Решение № 5430 от 25.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5430 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100501047 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 340577/28.11.2023г., подадена от ответника в първоинстанционното производство ЗК „Лев Инс“ АД, чрез юрк.

И.К., срещу Решение № 18917/17.11.2023г., постановено по гр.д.№ 33870/2023г. по описа на СРС, 26 с-в, с което съдът е признал за установено по предявените от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че ЗК „Лев Инс“ АД дължи на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД следните суми, а именно: сумата от 415,63 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 01.07.2021г. в гр.

София, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и сумата от 34.10 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 19.06.2022г. до 28.03.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 16384/2023 г. по описа на СРС, 26 с-в.

В жалбата се излага становище за неправилност на обжалваното решение. Посочва се, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че е уговорено покритие по клауза Е+, респективно дължимостта на претендираната сума, представляваща разходи за „заместващ 1 автомобил“. Поддържа се, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ не дължи възстановяване на разходи за заместващ автомобил, доколкото същите не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а представляват пропуснати ползи, обезщетяването на които излиза извън обхвата на регресната отговорност по чл. 411 КЗ. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – да бъде отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, чрез адв. Т. Г., е депозирала писмен отговор на въззивната жалба вх. № 15525/17.01.2024 г., с който се изразява становище за нейната неоснователност, като се моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно 2 средство, за които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494 КЗ.

Съгласно законовата разпоредба, предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на вреди, настъпили в резултат на виновно противоправно поведение на друго лице, спрямо което за увредения е възникнало вземане на деликтно основание - т. е. осъществяване на общия състав на чл. 45 ЗЗД; наличие на действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца по иска по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, наличие на действително застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по иска, по силата на което последният носи на договорно основание риска за неговата гражданска отговорност.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на всички елементи от горния фактически състав в условията на пълно и главно доказване, с изключение на онези факти, за които е предвидена законова презумпция, а именно наличието на вина у причинителя на вредата /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадане на ответника в забава, а в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Между страните в производството не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 01.07.2021г., в 14:25 ч., в гр.

София, на бул. „Данаил Николаев“, на 50м. преди ул. „Проф. Милко Бичев“ е настъпило пътно-транспортно произшествие между л.а. „БМВ 325“ с рег. № ******** и л.а. „Мазда ЦХ 3“ с рег. № ********, като вина за него има водачът на л.а. „БМВ 325“ с рег. № ********.

Не се спори относно причинените от ПТП материални щети, както и че л.а. „Мазда ЦХ 3“ с рег. № ******** е застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане „Каско“; че гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ 325“ с рег. № ******** е застрахована при ответника, както и че ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие и съставлява покрит риск.

Липсва спор и досежно обстоятелството, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 12 943,02 лв. за отстраняване на причинените от ПТП вреди, както и че ответникът в погашение на регресното вземане е заплатил на ищеца сумата от 12 527,39 лв.

Спорно между страните е единствено обстоятелството дали застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновното за настъпване на ПТП лице дължи сумата от 415,63 лв., заплатена от застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ за използвания от увреденото лице заместващ лек автомобил.

3

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че не се дължи обезщетение за заместващ автомобил, като съображенията за това са следните:

Според чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според чл. 405, ал.2 КЗ застрахователят по имуществена застраховка не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор.

В тази връзка следва да се посочи, че ищецът не е ангажирал доказателства, от които да е видно, че е уговорено предоставяне на заместващ автомобил, респективно, че ищецът – застраховател по застраховка „Каско“ следва да заплати разходите за това.

В приетите от първоинстанционния съд застрахователна полица по застраховка „Каско“ № 00500100385015 и общите условия към нея, не се съдържа уговорка при настъпване на застрахователно събитие - ПТП, на застрахования да се предоставя заместващ автомобил.

По силата на полицата л.а. „Мазда ЦХ 3“ с рег. № ******** е застрахован по покрит риск „А 4х4 – А Продукт 4х4, съгласно общи условия застраховка „Каско на МПС“. Съгласно чл. 4, ал. 4 от приложимите общи условия се покриват разумно направени разходи за предотвратяване на ПТП, транспортиране /репатрак на МПС, отговорно пазене на МПС и почистване на вътрешността на купето. В ОУ не е предвидено при нанасяне на щети по МПС във връзка с покрит риск и задържане на МПС в сервиз на застрахования да се предоставя заместващ автомобил.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че в процесния случай не е породило действие покритието по клауза Е+, доколко представената по делото полица-добавък, с която горепосочената клауза се урежда, е неподписана. В тази връзка неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че макар и без подписан от страните добавък, покритието по клауза Е+ е породило действие като неразделна част от полицата и общите условия на застрахователя. Не се установява по делото това покритие по клауза Е+ да е било предвидено при сключване на договора - в полицата същото не е упоменато; такова покритие липсва и в представените общи условия. Горният извод не се разколебава от представените от ищеца възлагателно писмо, договор за предоставяне на заместващ автомобил и приемо-предавателен протокол, доколкото не горепосочените документи не представляват добавък.

На следващо място настоящият въззивен съдебен състав намира, че разходите за заместващ автомобил излизат извън обема на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по регресния иск.

Според чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската 4 отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Съгласно чл.

493, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; вредите, причинени на чуждо имущество; пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования и лихвите.

Следователно с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Застрахователят по „Гражданска отговорност“ е отговорен/покрива вредите, причинени от застрахования при него водач на трети лица / в случая застрахования при ищеца по застраховка „Каско“/, а именно: имуществени и неимуществени вреди при телесно увреждане или смърт; вреди, причинени на чуждо имущество; пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането.