Определение № 253 от 23.06.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Кърджали, 23.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265100500158 по описа за 2026 година Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частни жалби вх. № 1996/23.02.2026 г., вх. № 1998/23.02.2026 г. и вх. № 3744/08.04.2026 г., подадени от „К.“ ЕАД, гр. С. против Определение рег. № 176/08.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1664/2024 г. по описа на Районен съд – К., с което са отхвърлени молбата на „К.“ ЕАД и молбата на „А.т.“ ЕООД гр. С., двете с правно основание чл. 248 от ГПК, за изменение на Решение рег. № 462/10.10.2025 г., постановено по гр.д. № 1664/2024 г. по описа на Районен съд – К., в частите относно присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца Я. Д. от по 480 лева с ДДС, като неоснователни и недоказани.

С Разпореждане рег. № 594/24.03.2026 г. Районен съд – К. е указал на жалбоподателя да посочи дали частни жалби вх. № 1996/23.02.2026 г. и вх. № 1998/23.02.2026 г. са идентични, респ. при подадена една частна жалба да представи квитанция за внесена по сметка на Окръжен съд – К. държавна такса от 7.67 евро, както и 10.24 евро по сметка на Районен съд – К. за възпроизвеждане на материалите на хартиен носител.

В изпълнение на указанията е подадена частна жалба вх. № 3744/08.04.2026 г., идентична по съдържание с частни жалби вх. № 1

1996/23.02.2026 г. и вх. № 1998/23.02.2026 г. и е представена квитанция за внесена по сметка на Окръжен съд – държавна такса от 7.67 евро, поради което настоящият съдебен състав приема, че след като и трите са подадени от „К.“ ЕАД, гр. С. против един съдебен акт – Определение рег. № 176/08.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1664/2024 г. по описа на Районен съд – К., следва да ги разгледа като едно процесуално действие.

Жалбоподателят излага съображения за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар, както с оглед фактическата и правна сложност на делото, така и с оглед положения труд от процесуалния представител на ищеца.

Изтъква, че по двата предявени иска –установителен за недействителност на договора за поръчителство по чл. 26 от ЗЗД и осъдителен за връщане на дадено без основание по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, извършената работа е една и съща, доколкото искът по чл. 26 от ЗЗД представлява елемент от фактическия състав на осъдителния иск по чл. 55 от ЗЗД. Посочва, че извършените от процесуалния представител на ищеца действия се изразяват в изготвянето на искова молба и становище по основателността на иска, без явяване в открито съдебно заседание. Счита, че предвид естеството на безплатната правна помощ, която не представлява отговорност за разноски по чл.78 от ГПК, следва да се държи сметка и да не се допуска злоупотреба с това право на адвоката, осъществил безплатна защита. В този смисъл, разноските по делото и в частност адвокатското възнаграждение не следвало да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следвало да възстановят сторения в разумни граници разход за защита на правата на страните. Моли се съдът да отмени обжалваното определение и да измени Решение рег. № 462/10.10.2025 г., постановено по гр.д. № 1664/2024 г. по описа на Районен съд – К., като се присъди адвокатски хонорар в размер на 240 лева с ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба Я. Д. Д. чрез ЕАД „Е. И.“, в който се излагат съображения за неоснователност.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК и от легитимирано 2 лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 1664/2024 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по предявени от Я. Д. Д. чрез ЕАД „Е. И.“ срещу „К.“ ЕАД, гр. С. обективно съединени искове, както следва: 1) за прогласяване на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 2423941/29.07.2021 г. и 2) иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 23.21 лева (след допуснато изменение на иска), представляваща платена без основание възнаградителна лихва по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 2423941/29.07.2021 г. за периода от 29.07.2021 г. – 30.10.2024 г., както и за сумата от 123.80 лева – платена без основание в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договора за кредит№ 2423941/29.07.2021 г.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 02.10.2024 г., с който е договорено на ищеца Я. Д. Д. да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Във връзка с оказаната му безплатно адвокатска помощ процесуалният представител на ищеца – ЕАД „Е. И.“, представлявано от адв. Е. И., е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за всеки един от предявените искове в размер общо на 1 200 лева с ДДС. С исковата молба е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, каквато е била назначена и изслушана в съдебно заседание, както е поискано и допуснато изменение на предявения срещу „К.“ ЕАД осъдителен иск.

С влязло в сила Решение рег. № 462/10.10.2025 г. първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове, като е признал за установено, че договор за потребителски кредит № 2423941/29.07.2021 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. l от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и сключеният към него Договор за предоставяне на поръчителство от 29.07.2021 г. и е осъдил „К.“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер в размер на 23.21 лева (след допуснато изменение на иска), представляваща платена възнаградителна лихва по нищожен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 3

2423941/29.07.2021 г. за периода от 29.07.2021 г. – 30.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, а „А. Т.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 123.80 лева, платена в периода от 29.07.2021 г. – 30.10.2024 г. без правно основание в изпълнение на нищожния Договор за поръчителство към признатия за нищожен договор за кредит № 2423941/29.07.2021 г.

