Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 90 от 21.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11/2025
Вид
Определение № 90
Подписан
21.01.2025
В сила
21.01.2025
Състав
Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Стара Загора, 21.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500011 по описа за 2025 година Обжалвано е разпореждане № 7900 от 08.12.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 4983/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на „Ю.Б.“ ЕООД против П. К. Ж. от гр. С.З. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта, в която се претендира такса за разглеждане в размер на 947,84 лв.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения за това, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на договора за кредит и се възстановява с дължимите месечни вноски от кредитополучателя. Таксата била дължима с оглед на оценка на кредитоспосочността на клиента. Моли, съдът да отмени разпореждането в обжалваната част.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано пред Районен съд – Стара Загора по заявление на Ю.Б.“ ЕООД против П. К. Ж. от гр. С.З. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 3515,66 лв. главница; 145,06 лв. лихва за периода 03.07.2024 г. до 23.07.2024 г., обезщетение за забава 8,54 лв. за периода 03.07.2024 г. до 01.11.2024 г., такса за разглеждане в размер на 947,84 лв. Посочено е, че вземането произтича от договор за кредит от 03.04.2024 г. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от 23.07.2924 г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частта му в която се претендира заплащане на 947,84 такса за разглеждане. Заповедният съд е приел, че на 1 основание чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Приел е, че предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, кредитодателят няма правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за разглеждане на кредита. Това било клауза, която противоречи директно на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Таксата била уговорена във връзка с усвояване на кредита, а не представлява допълнителна услуга по смисъла на ал. 1 от договора за кредит.

Частната жалба е основателна.

Неоснователно е прието в обжалваното разпореждане, че претендираната сума от 947,84 лв. е такса във връзка с усвояване на кредита.

Видно е от съдържанието на договора, че това не е такса нито за събиране на вземането поради забава в плащането, нито за усвояване на кредита, а такса за разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Ал.2 на същия текст е неприложима в случая, тъй като не се касае за такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като той все още не е отпуснат. Става въпрос за други такси, различни от таксите за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Без значение е обстоятелството как е уговорено заплащането на тази такса (предварително или заедно с месечните погасителни вноски), доколкото става въпрос за изпълнение на задължение, което законът допуска, че може да стане в уговорен между страните по договора начин и време.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане с № 7900 от 08.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 4983/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора и ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „Ю.Б.“ ЕООД, ако са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3