилно е оставено без уважение от съдебния изпълнител.

С оглед изложеното жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение. Затова съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от С. Г. Д., ЕГН **********; длъжник по изпълнително дело № 20218210400460 по описа на ЧСИ Илиев с рег. № 821, район на действие – ПОС, против Разпореждане на ЧСИ по 3 посоченото изпълнително дело, обективирано в съобщение изх. № 26973/11,11,2025 г., с което е оставено без уважение предявеното с молба вх.

№ 67636/16,10,2025 г. искане за прекратяване на изпълнителното производство по делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4