Определение № 152 от 22.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. София, 22.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Анелия Цанова

Николай Метанов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20241000502909 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 93705 от 28.08.2024г. по описа на Софийски градски съд, изпратена по пощата на 27.08.2024г., подадена от Я. Т. Ф., ЕГН **********, в лично качество и като управител на „ИНТЕРСПЕД 13“ ЕООД, ЕИК 202371682, чрез адвокат И. И. - пълномощник, срещу определение № 3096 от

09.08.2024г., постановено по търговско дело №20231100900322 по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав, с което е оставено без уважение искането за продължаване на държавна такса на „ИНТЕРСПЕД 13“ ЕООД и е върната въззивна жалба вх.№18693/16.02.2024г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради противоречие с материалните и процесуалните правила, като счита същото за недопустимо и иска да бъде обезсилено.

Поддържа, че в дадения срок е поискано освобождаване от заплащането на държавна такса или евентуално продължаване на срока за внасянето й. Решаващият състав не е уважил искането за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивното обжалване но не се е произнесъл по искането за продължаване на срока. Продължаването на срока за внасянето на държавна такса е мотивирано с влошеното материално състояние на ответницата, което включително е породено и от наложения запор по същото дело, по същото претендирано вземане от ищеца, което продължава да се изпълнява, независимо, че ищецът е инициирал изпълнителното производство по извонсъдебно изпълнително основание – запис на заповед.

В срока по чл.276 ГПК е подаден отговор на жалбата от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД /ТФС/, ЕИК 131397565, чрез адв. Ц. Г., който поддържа 1 становището, че същата е неоснователна по подробно изложени съображения, поради което иска да бъде оставена без уважение.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

С въззивна жалба вх. № 18693 от 16.02.2024г. по описа на Софийски градски съд, Я.

Т. Ф., ЕГН **********, в лично качество и като управител на „ИНТЕРСПЕД 13“ ЕООД, ЕИК 202371682, чрез адвокат И. И. - пълномощник, обжалва решение № 92 от 16.01.2024г., постановено по търговско дело №20231100900322 по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав.

С разпореждане на съда № 1843 от 29.02.2024г. жалбата е оставена без движение, с указания до жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателство за внесена по сметка на Апелативен съд –София държавна такса в размер на 1129,12лв. Разпореждането е връчено на жалбоподателите на 14.03.2024г.

С молба вх. № 33688 от 22.03.2024г. по описа на СГС жалбоподателите са поискали от съда да бъдат освободени от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, по изложени съображения. Евентуално, молят да бъде намален размера на държавната такса или да бъде продължен срока за заплащане на държавна такса с по-дълъг.

С разпореждане на съда № 2587 от 25.03.2024г. съдът е указал на молителя, в едноседмичен срок от съобщението, да уточни искането си - дали иска освобождаване от държавна такса и на жалбоподателя – юридическо лице и да представи декларация по чл. 83, ал.2, т.2 ГПК. Разпореждането е връчено на жалбоподателите на 11.04.2024г.

С молба вх.№ 45480 от 18.04.2024г. по описа на СГС жалбоподателите са представили декларация за материално състояние.

С определение на съда № 1509 от 19.04.2024г. съдът е освободил на основание чл.83, ал.2 ГПК Я. Т. Ф. от задължението да внесе държавна такса по въззивната жалба в размер на 564,56лв. и е дал възможност на „ИНТЕРСПЕД 13“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за имущественото си състояние, описани в разпореждането. Определението е връчено на жалбоподателите на 13.05.2024г.

С молба вх.№ 58184 от 21.05.2024г. по описа на СГС, изпратена по пощата на 20.05.2024г., жалбоподателите са поискали продължаване на срока за изпълнение на дадените указания с едноседмичен, считано от изтичането на настоящия, по изложени съображения.

С определение от 22.05.2024г. в з.з., написано върху молбата от 21.05.2024г., срока е продължен до 27.05.2024г.

С молба вх.№ 60208 от 27.05.2024г. по описа на СГС жалбоподателите са 2 представили исканата счетоводна информация за „ИНТЕРСПЕД 13“ ЕООД.

С определение на съда № 2409 от 24.06.2024г. съдът е оставил без уважение искането на „ИНТЕРСПЕД 13“ ЕООД по чл.83, ал.2 ГПК, като е разпоредил препис от въззивна жалба вх. № 18693/16.02.2024г., с изрично указание, че се администрира жалбата на Я. Ф. да бъде връчен на ищеца за отговор. На жалбоподателите е връчен препис от определение №{

F- EVENT-NO}/{ F- EVENT-DATE}, постановено от Софийски градски съд, търговско отделение, ТО VI-13 по търговско дело №20231100900322.

С молба вх.№ 78988 от 11.07.2024г. по описа на СГС жалбоподателите, след отказа за освобождаване от заплащане на държавна такса, са поискали продължаване на срока за внасянето й с разумен такъв.