С решението си съдът е осъдил „К.“ ЕАД да заплати на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК на Я. Д. Д., чрез ЕАД „Е. И.“, направените по делото разноски в размер на 153.92 лв. за заплатена държавна такса и 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение по иска, по който е прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 2423941/29.07.2021 г. и по осъдителния иск.

С решението си съдът е осъдил „А. Т.“ ЕООД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Я. Д. Д., чрез ЕАД „Е. И.“, направените по делото разноски в размер на 110 лв. за заплатена държавна такса и 480 лева с ДДС за платено адвокатско възнаграждение по иска, по който е прогласена нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № 2423941/ 29.07.2021г. и по осъдителния иск.

С молба вх. № 11489/17.10.2025 г., подадена от адв. Е. И., действаща като процесуален представител на ищеца Я. Д., е направено искане по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като адвокатското възнаграждение се присъди на процесуалния представител, а не на ищеца.

С Решение рег. № 75/08.02.2026 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, Районен съд – К. е допуснал поправка на очевидна фактическа в Решение рег. № 462/10.10.2025 г., както следва: осъдил е „К.“ ЕАД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Я. Д. Д. направените по делото разноски в размер на 153.92 лв. за заплатена държавна такса, а на ЕАД „Е. И.“, представлявано от адв. Е. И. на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, за оказана на ищеца безплатна правна помощ; осъдил е „А. Т.“ ЕООД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Я. Д. Д. направените по делото разноски в размер на 110 лв. за заплатена държавна такса, а на ЕАД „Е. И.“, представлявано от адв. Е. И. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 480 4 лева с ДДС, за оказана на ищеца безплатна правна помощ.

С молба вх. № 12112/03.11.2025 г. с правно основание чл. 248 от ГПК, „К.“ ЕАД е поискало изменение на постановеното по делото решение в частта за присъденото в негова тежест адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което да бъде намалено в размер на 240 лева с ДДС.

С молба вх. № 12121/03.11.2025 г. с правно основания чл. 248 от ГПК, „А. т.“ ЕООД гр. С. е поискало изменение на постановеното по делото решение в частта на присъденото в негова тежест адвокатско възнаграждение, което да бъде намалено до 150 лева с ДДС.

С обжалваното пред настоящата инстанция Определение рег.№ 176/08.02.2026 г. Районен съд – К. е оставил без уважение двете молби по чл.

248 от ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 462/10.10.2025 г. в частите относно присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца Я. Д. от по 480 лева с ДДС, като неоснователни и недоказани.

Видно от обжалваното определение, районният съд е присъдил на еднолично адвокатско дружество „Е. И.“ за предоставената на ищеца безплатна правна помощ в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение за всеки един от уважените два иска – по 480 лева с ДДС за всеки иск.

При така установените по делото обстоятелства, въззивният съд приема следното:

С оглед вида и броя на предявените искове (установителен и осъдителен), предметът на доказване по тях, в т.ч. и относно въпросите за защита на потребител по смисъла на ЗЗП и наличието на неравноправни клаузи, което обосновава и по-голям обем от необходимо време и усилия за подготовка за делото на процесуалния представител на страната, е налице както фактическа, така и правна сложност на делото, при която присъденото на основание чл. 38 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер общо на 960 лева с ДДС – или по 480 лева с ДДС за всеки един от исковете, не се явява прекомерно. Това възнаграждение попада в рамките на общоприетите и обичайни размери за съответния предмет и стойност на спора, като съответства и на адвокатското възнаграждение, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 5 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата), служеща като ориентир за тези възнаграждения. В тази връзка следва да се посочи, че при обективно кумулативно съединение на искове материалният интерес се определя върху цената на всеки от исковете поотделно, а не в сбор.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове, всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, като за всеки иск се определя възнаграждение, след което вече определените възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.

В този смисъл е актуалната съдебна практика – определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., ІІІ г. о., ГК, определение № 146 от 4.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., ІІ т. о., ТК, определение № 88 от 9.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 446/2022 г., ІV г. о., ГК и др.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че определеното и присъдено от районния съд адвокатско възнаграждение в размер на общо 960 лева с ДДС – по 480 лева с ДДС за всеки един от предявените два иска за предоставената на ищеца безплатна правна помощ в първоинстанционното производство, е обосновано и съответно на извършената работа, поради което частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.