Определение № 494 от 07.02.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. Варна, 07.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100500820 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 25708/10.12.2021 г. от ИВ. АНГ. П., чрез адв. К.М., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1603/28.10.2021 г., постановено по в. гр. дело № 820/2021 г. по описа на ВОС.

В молбата се излагат подробни доводи за дължимост на разноски в производството.

Твърди се, че молителят е заплатил депозит за СТЕ по делото, която е била необходима за защитата му срещу въззивницата и подадената от нея въззивна жалба. Иска се също репариране на адвокатско възнаграждение за подаване на отговор по въззивната жалба и процесуална защита по същата, като се съобрази, че жалбата на А.Д. е оставена почти изцяло без уважение. Моли да му се присъдят в претендирания размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 964/14.01.2022 г. от АТ.

АЛ. Д., в които се изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Производството пред ВОС е инициирано по въззивни жалби срещу решение № 26070/15.10.2020г., поправено с решение № 260266/01.02.2021г., постановени по гр.д. № 18210/2019г. по описа на ВРС и частни жалби срещу постановените по същото дело определения № 263543/19.11.2020г. и № 264417/10.12.2020г., както следва : 1.Въззивна жалба вх. № 28299/19.11.2020г. подадена от АТ. АЛ. Д. срещу решението, в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС и чл.57, ал.2 СК за периода 03.03.2018г.-03.11.2019г. в размер на 19 000лв. Решението се обжалва и в частта относно определената наемна цена за разликата от присъдените 125лв. до предявения размер от 200лв. месечно. Решението се оспорва и в частите, с които е отхвърлен предявения иск за разликата над присъдените 2284лв. за периода 03.04.2018г.-03.11.2019г., като погасена чрез прихващане с дължими от ищцата суми и суми за разноски, поради недължимост на сумите, с които е извършено прихващане.; 2. А.Д. е депозирала и частни жалби: вх.

№289775/16.12.2020г. срещу определението, с което е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските и жалбоподателката е осъдена да заплати допълнително разноски в размер на 81,40лв., ; вх.№292138/29.12.2020г. срещу определението, с което е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК, подадена от А.Д.. Жалбоподателката счита, че същите са неправилни и незаконосъобразни.; 3. Въззивна жалба от ИВ. АНГ. П. срещу

1 постановеното по делото решение № 260266/01.02.2021г., с което е допуснато поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение, с наведени оплаквания за неправилност поради съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 1603/28.10.2021 г., с което: ОТМЕНЯ решение № 26070/15.10.2020г., поправено с решение № 260266/01.02.2021г., постановени по гр.д. № 18210/2019г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от АТ. АЛ.

Д., ЕГН ********** срещу ИВ. АНГ. П., ЕГН 4906043120 иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 2284лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от съсобствено семейно жилище, представляващо втори етаж от къща, находяща се в гр.Варна, кв. Галата, ул.“Крайбрежна“ №51, състоящо се от :антре с площ от 11 кв.м., хол с площ 22,5 кв.м., спалня 20,5 кв.м., спалня-14,5 кв.м., кухня-11,8 кв.м., баня-тоалет-3, 9кв.м., килер1,7 кв.м., салон 14,1 кв.м. и ½ ид.ч. от изба, заключена в северната част на сградата с площ от 17 кв.м, след прекратяване на брака с развод с решение гр.д. № 769/2015г. на ВРС,което е предоставено за ползване на И.П. с решение по в.гр.д. № 2056/2016г. по описа на ВОС за периода 03.04.2018г. до 03.11.2019г., като погасен чрез прихващане с насрещни вземания на И.П., предявени по реда на чл.298, ал.4 ГПК в общ размер на 2284лв., от които 1826,50лв.- съдебни разноски; 102,42лв. местни данъци и такси за 215г. и 2016г. и 355,08лв. част от платено възнаграждение за престой, медицинско обслужване и разноски за консумативи по договор от 22.02.2019г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от АТ. АЛ. Д., ЕГН ********** срещу ИВ. АНГ. П., ЕГН 4906043120 иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 2384,50лв представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от съсобствено семейно жилище, представляващо втори етаж от къща, находяща се в гр.Варна, кв. Галата, ул.“Крайбрежна“ №51, състоящо се от :антре с площ от 11 кв.м., хол с площ 22,5 кв.м., спалня 20,5 кв.м., спалня-14,5 кв.м., кухня-11,8 кв.м., баня-тоалет-3, 9кв.м., килер1,7 кв.м., салон 14,1 кв.м. и ½ ид.ч. от изба, заключена в северната част на сградата с площ от 17 кв.м,, което, след прекратяване на брака с развод с решение гр.д. № 769/2015г. на ВРС, е предоставено за ползване на И.П. с решение по в.гр.д. № 2056/2016г. по описа на ВОС за периода 03.04.2018г. до 03.11.2019г., като погасен чрез прихващане с насрещни вземания на И.П., предявени по реда на чл.298, ал.4 ГПК в общ размер на 2384,50лв., от които 1826,50лв.- съдебно деловодни разноски, присъдени с решения по гр.д. № 7695/2015г. на ВРС и гр.д. № 2056/2016г. на ВОС, 102,42лв., представляващи начислени по партида и дължими от А.Д. и заплатени от И.П. местни данъци и такси за семейното жилище за 2015г. и 2016г. и сумата от 455,58лв., представляваща част от заплатено възнаграждение за престой, медицински обслужване и разноски за консумативи в хоспис на А.Д. за периода от 22.02.2019г. – 24.03.2019г., по договор от 22.02.2019г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 26070/15.10.2020г., поправено с решение №260266/01.02.2021г., постановени по гр.д. № 18210/2019г. по описа на ВРС, в останалите обжалвани части.

