Определение № 345 от 29.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. Варна, 29.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500071 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. Н. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна, чрез пълномощник адв.М. Д. – АК Варна срещу Определение № 9487 от 09.08.2023г., постановено по гр.д. № 5918 по описа на ВРС за 2023г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 46187 от 19.06.2023г. за изменение в частта за разноските на Определение № 6480 от 30.05.2023г., постановено по същото дело, на осн. чл.248 ГПК.

Настоява се, че определението е незаконосъобразно с молба за неговата отмяна.

Извън срока по 275, ал.1, изр.първо във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК частният жалбоподател подава допълнително две молби, озаглавени „частна жалба“, в която конкретизира мотиви като сочи, че при постановяване на обжалваното определение исковият съд не е съобразил фактите, че в полза на И. Д. е издаден изпълнителен лист № 425 от 13.02.2023г. срещу „ВиК“ ООД Варна за дължими суми, присъдени с решение №116/12.01.2023г. по гр.д. № 20213110118338 по описа на ВРС, от които въз основа на молба от 17.02.2023г. по изп.дело № 8027/2023г. на СИС при ВРС Д. е приспаднал дължимите от него суми, претендирани от ВиК ООД Варна по ч.гр.д. № 16398/2022г., като е поискал да получи само разликата. Твърди, че в резултат 1 на това искане дружеството му е превело сума, представляваща дължимата разлика, като е следвало да оттегли претенцията си, предмет на иска по гр.д.

№ 5918/2023г.

Ответникът по частната жалба «ВиК-Варна» ООД ЕИК 103002253, редовно уведомен за подаването й, не представя писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 5918/2023г. по описа на ВРС е образувано по предявен от "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД гр.Варна, ул.Прилеп № 33, ЕИК 103002253 представлявано от В.Р.-Управител чрез пълномощник юрисконсулт против И. Н. Д. ЕГН **********, адрес гр.Варна, ********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на И. Н. Д., че в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1172799, дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД сума в общ размер на 223,37лв. (двеста двадесет и три лева и 37ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 05.08.2021 г. до 23.11.2022г. на адрес гр.Варна, ********; сума в общ размер на 13,52лв. (тринадесет лева и 52ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 27.11.2021г. до 09.12.2022г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-14.12.2022г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 15.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 16398/2022г. по описа на ВРС.

С молба вх.№39895/29.05.2023г. ищецът е оттеглил исковите си претенции, поискал е прекратяване на производството по делото, предвид пълно издължаване от страна на ответника на дължимите и претендирани суми, но предвид факта, че плащането от страна на ответника е извършено след завеждане на исковата молба и с поведението си ответника е станал повод за завеждане на иска , желае да му бъдат заплатени сторените по делото разноски.

2

С определение № 6480/30.05.2023г. съдът е прекратил производството по гр.д. № 5918/2023г. по описа на ВРС, на осн.чл.232 от ГПК, и след като е преценил, че ответникът следва да заплати направените по исковото производство разноски, тъй като погасяването на задълженията към ищеца е извършено след образуване на съдебно производство, по арг. на противното са налице са предпоставките на закона по чл. 78, ал.2 от ГПК – ответникът е извършил плащане след датата на образуване на делата, дал е повод за воденето им, е присъдил в полза на ищеца разноските по делото, сторени от него, в размер на 75 лв. – държавна такса.

След размяна на книжа в последващо производство по чл.248 от ГПК, инициирано по молба от ответника И. Д., съдът е посочил, че видно от книжата по ч.гр.д. № 16398/2022 г. заявлението на ВиК оператора е депозирано в съда на 14.12.2022 г.

Към депозираното на 17.02.2023 г. възражение от длъжника е приложена молба от 17.02.2023 г., отправена до Служба „Съдебно изпълнение“ при ВРС, за образуване на изпълнително дело срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА“ ООД, с която е направено искане за приспадане на дължимата от взискателя /ответник по дело/ на дружеството сума в размер на 223,37 лв., дължима за периода 05.08.2021г. - 23.11.2022г., а именно претендираната по делото главница.

Съдът е приел, че към момента на сезирането на съда от ВиК дружеството /14.12.2022г./ действително е било налице вземане в негова полза, което по същество не се отрича от длъжника, предвид искането му за приспадане на процесната сума, поради което и не може да се приеме, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото. Допълнително, дори да се приеме, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото, то не е налице другата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК ответната страна да е признала иска. В конкретната ипотеза не само, че липсва признание, но и от длъжника е депозирано възражение за недължимост на претендираните от заявителя главница и обезщетение за забава за ползваните и незаплатени ВиК услуги по партида с аб. № 11727991, като молбата по чл.248 от ГПК е оставена без уважение.

По същество : Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две 3 изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника.

Нормата на чл.78, ал.2 от ГПК освобождава ответника от отговорността за разноски при кумулативното наличие на двете посочени в нея предпоставки.

В конкретния случай ответникът настоява, че не е дал повод за завеждане на иска като твърди, че доколкото с молба вх.№ 3008/17.02.2023г. по описа на СИС при ВРС за образуване на изпълнително дело въз основа на. изпълнителен лист № 425 от 13.02.2023г. срещу „ВиК“ ООД Варна за дължими суми, присъдени с решение №116/12.01.2023г. по гр.д. № 20213110118338 по описа на ВРС, е заявил искане от сумата по посочения изпълнителен лист да бъде приспадната дължимата от него сума за вода в размер на 223.37 лева за периода от 05.08.2021г. до 23.11.2022г., то следва да се приеме, че така посочената сума следва да се счита за заплатена още през м.12.2021г.

С така формулираното твърдение ответникът, частен жалбоподател, всъщност счита, че е извършил материално-правно прихващане на дълга си по заповедното производство с вземането си към ищеца по ИЛ № 425.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.

Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши (чл.104 от ЗЗД).

Ответникът не е представил доказателства, че е адресирал изявление до ищцовото дружество с искане за погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, съотв., че такова е достигнало до него преди подаване на исковата молба. Изявлението, съдържащо се в молбата му от 4

17.02.2023г. до съдебен изпълнител, че от дължимата главница по ИЛ № 425 настоява да бъде приспадната дължимата от него сума за вода в размер на 223.37 лева, не покрива изискването на посочената по-горе разпоредба на чл.104, ал.1 от ЗЗД. Затова и плащането на тази сума на 15.05.2023г. (съгласно твърденията в частна жалба с вх. № 46187 от 19.06.2023г. л.28 от гр.д. № 5918/23г.) не е лишено от основание, а доколкото е извършено след датата на подаване на исковата молба – 12.05.2023г. дава основание за присъждане на сторените от ищеца разноски в исковото производство, по арг. на противното, съгл. чл.78, ал.2 от ГПК. Доколкото ответникът е оспорвал иска по основание и размер е налице и втората предпоставка по сочената разпоредба.

Като е оставил искането на ответника за изменение на определението, с което е прекратено производството по делото в частта за разноските без уважение, исковият съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. На осн.чл.274, ал.4 от ГПК във вр.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото определение не подлежи на обжалване.

С оглед изложеното, съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9487 от 09.08.2023г., постановено по гр.д. № 5918 по описа на ВРС за 2023г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 46187 от 19.06.2023г. за изменение в частта за разноските на Определение № 6480 от 30.05.2023г., постановено по същото дело, на осн. чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5