Решение № 1404 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1404 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110216537 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на единадесети февруари хиляди и двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 16537 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. В. Д. срещу Наказателно постановление /НП/ № 254332-027778 от 03.11.2025 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, пр. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва като недоказана изложената фактическа обстановка в НП, поради което иска същото да бъде отменено.

1

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител иска НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

Н а 21.10.2025 г. Л.А.– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на един свидетел и жалбоподателят, който подписал акта, като посочил, че ще подаде възражения в законоустановения срок. В предвидения в закона срок такива не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 03.11.2025 г. Д. Д. – началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно е описано и съответно на дадената правна квалификация. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

Н а 21.10.2025 г около 18:10 ч. жалбоподателката управлявала лек автомобил модел "***", с рег. № ********** в гр. София, по ул. „Детски Мир“, с посока на движение от ул. "Д-р Алберт Лонг" към ул. "Кумата", като била спряла срещу номер 1А. В същия момент по улицата се движел насрещно л.а. „***“ с № ***********, управляван от Б.Б., като при разминаване на двете МПС, жалбоподателката потеглила, при което управляваният от нея автомобил се отклонил неволно вляво и двете МПС се сблъскали, като вследствие на сблъсъка се напукал преден фар на управлявания от Б.Б. лек автомобил.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа анализ на показанията на свидетеля Л.А. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че 2 според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г. Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН, напротив – разпитан в настоящото производство свидетелят А. излага възприетите от него последици от ПТП, както и версиите за случилото се, което участниците в ПТП са изложили пред него. Съдът кредитира тези показания като логични и непротиворечиви, като не се установяват обстоятелства, поради които свидетелят да се счита за предубеден или заинтересован от изхода на делото. В декларацията си другият участник в настъпилото ПТП е описал ясно и недвусмислено отклонението на управляваното от жалбоподателката МПС и навлизането му в неговата траектория на движение. Жалбоподателката оспорва фактическата обстановка в НП, но не ангажира доказателства, които да я оборват. Свидетелят А. сочи, че при посещение на ПТП и разговор с К.Д. тя му е посочила, че управляваният от нея автомобил се е отклонил без тя да го иска. Подобни данни се съдържат и в попълнената от нея декларация, където е посочено, че инстинктивно е придвижила автомобила си. Жалбоподателката е представила снимков материал, но без да се анализира неговата достоверност, следва да се посочи, че както самата тя е посочила в декларацията си, след настъпилия инцидент управляваният от нея лек автомобил е преместен, поради което представените снимки не биха могли да отразят действителното разположение на участвалите в ПТП МПС. По тези съображения и като отчете презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП настоящият състав възприе гореизложената фактическа обстановка.

При така установените факти, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба водачите на МПС са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като за нарушаването на това задължение от водача, ако вследствие на неизпълнението му е настъпило ПТП, в чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е предвидено наказание глоба в размер от 300 лева.

Съгласно т.30 от ДР на ЗДвП "пътно-транспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

По делото се установи, че жалбоподателката е управлявал лек автомобил, като след като е спряла на пътното платно, лекият автомобил е потеглил и се е отклонил неволно наляво, в резултат на което се е сблъскал с насрещно движещо се МПС, при което МПС са претърпели материални щети. Отклоняването на управляваното от жалбоподателката МПС и навлизането му в траекторията на движение на насрещно движещо се МПС е резултат именно от краткотрайна загуба на контрол върху ППС, с оглед на което съдът приема, че жалбоподателката е извършила от обективна страна вмененото й нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателката при форма на вината непредпазливост – тя не е предвидила отклонението на управляваното от нея МПС и последвалото ПТП, но е 3 била длъжна и е имала обективната и субективната възможност да го стори.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ е с фиксиран в закона размер /300 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно претендира такива, като на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 50 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 25-4332-027778 от 03.11.2025 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, пр. 4 от ЗДвП на К. В. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН К. В. Д., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 50 евро – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4