Отговорността на страните за разноски се разпределя в съответствие с правилата на чл. 78 ГПК, които се прилагат съответно в производството пред въззивния съд. Когато решението на първоинстанционния съд е обжалвано и от двете страни, всяка от страните има право да бъде възмездена за разноските, които е направила по повод на собствената си въззивна жалба - в случай на уважаването й от въззивния съд, и/или по повод въззивната жалба на насрещната страна - в случай, че тази жалба бъде счетена за неоснователна от въззивния съд. Ако въззивният съд потвърди първоинстанционното решение в обжалваните от двете страни части, всяка от страните има право на разноски само за защитата срещу жалбата на насрещната страна, не и на разноските, които е направила във връзка със собствената си жалба /платена държавна такса за въззивно обжалване, адвокатско възнаграждение и др./.

По делото, пред ВОС, на датата, на която е проведено последното съдебно заседание, молителят е представил списък с разноски, в който са вписани претендираните в молбата по чл. 248 от ГПК – адвокатско възнаграждение и депозит за СТЕ. Към списъка е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който страната е договорила правна услуга изготвяне и подаване на отговор по въззивна жалба, и процесуално представителство пред въззивния съд. От приложена разписка е видно, че И.П. е платил цялата сума по договора на адвоката по делото.

2

Пред ВОС са назначени две СТЕ – първата служебно от съда, по повод наведените от въззивницата основания за неправилност, а втората по искане на въззиваемия. Последната СТЕ е тази, на която съдебният състав е кредитирал доверие и се е позовал, за да определи обезщетението по иска на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. Тъй като решението на първа инстанция в частта, с която се е произнесъл по иска на основание чл. 31, ал. 2 от ГПК се обжалва от А.Д., то доказването, проведено със СТЕ ползва защитата на И.П. срещу нейната въззивна жалба. Доказателство за внесен депозит за СТЕ, в размер на 300 лв. е представено с молба № 8994/13.05.2021 г. по делото.

В мотивите към решението, ВОС се е произнесъл по въпроса за сторените разноски, като е постановил, че с оглед изхода от спора разноските остават в тежест на страните, така както са ги направили. Решаващият съд, обаче не е съобразил, че при така установените разноски, направени от молителя в защита от въззивната жалба на А.Д. и изхода на делото, при който жалбата е частично основателна, на И.П. се следват разноски в размер на 1233,46 лева, по правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВОС намира, че е налице основание за изменение на решението в частта за разноските.

Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и следва да бъде уважена.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1603/28.10.2021 г., постановено по в. гр. дело № 820/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:

ОСЪЖДА АТ. АЛ. Д. с ЕГН **********, от гр. Варна, кв. „Галата“, ул.

„Крайбрежна“ №51, да заплати на ИВ. АНГ. П., с ЕГН **********, от гр. Варна, кв.

„Галата“, ул. „Крайбрежна“ №51, сума в размер на 1233,46 лв. (хиляда двеста тридесет и три лева и четиридесет и шест ст.), представляваща сторени разноски по в. гр. дело № 820/2021 г. по описа на ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3