Определение № 1043 от 03.07.2020, Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1043 гр.Пловдив, 03.07.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на трети юли, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№915 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е образувано по частна жалба с вх.№14188/04.07.2020г. депозирана от „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от П. Н. Д. – изпълнителен директор, Д. Б. Ш. и А. В. Я., чрез процесуалния им представител адв. В.В., със съдебен адрес:*** против Определение №1948 от 11.02.2020г. постановено по гр.д.№6764/2013г. по описа на ПРС, трети бр.с., с което се обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение №4314 от 22.04.2013г. по чл.417 ГПК. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, от една страна предвид на това, че заповедта на незабавно изпълнение е влязла в законна сила още през 2014г., а от друга предвид нередовното връчване на съобщение на заявителя на адрес различен от посочения съдебен адрес по делото.Подробни съображения са изложени в жалбата. Иска се отмяна на определението като незаконосъобразно.

Постъпило е писмено становище от длъжниците Е.Н.С., „Олимптур“ ЕООД и „Олимптур 54“ ЕООД относно неоснователността на подадената жалба. Иска се същата да се остави без уважение по съображения изложени в депозираното становище.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и от страна имаща правен интерес да обжалва, а разгледана по същество за основателна.

Първоинстанционният съд е обезсилил издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК като е приел, че разпореждането, с което заявителят е уведомен, че следва да предяви иск в едномесечен срок, е било редовно връчено на последния на 06.11.2019., но едномесечният срок заявителя не е предявил иск по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземането си.

Настоящият съдебен състав не споделя направените от първоинстанционният съд изводи по следните съображения:

Процесната Заповед №4314 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК е издадена на 22.04.2013г. Срокът за обжалването за длъжниците Е.Н.С., „Олимптур“ ЕООД и

„Олимптур 54“ ЕООД тече от връчване на поканите да доброволно изпълнение от съдебния изпълнител.

Видно от данните по делото, до длъжникът „Олимптур 54“ ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение №1866/05.03.2014г. по изп.д.№20138260400076 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков с район на действие ПОС, с която последният е уведомен, че по соченото изпълнително дело е присъединено вземане и по изпълнителен лист издаден от ПРС на основание заповед по ч.гр.д.№6764/2013г. В поканата е отбелязано, че с нея е изпратен и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт. ПДИ е изпратена до актуалния адрес на дружеството, като е върната с отбелязване, че към 19.03.2014г. , офиса е заключен, няма лице което да получи ПДИ, фирмата е напуснала адреса. На същият адрес е пристъпено към залепване на съобщението по реда на чл.47 ГПК на 12.04.2014г. Съгласно разпоредбата на чл.50 ал.1 ГПК – мястото за връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, като съгласно разпоредбата на чл.50 ал.4 ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията и не намери никой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл.47 ал.1 ГПК, второ уведомление не се залепва. В конкретният случай, настоящият съдебен състав намира, че са изпълнени разпоредбите на чл.50 ГПК, поради което приема, че длъжникът „Олимптур

54“ ЕООД е надлежно уведомен за Заповед за изпълнение на парично задължение №4314 от 22.04.2013г. по чл.417 ГПК през април 2014г. Последното обосновава извода, че депозираното пред ПРС възражение с вх.№55067/26.08.2019г. по реда на чл.414 ГПК се явява просрочено.

По отношение на длъжника „Олимптур “ ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение №3761/14.05.2014г по изп.д.№2014 ********** по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков с район на действие ПОС, с която длъжникът е уведомен, че соченото изпълнително дело е образувано на основание изпълнителен лист издаден от ПРС на основание заповед по ч.гр.д.№6764/2013г. В поканата е отбелязано, че с нея е изпратен и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт. ПДИ е изпратена до актуалния адрес на дружеството, като е върната с отбелязване, че към 16.05.2014г. и 29.05.2014г няма служител, който да получи ПДИ. На същият адрес е пристъпено към залепване на съобщението по реда на чл.47 ГПК на 09.06.2014г. Както бе посочено по-горе съгласно разпоредбата на чл.50 ал.1 ГПК – мястото за връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, като съгласно разпоредбата на чл.50 ал.4 ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията и не намери никой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл.47 ал.1 ГПК, второ уведомление не са залепва. В конкретният случай, настоящият съдебен състав намира, че са изпълнени разпоредбите на чл.50 ГПК, поради което приема, че длъжникът „„Олимптур“ ЕООД е надлежно уведомен за Заповед за изпълнение на парично задължение №4314 от 22.04.2013г. по чл.417 ГПК през юни 2014г. Последното обосновава извода, че депозираното пред ПРС възражение с вх.№55065/26.08.2019г. по реда на чл.414 ГПК се явява просрочено.

По отношение на длъжника Е.Н.С., последният е с постоянен адрес съвпадащ с адреса на управление на „Олимптур “

ЕООД .Доколкото длъжникът С. се явява управител на дружеството „Олимптур

“ ЕООД и е търсен на посочения адрес в това му качество, но не е намерен пред май и юни 2014г., съдът приема, че последният е надлежно уведомен за Заповед за изпълнение на парично задължение №4314 от 22.04.2013г. по чл.417 ГПК през юни 2014г. Това обстоятелство обосновава извода, че депозираното пред ПРС възражение с вх.№55068/26.08.2019г. по реда на чл.414 ГПК се явява просрочено.

Гореизложеното обоснова извода, че доколкото възраженията от длъжниците не са депозирани в срок Заповед за изпълнение на парично задължение №4314 от 22.04.2013г. по чл.417 ГПК е влязла в законна сила.

Първоинстанционният съд неправилно е приел цитираните възражения за депозирани в срок, дал е неправилни указания на заявителя да предяви иск по чл.422 ГПК и като последица е постановил незаконосъобразен акт обезсилвайки влязлата в законна сила Заповед за изпълнение на парично задължение №4314 от 22.04.2013г. по чл.417 ГПК. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Мотивиран от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №1948 от 11.02.2020г. постановено по гр.д.№6764/2013г. по описа на ПРС, трети бр.с., с което се обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение №4314 от 22.04.2013г. по чл.417 ГПК по отношение на длъжниците Е.Н.С., „Олимптур“ ЕООД и „Олимптур 54“ ЕООД.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: