Решение № 3654 от 19.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3654 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Василена Дранчовска

Петър Милев при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100504598 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20076376/25.01.2023г . по гр.д. № 9077 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 54-ти състав е :

1.признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.

124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 9 от ЗПотрКр. и чл. 86 от ЗЗД , че И.

Х. Р., ЕГН ********** дължи на

Банка ДСК”АД, ЕИК 121830616 заплащане на сумите, както следва: сумата от 2665,49лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.06.2020г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 27.09.2013г., сключен между Банка ДСК”АД и Д.А.А.; сумата от 594,55лв., представляващи неплатена възнаградителна договорна лихва за периода от 10.07.2017г. до 04.06.2020г.; сумата от 5,08лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата, формирана за периода от 10.07.2015г. до 10.05.2020г. което обезщетение за забава е в размер на законната лихва за забава за периода от 05.06.2020г. до 11.06.2020г. , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 24107/2020г. по описа на СРС, 54-ти състав, като И. Х. Р., ЕГН ********** е 1 осъден да заплати на Банка ДСК”АД, ЕИК 121830616 на основание на чл.

78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски от 82,26лв. по заповедното дело и съдебни разноски от 348,34лв. по исковото дело; като неоснователни са отхвърлени исковете на Банка ДСК”АД срещу като И. Х. Р., ЕГН ********** за главница горницата над 2665,49лв. до предявен размер от 2760,52лв.; за възнаградителна лихва за горницата над 594,55лв. до предявен размер от 1670,42лв и за периода от 10.01.2015г. до 09.07.2017г.; за лихва за забава за горницата над 5,08лв. до предявен размер от 5,36лв.; иска за сумата от 264,47лв., представляващи неустойка за забава за периода от 10.01.2015г. до 04.06.2020г; за сумата от 17,50лв. представляващи „заемни такси”; за сумата от 60лв., представляващи разноски при изискуем крадит; като Банка ДСК”АД, ЕИК 121830616 е осъдена да заплати на И. Х. Р., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски в размер на 158,87лв.

2 . са отхвърлени исковете на Банка ДСК”АД срещу М. Х. И., ЕГН ********** за признаване за установено установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 9 от ЗПотрКр. и чл. 86 от ЗЗД, че М. Х. И., ЕГН ********** дължи на Банка ДСК”АД, ЕИК 121830616 заплащане на сумите, както следва: сумата от 2760,52лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.06.2020г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 27.09.2013г., сключен между Банка ДСК”АД и Д.А.А.; сумата от 1670,42лв., представляващи неплатена възнаградителна договорна лихва за периода от 10.01.2015г. до 04.06.2020г.; сумата от 5,36лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 05.06.2020г. до 11.06.2020г. , за сумата от 264,47лв., представляващи неустойка за забава за периода от 10.01.2015г. до 04.06.2020г; за сумата от 17,50лв. представляващи „заемни такси”; за сумата от 60лв., представляващи разноски при изискуем кредит; за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 24107/2020г. по описа на СРС, 54-ти състав.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1.въззивна жалба вх. № 25006475/14.02.2023г. по регистъра на СРС от ищеца Банка ДСК”АД, ЕИК 121830616 в частта, в която исковете срещу И.

Х. Р. са отхвърлени за главница от 95,03лв. ; за възнаградителна лихва от 1075,87лв. за периода от 10.01.2015г. до 09.07.2017г.; за обезщетение за 2 забава в размер на 0,28лв; за неустойка за забава в размер на 93,32лв. за периода от 14.11.2019г. до 04.06.2020г . Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.

Посочило е, че по отношение на исковете за главница и за възнаградителна лихва СРС допуснал грешка при прилагане на института на погасителната давност.

Предсрочната изискуемост на задълженията по кредита по отношение на И. Р. била обявена на 20.07.2021г. и от този момент започнала да тече погасителната давност-5 години за главница и 3 години за лихвата, срокът не бил изтекъл към подаването на заявлението. Неправилно било прието от СРС, че клаузата за неустойка за забава противоречала на чл. 33 от ЗПК и като такава е нищожна. Уговорената клауза за неустойка сочела размер на санкциониращата лихва в размер на 10%, това не надвишавало законната лихва за забава и извод на СРС в обратния смисъл бил неправилен. Клаузата за неустойка била уговорена индивидуално и разпоредбите на чл. 143 от ЗПК не намирали приложение. На 06.11.2019г. на И. Р. била връчена покана за изпълнение и от този момент той бил изпаднал в забава по правилата на чл.

84 от ЗЗД. Претендирало е разноски.

Въззиваемият – ответник по исковете - И. Х. Р., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в тази част е правилно.

Кредитополучателят бил починал на 27.09.2013г., съдебната експертиза установила че след това по кредита е имало плащания до 2015г., което било недопустимо, но отговор на това му възражение нямало в решението на СРС.

Предсрочната изискуемост настъпила 90 дни след смъртта на А., задълженията били погасени по давност. Претендирал е разноски.

1. въззивна жалба вх.№ 25006530/15.02.2023г. по входящия регистър на СРС от ответника по исковете - И. Х. Р., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Посочил е, че задълженията са погасени по давност. Кредит бил усвоен частично, кредитодателят А. починал на 27.09.2013г., събирането на суми след смъртта му било недопустимо, 90 дни след смъртта на А. настъпила предсрочната изискуемост. Не о отговор в решението на СРС възражението му, че плащанията след смъртта на А. са недопустими, банката нямала право да тегли суми от банковата сметка.

Неправилно било прието че едва 7 години след смъртта на А. настъпила предсрочната изискуемост, не ставало ясно и от кога започва да тече 3 погасителната давност. И. Р. не бил страна по договора за кредит, бездействието на кредитира в рамките на погасителния давностен срок погасявало правото на принудително изпълнение. Претендирал е разноски.

Въззиваемият- ищец Банка ДСК”АД, ЕИК 121830616 в предоставения срок е оспорил жалбата. Навело е твърдения , че решението в обжалваната част е правилно. Кредит бил усвоен изцяло, вещото лице установило че няма плащания по договора след смъртта на А.. Смъртта на А. не водело до прекратяване на договора, не настъпвала и предсрочна изискуемост, срокът на погасителната давност започвал да тече от достигането на изявлението за същото до И. Р.. Претендирало е разноски. Оспорило е претенцията на въззивника за разноски поради прекомерност.

Ответникът по исковете М. Х. И., ЕГН ********** не е изразил становище

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 22003358/16.02.2021г. уточнена с молба от 22.12.2021г. и от 05.07.2021г. на Банка ДСК”АД, ЕИК 121830616 срещу И. Х. Р., ЕГН ********** и М. Х.

И., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 9 от Закон за потребителския кредит , чл. 92 и и чл. 86 от ЗЗД, чл. 5 от ЗН да признае за установено, че И. Х. Р., ЕГН ********** и М. Х. И., ЕГН ********** дължат на Банка ДСК”АД, ЕИК 121830616 заплащане на сумите поотделно като наследници на Д. А. А., ЕГН **********, както следва: сумата от 2760,52лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.06.2020г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 27.09.2013г., сключен между Банка ДСК”АД и Д.А.А.; сумата от 1670,42лв., представляващи неплатена възнаградителна договорна лихва за периода от 10.01.2015г. до 04.06.2020г.; сумата от 5,36лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 05.06.2020г. до 11.06.2020г. , за сумата от 264,47лв., представляващи неустойка за забава за периода от 10.01.2015г. до 04.06.2020г; за сумата от 17,50лв. представляващи „заемни такси”-за издаване на удостоверение за наследници и за съдебно удостоверение; за сумата от 60лв., представляващи 4 разноски при изискуем кредит-еднократна такса начислявана при настъпване на предсрочна изискуемост; за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 24107/2020г. по описа на СРС, 54-ти състав, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че на 27.09.2013г. сключил договор за кредит с Д. А. за сумата от 6000лв. за срок от 120 месеца при възнаградителна лихва от 11,2% платими на анюитетни вноски месечни с падеж 10-то число, изпълнило задължението си по договора, вноски били правени като към 05.06.2020г. непогасени били 65 вноски, след преустановяване на плащанията възникнало правото да обяви предсрочната изискуемост на задълженията, което направил на 05.06.2020г.

Кредитополучателя А. починал на 03.10.2013г., наследниците му по закон били двамата ответници и С.С.В., С.С.Д., последните двама се били отказали от наследството на А. и така двамата ответници отговаряли за по ½ от задълженията по договора. Поканил ответниците да заплатят процесните суми.

Ответникът И. Х. Р., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че не е същински кредитополучател и по отношение на него не можело да настъпи предсрочна изискуемост, освен поканата за предсрочна изискуемост до него не било достигнало уведомление за задълженията на наследотателя му , не бил изпаднал в забава и не дължал обезщетение за същото. Задълженията били погасени по давност, разпоредбата на чл. 19 от ОУ уреждала настъпването на погасителната давност при забава от 90 дни, така началният момент на погасителната давност била 10.11.2013г. Претендирал е разноски.

Ответникът М. Х. И., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че се бил отказал от наследството на Д. А. и не отговарял за задълженията му.

По делото е приложено заповедно дело № 24107/2020г. на СРС, съгласно което по заявление вх. № 3027696/12.06.2020г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които е разпоредено И. Х. Р., Е Г Н ********** и М. Х. И., ЕГН ********** да заплатят на Банка ДСК”АД, ЕИК 121830616 сумите поотделно като наследници на Д. А. А., ЕГН **********, както следва: сумата от 2760,52лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.06.2020г., до изплащането й, 5 представляващи неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 27.09.2013г., сключен между Банка ДСК”АД и Д.А.А.; сумата от 1670,42лв., представляващи неплатена възнаградителна договорна лихва за периода от 10.01.2015г. до 04.06.2020г.; сумата от 5,36лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 05.06.2020г. до 11.06.2020г. , за сумата от 264,47лв., представляващи неустойка за забава за периода от 10.01.2015г. до 04.06.2020г; за сумата от 17,50лв. представляващи „заемни такси”; за сумата от 60лв., представляващи разноски при изискуем кредит, съдебни разноски от 341,13лв , за така издадена заповед длъжниците са уведомени със съставени на 15.09.2020г. покани за доброволно изпълнение, на 25.09.2020г. са подали възражение срещу заповедта, на 21.01.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 16.02.2021г.

По делото е приет неоспорен от страните договор за банков кредит за текущо потребление от 27.09.2013г. погасителен план, Общи условия, промоционални условия, съгласно които Банка ДСК”ЕАД се е съгласило да предостави на Д.А.А. банков кредит от 6 000лв. срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата на 120 месечни анюитетни вноски първата с падеж 10.10.2013г. и в този срок и по този начин да плати възнаградителна лихва в преференциален размер на 11,2% годишно, приложим ако се изпълняват условията по програмата Промоционални условия, обезпечен със залог на вземане за пенсия и залог на вземане по сметка, като размер на базовия лихвен процент към сключване на договора е 12,92%, ако условията по програмата не се спазват – при възнаградителна лихва увеличена съобразно условията. Съгласно чл. 11 от договора кредитополучателят предоставя съгласие за събиране на суми он негови сметки в банка ДСК” от които банката може да се удовлетворява при неизпълнение на задълженията по договора. Съгласно чл. 19, ал.1 от ОУ към договора при забава на плащанията с повече от 7 дни п непогасената падежирала главница се олихвява с договорната лихва увеличена с надбавка от 10 процентни пункта. Съгласно чл. 19, ал.2 от ОУ при забава на плащанията с повече от 90 дни кредитът става предсрочно изискуем, като остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с 10 процентни пункта до предявяване на вземането по съдебен ред, а след това 6