Решение № 1322 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1322 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20251100504086 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 21620/28.11.2024 г., постановено по гр.д. № 66935/2023 г. по описа на СРС, 74 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединени конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от ищеца Д. Г. К., ЕГН **********, срещу ответника „Луфтханза Техник София“ ООД, ЕИК 175382604, з а признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено Заповед № 267 от 25.10.2023 г. на управителя на „Луфтханза Техник София“ ООД, връчена на 03.11.2023 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист доставки“, и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконното уволнение, в общ размер от 15 781,63 лв. за периода от 04.11.2023 г. до 04.05.2024 г.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 2300 лв.

1

По делото е постановено и Разпореждане № 27339/12.02.2025 г., с което е изменено решението в частта за разноските, като в полза на ответника са присъдени допълнително 500 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Д. К..

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът излага съображения, че процедурата по даване на обяснения била нарушена. Не били предоставени за запознаване докладната от В.В. и отчетите от системата за пропуски. Нямало клауза, която да изисква работникът да присъства 9 часа на територията на работодателя.

Следвало да полага 8 часа труд на ден, като не било посочено къде и кога работникът може да ползва едночасовата си почивка, което не следвало да бъде на територията на работодателя. Посочва практика на СЕС в този смисъл. Трябвало да бъде изследвано какъв е точният брой часове, които ищецът е отработил през всички дни в периода, не само избрани от ответника дни. Неправилен бил изводът на съда, че ищецът е запознат с Правилника за вътрешния ред, приет на 05.12.2022 г., като показанията на свидетеля не следвало да бъдат кредитирани. Неправилен бил и изводът, че дори да не е запознат с Правилника от 2022 г., ищецът е бил запознат с този от 2018 г., който бил загубил действието си. Необсъдена била разпечатка от личния профил на ищеца. Промените в начина на отчитане на работното време не били сведени до знанието на последния. Трябвало да се вземе предвид чекирането на паркинга, а не на турникета в сградата. Неправилен бил и изводът на съда, че системата за чекиране е била технически изправна.

Наложеното наказание не съответствало на нарушението. Моли съда да отмени решението и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Оборва всеки от аргументите на въззивника, като счита решението на районния съд за правилно в обжалваната част и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Срещу Разпореждането по чл. 248 ГПК е депозирана частна жалба, с която ищецът жалбоподател оспорва същото, като го счита за нищожно – постановено от различен съдия, като вместо определение е постановено 2 разпореждане, и неправилно – не е следвало съдът да изменя решението в частта за разноските. Моли съда да прогласи за нищожно разпореждането, евентуално да го отмени като неправилно.

В срока за отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, с което оспорва частната жалба, счита я за бланкетна и иска оставянето без уважение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 06.12.2023 г., уточнена с молба от 12.12.2023 г. относно периода на търсеното обезщетение, с която са предявени от ищеца Д. Г. К. срещу ответника „Луфтханза Техник София“ ООД обективно кумулативно съединени конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ з а признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено Заповед № 267 от 25.10.2023 г. на управителя на „Луфтханза Техник София“ ООД, връчена на 03.11.2023 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист доставки“, и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконното уволнение, в общ размер от 17 243,28 лв. за периода от 04.11.2023 г. до 04.05.2024 г., ведно със законната лихва, считана от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

С молба от 19.06.2024 г., депозирана в открито съдебно заседание, ищецът е намалил размера на предявения осъдителен иск на 15 781,63 лв.

Ищецът се позовава на нарушение на разпоредбите на чл. 192, 193, 194 и 195 КТ при налагане на дисциплинарното наказание. Ищецът посочва, че не е напускал преждевременно работа, поради което не е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Не било ясно как е установено същото – оспорва докладната и отчета от системата за пропуски. Не било ясно как и от кого се отчита работното време – на служебния паркинг или на турникета в сградата.

Системното нарушение не било констатирано по надлежния ред. Правилникът за вътрешния трудов ред бил приет след първото уволнение на ищеца и преди възстановяването му на работа, поради което не бил запознат с него. След възстановяването ищецът не бил уведомен за промяна в начина на отчитане на 3 отработените часове. Наложеното наказание не извършеното нарушение – нарушение на чл. 189 КТ. било съответно на

В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило предявените искове. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните на посочената в исковата молба длъжност, както и че ищецът е бил възстановен на работа след предходно незаконно уволнение. С Докладна от 26.09.2023 г. работодателят е известен на процесното дисциплинарно нарушение; поискани са обяснения от служителя, като била предоставена информация за твърдените нарушения на трудовата дисциплина; първоначално даденият еднодневен срок за обяснения бил удължен по искане на ищеца; спазени били разпоредбите на чл. 192, 194 и 195 КТ. За целите на изчисление на работното време предвид е вземано второто отчитане със служебната карта – на турникета на рецепцията. Представеното от ищеца извлечение от електронен профил било подвеждащо, защото в тази система били отчитани единствено часовете на лицата, работещи по график, а за останалите – само дните отпуск. Дори да се приемело, че ищецът не е запознат с Правилника за вътрешния трудов ред от 2022 г., същият е бил запознат с този от 2018 г. преди първото уволнение, съответно с правилото за 8 работни часа и 1 час почивка, общо 9 присъствени часа, което не е било променено с новия правилник. Ищецът извършил 26 нарушения на установеното работно време, като си тръгвал преждевременно от работа, поради което и на основание системност на нарушението на същия е наложено процесното дисциплинарно наказание. Служителите имали публично оповестен достъп до сървър с посочен точен адрес на местоположението на всички документи, относими към трудовите им правоотношение, и същите имали задължение по силата на Правилника от 2018 г. да се запознават с промените в същия.

Наложеното наказание било съответно на нарушението.

Районният съд е отделил следните обстоятелства за безспорни с доклада по делото: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „Специалист доставки“, като на 03.11.2023 г. му е била връчена заповед № 267 от 25.10.2023 г., с която му е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, както и че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението, е в размер на 2873,88 лева. Тези 4 обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства.

По делото са приети следните писмени доказателства:

Трудов договор № 1167/24.11.2015 г. с работодател „Луфтханза Техник София“ ООД и служител Д. Г. К., по силата на който последният е назначен на длъжност „Специалност доставки“ при работодателя. Предвидена е дата за влизане в сила на договора – 01.12.2015 г. Уговорен е срок за изпитване – 6 месеца в полза на работодателя. Съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от договора служителят изпълнява задълженията си при условията на 40-часова работна седмица, като разпределението на работното време се установява в Правилника за вътрешния ред.

Длъжностна характеристика на длъжността „Специалист доставки“.

Заповед № 267 от 25.10.2023 г. на управителя на „Луфтханза Техник София“ ООД, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Наложеното наказание е поради системни нарушения на трудовата дисциплина: неспазване на установеното работно време, изразяващо се в преждевременно напускане на работното място на посочените в заповедта дати в периода от 04.08.2023 г. до 19.09.2023 г., както следва: на 04.08.2023 г. – с 48 минути, на 09.08.2023 г. – с 19 минути, на 10.08.2023 г. – с 32 минути, на 11.08.2023 г. – с 23 минути, на 17.08.2023 г. – с 38 минути, на 18.08.2023 г. – с 50 минути, на 21.08.2023 г. – с 41 минути, на 22.08.2023 г. – с 16 минути, на 24.08.2023 г. – с 8 минути, на 25.08.2023 г. – с 27 минути, на 28.08.2023 г. – с 51 минути, на 29.08.2023 г. – с 20 минути, на 30.08.2023 г. – с 50 минути, на 31.08.2023 г. – с 42 минути, на 01.09.2023 г. – с 56 минути,

5 на 04.09.2023 г. – с 52 минути, на 05.09.2023 г. – с 52 минути, на 07.09.2023 г. – с 53 минути, на 08.09.2023 г. – с 46 минути, на 11.09.2023 г. – с 46 минути, на 12.09.2023 г. – с 52 минути, на 13.09.2023 г. – с 23 минути, на 14.09.2023 г. – с 44 минути, на 15.09.2023 г. – с 49 минути, на 18.09.2023 г. – с 38 минути, на 19.09.2023 г. – с 1 час и 7 минути.

В заповедта е посочено, че в Правилника за вътрешния трудов ред е регламентиран 8-часов работен ден с 1 час обедна почивка, като е предвидено гъвкаво начало на работния ден – в интервала между 07:30 и 09:30 часа и съответно край на работния ден в интервала между 16:30 и 18:30 часа.

Заповед № 52 от 26.02.2019 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, както и влязло в сила на 21.02.2022 г. Решение № 20059187/05.03.2021 г. по гр.д. № 13993/2019 г. по описа на СРС, 68 състав, с което уволнението е отменено и ищецът е възстановен на работа.

Заповед № 155/18.07.2023 г., с която ищецът е възстановен на работа.

Копие от Трудова книжка на ищеца. В открито съдебно заседание, проведено на 15.05.2024 г., е извършена констатация на представената в оригинал трудова книжка, като е констатирано, че на стр. 8 и 9 е налице отбелязване за трудово правоотношение с ответника, прекратено на 06.11.2023 г., както и отбелязвания на стр. 10 и 11 за трудово правоотношение с работодател 122-ро ОУ на длъжност „Начален учител“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1995 лв. и отбелязана дата на постъпване – 08.04.2024 г.

Докладна от 26.09.2023 г. от В.В., с която ръководителят на отдел „Човешки ресурси“ Р.Г.-Й. е уведомен за извършено от ищеца нарушение – системно неспазване на работното време в периода 04.08.2023 – 21.09.2023 г.

6

Покана за предоставяне на обяснения с дата 11.10.2023 г., с която ищецът е поканен да даде обяснения във връзка с образувано дисциплинарно производство в 1-дневен срок. Срокът е удължен до 16.10.2023 г., видно от писмо, адресирано до ищеца и изходящо от М.М., отдел „Човешки ресурси“.