Решение № 540 от 28.09.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11939/2021
- Вид
- Решение № 540
- Подписан
- 28.09.2021
- Състав
- ДЕЛЯН ЛЮБОМИРОВ ДИЛКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 107, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 540 гр. София, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Д. Д при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело № 20211110211939 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на “ против Наказателно постановление № 23-003689/05.08.2021 г., издадено от Директора на ДИТ-София област, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (липса на компетентност на АНО; невръчен протокол за проверка; за липса на мотиви за размера на занкцията); за недоказаност на обвинението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. С писмено становище, поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Счита НП за законосъобразно и правилно, като взема отношение по направените от жалбоподателя възражения.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
1
Дружеството-жалбоподател стопанисва обект – СМР „Медицински център с магазини и офиси“, находящ се в гр. .
Дружеството (като работодател) имало сключен трудов договор от 28.06.2021 г.
(регистриран в НАП на 29.06.2021 г., в 12:07 ч.) с (работник), като допуснало същата на работа на 29.06.2021 г. в 10:10 ч. на строителния обект, без да му е връчено копие от уведомлението по чл.
62, ал. 5 КТ.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля А.Г.; АУАН; НП; протокол за проверка; трудов договор; декларация; справка от НАП; протокол за постъпване на работа; инструктажна книга; договор за СМР; заповеди за компетентност.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, по отношение на описаната фактическа обстановка, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен.
Предвид часа на подадена на уведомлението до НАП (12:07 ч. на 29.06.2021 г.), отнесено към момента на проверката, касаеща (около 10:10 ч., видно от съдържанието на самата преписка), в рамките на която е заварен да полага труд, не позволява да бъде правен извод в насока, обратна на закрепената в атакуваното наказателно постановление (няма как да е връчено копие от уведомление, което все още не е било подадено).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
2
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения.
Компетентността на АНО се изяснява в нужната степен от представените от въззиваемата страна писмени доказателства, а дори повърхностен прочит на атакуваното НП сочи наличието на мотиви за размера на санкцията (несъгласието с тях, от страна на жалбоподателя е въпрос по същество). В допълнение, формалното начало на административнонаказателното производство е съставянето на АУАН, поради което и връчването или на на протокол от проверката няма отношение към процесуалните въпроси (нещо повече – възможността за запознаване с него е обезпечена на всички последващи етапи, без данни жалбоподателят да се е възползвал от нея).
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 29.06.2021 г. е полагал труд в обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, без да му е било връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ.
Нарушението е формално, извършено чрез противоправно бездействие,. Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице, поради което и коментиране на вина е неуместно, а по аргумент от разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, налице е императивна законова забрана за квалифициране на случая, като маловажен, без оглед конкретиката на същия.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В конкретния случай, надлежни действия в изискуемата се по закон насока са били предприети, едва в резултат на намесата на контролните органи, като се касае до изключително рискова сфера на дейност – строителство (в която инцидентите не са рядкост, а оттам и обезпечаването на трудовите права е с особена важност), поради което и санкцията е била отмерена в силно занижен размер – несъобразен с обществената опасност на случая (около средната), но доколкото производството е било образувано, по жалба на санкционираното лице, 3 положението му не може да бъде влошавано, като санкцията бъде завишена.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и, като такова, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-003689/05.08.2021 г., издадено от Директора на ДИТ-София област, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на “ била наложена имуществена санкция размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА “ да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4