Решение № 3934 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3934 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседА.е на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100506839 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД срещу решение от 17.05.2022г., постановено по гр.дело № 10372/2022г. по описа на СРС, 76-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника Н. Д. К. установителни искове с правно основА.е чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 823.62 лева, представляваща стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., и за сумата 133.04 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 06.04.2021г.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното съдебно решение. Доказателствата не били обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. СРС достигнал до неправилен извод за липса на облигационно правоотношение между стрА.те, поради наличие на такова с брата на ответника – Б. К., основано на сключено споразумение за стар период, без да съобрази, че видно от представения по делото нотариален акт ответникът Н. К. се явявал собственик на ½ ид.ч. от имота. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с което установителните му искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Н. Д. К., чрез адв. В. – особен 1 представител, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Ищецът не доказал валидна облигация между стрА.те. От оспорените по делото доказателства не се установявало, че ответникът бил собственик или носител на вещно право на ползване върху имота, не дал съгласие да получи предоставяната от ищеца услуга – чл. 62 ЗЗП. Оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия, годността на уредите, ФДР било неоторизирано за исковия период да извършва дялово разпределение. Намира обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основА.я.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Предявени са установителни искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В сезиралата съда искова молба ищецът „Т.С.“ ЕАД излага, че през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. доставил в имот с аб. № 52235, находящ се на адрес гр.

София, ж.к. „******* ******* топлинна енергия на стойност 1 609.56 лева. Дължима била и главница за дялово разпределение на стойност 37.69 лева за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2020г. Поради неплащане на дължимите суми за периода от 15.09.2018г. до 06.04.2021г. се дължало обезщетение за забавата в размер на 259.56 лева върху главницата за топлинна енергия и сумата 6.53 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 06.04.2021г., както и законни лихви върху главниците, считано от 22.04.2021г. до окончателното плащане. Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК, срещу собствениците на имота Б. Д. К. и ответника Н. Д. К., на които топлинната енергия била доставена по сключен договор при общи условия. На 20.05.2021г. по ч.гр.д. № 23149/2021г. по описа на СРС, 76-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК. Предвид дадени му указА.я на основА.е чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск срещу ответника Н. Д. К., ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установени вземА.ята му по отношение на същия ответник, които с оглед квотата му в правото на собственост са за половината от сумите, а именно: сумата 804.78 лева – главница за топлинна енергия, доставена през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., 129.78 лева – обезщетение за забава за 2 плащането на същата главница за периода от 15.09.2018г. до 06.04.2021г., сумата 18.84 лева – цена на услугата дялово разпределение, дължима за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2020г., 3.26 лева - обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 01.05.2018г. до 06.04.2021г. Претендира законна лихва върху главниците и разноски за производството.

Ответникът Н. Д. К., чрез адв. В. – особен представител, в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между стрА.те, нямал качеството потребител, не бил собственик или ползвател на имота през процесния период, не бил обвързан от ОУ на ищеца. Оспорва относимостта на представените по делото 2 бр. нотариални актове, договор за продажба, молба за вписване на възбрана, договор за извършване на услуга дялово разпределение, протокол от общо събрА.е на ЕС и списък и твърди, че от същите не се установявало правото му на собственост, вкл. с трите му правомощия – владение, ползване, разпореждане. Твърди, че в имота не била доставяна топлинна енергия. На следващо място оспорва количеството доставена топлинна енергия, нямало валиден договор с ФДР, технологични разходи не били отчислени, не била спазена нормативната уредба относно топлоснабдяването при отчитането и разпределянето на ТЕ, оспорва годността на уредите, сметките били завишени. Позовава се на чл. 13 Директива 2006/32/ЕО и европейското законодателство, забраняващо непочтените практики. Оспорва представените от ищеца частни документи. Ищецът не изпълнил задължението си да преустанови топлоподаването след неплащане на две последователни сметки. Възразява за изтекла погасителна давност за вземА.ята.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не заявява становище по исковете.

Съдът, след като взе предвид доводите на стрА.те и след оценка на събрА.те по делото доказателства намира следното:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 04.11.1992г., от който се установява, че С. Й.М. придобила ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния апартамент № 139, находящ се в гр. София, ж.к. „******* което на 05.10.1995г. прехвърлила в полза на ответника Н. Д. К. с нотариален акт за покупко-продажба на 3 недвижим имот № 120, том LXLI, дело № 18210 от 05.10.1995г., на В.М. – нотариус при СНС при СРС. Видно от писмените доказателства по делото – нотариален акт за продажба на недвижим имот на низходящ от 27.11.1992г. и писмо до СВп за вписване на възбрана по и.д. № 20128440400571 по описа на ЧСИ С.Я., останалата ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота се притежавала от Б. Д. К. – брат на ответника Н.

Д. К..

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция, че облигация с ищеца възникнала с брата на ищеца Б. К., комуто партидата била „прехвърлена“, видно от споразумението за предходен период. Действително предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. От съдържА.ето на представеното по делото споразумение от 22.06.2016г. обаче единствено се установява признА.е на Б. К. за дължими суми към ищцовотодружество за доставена през периода от 01.05.2015г. до 31.05.2016г. топлинна енергия и уговорен погасителен план за издължаването им. Същото няма значението на сключен писмен договор с ищеца по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ, нито по делото се установява Б.

К. да подал заявление-декларация за откриване на партида на негово име. Ето защо приложима в разглеждА.я казус е субсидиарната на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ хипотеза на договорно обвързване без наличието на изричен писмен договор, а именно тази по разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ съгласно която задължени лица за заплащането на цената на доставената топлинна енергия в случая се явяват съсобствениците на топлоснабдения имот.

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметки за аб. № 52235, съобщения към фактури др., както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събрА.те по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът Н. Д. К., в качеството си на съсобственик на топлоснабдения имот – апартамент № 139, находящ се в гр. София, ж.к. „******* през процесния период бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирА.я по-горе законов текст ответникът Н. К., като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Т.С.” ЕАД топлинна енергия. Доколкото законът обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с притежавА.те вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за задължения за цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е 4 съответна на участието му в съсобствеността – за ½ от дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната такава, противно на възраженията по отговора на ответника.

Следва да се има предвид, че със Закона за защита на потребителите в националното ни законодателство са въведени разпоредбите на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на които ответникът се позовава. Поради естеството на етажната собственост ответникът – собственик на имот, находящ се в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, е обвързан от взетите решения на общото събрА.е на етажните собственици за топлоснабдяване на сградата, независимо дали е съгласен с тях. Поради това неоснователни се явяват възраженията му за липса на облигация с ищеца, основА. на нормата на чл. 62 ал. 1 ЗЗП за непоискана доставка на ТЕ. В този смисъл и ТР 2 от 25.05.2017г., постановено по тълк.д. № 2/2016г. ОСГК на ВКС приема, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.