С определение на съда № 3096 от 09.08.2024г. съдът е оставил без уважение искането за продължаване на срока за внасяне на държавна такса от „ИНТЕРСПЕД 13“ ЕООД и е върнал въззивна жалба вх.№18693/16.02.2024г. Определението е връчено на жалбоподателите на 20.08.2024г.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страни в производството, имащи право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, вр. с чл.62, ал.2 ГПК, и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, във връзка с чл.275, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д.№ 6/2017г., задължително за съдилищата на основание чл.130, ал.2 ЗСВ, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ от ГПК, регламентиращ т.нар.„ограничен въззив“, не се прилагат в производството по частна жалба, т. е. частното 4 производство е регламентирано като пълен въззив, при който съдът не е ограничен от оплакванията в жалбата и служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.

При администрирането на постъпилата въззивна жалба са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в даване на неправилни и неясни указания на жалбоподателите, които са обусловили постановяването на обжалваното определение, а именно:

С молба вх.№ 33688 от 22.03.2024г. по описа на СГС жалбоподателите - Я. Т. Ф., ЕГН **********, и „ИНТЕРСПЕД 13“ ЕООД, ЕИК 202371682, са поискали освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, намаляване размера или продължаване на срока за заплащане на държавна такса с по-дълъг. Ако се приеме, че съдът се е произнесъл по искането за освобождаване от държавна такса и за двамата жалбоподателите, липсва произнасяне по искането за продължаване на срока за заплащането й, направено с 3 посочената молба в срока по чл.63, ал.1 ГПК.

С разпореждане на съда № 1843 от 29.02.2024г. съдът е дал указания до жалбоподателите да представят доказателство за внесена по сметка на Апелативен съд – София държавна такса в размер на 1 129,12 лв. С определение на съда № 1509 от 19.04.2024г. Я. Т. Ф. е освободено от задължението да внесе държавна такса по въззивната жалба в размер на 564,56 лв., но не става ясно дължи ли държавна такса до определения размер от 1 129,12лв. Ако се приеме, че същата е освободена от заплащането на дължимата от нея държавна такса, не става ясно, защо с обжалваното определение е върната въззивна жалба вх.№18693/16.02.2024г. и в частта, в която е подадена от нея.

С определение от 22.05.2024г. в з.з., написано върху молбата от 21.05.2024г., срока е продължен до 27.05.2024г., а е трябвало да бъде продължен до 28.05.2024г., при спазване на чл.63, ал.2 ГПК.

С определение на съда № 2409 от 24.06.2024г. съдът е оставил без уважение искането на „ИНТЕРСПЕД 13“ ЕООД по чл.83, ал.2 ГПК, но липсват доказателства за връчване на това определение на страната, за да започне да тече определеният срок за обжалване. В съобщението до жалбоподателите е отразено, че на същите се изпраща „препис от определение № { F- EVENT-NO}/{ F- EVENT-DATE}, постановено от Софийски градски съд, търговско отделение, ТО VI-13 по търговско дело №20231100900322“.

Тъй като неизпълнението на неправилни указания на съда в определен от него срок, не може да обоснове приложението на чл.262, ал.2, т.2 ГПК /в този смисъл Определение №201 от 8.04.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№1764/2014г., I г.о., ГК/, предвид констатираните допуснати съществени процесуални нарушения при администриране на въззивната жалба, следва да се приеме, че в частта, с която е постановено връщането й обжалваното определение е неправилно.

Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на постъпилата въззивна жалба – за извършване на преценка кой от жалбоподателите дължи държавна такса за въззивно обжалване и в какъв размер; за редовно връчване на препис от определение на съда № 2409 от 24.06.2024г. на страните; за произнасяне по исканията продължаване на срока за заплащане на държавна такса, направени с молба вх.№33688 от 22.03.2024г. по описа на СГС, преди извършването на преценка налице ли са предпоставките по чл.262, ал.2, т.2 ГПК за всеки един от жалбоподателите.

Поради несъвпадане на изводите на градския и апелативния съд, обжалваното определение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, и делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, чрез администриране на частната жалба.

Воден от тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК, вр. с чл.278, ал.4 4

ГПК, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3096 от 09.08.2024г., постановено по търговско дело №20231100900322 по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав, в частта, с която е върната въззивна жалба вх.№18693/16.02.2024г.

Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на постъпилата въззивна жалба – за извършване на преценка кой от жалбоподателите дължи държавна такса за въззивно обжалване и в какъв размер и даване на съответните указания; за редовно връчване на препис от определение на съда №2409 от 24.06.2024г. на страните; за произнасяне по исканията продължаване на срока за заплащане на държавна такса, направени с молба вх. № 33688 от 22.03.2024г. по описа на СГС, преди извършването на преценка налице ли са предпоставките по чл.262, ал.2, т.2 ГПК за всеки един от жалбоподателите.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5