Определение № 994 от 10.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 994 гр. София, 10.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500911 по описа за 2025 година констатира следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., ищец пред СГС, срещу определение № 4828 от 12. 03.2025 г. , постановено по гр.д.№ 12806 по описа за 2024 г. на СГС, ГО, I-26 състав, с което е прекратено производството по делото като недопустимо.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СГС, определение. Според жалбоподателя предоставянето на правна помощ следвало да бъде извършено преди прекратяване на производството, а не след, както в случая било сторено. Счита, че първоинстанционния съд бил необективен.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено в частта, в която производството по делото е прекратено и делото да бъде върнато на СГС на честен съдия, който да разгледа спора, както и да бъде дадена възможност на адв.К., който бил назначен за негов процесуален представител на основание ЗПП да ангажира защитата му.

По допустимостта на частната жалба:

За обжалваното определение жалбоподателят е бил уведомен на 1

25.03.2025 г.

Частната жалба е подадена на 26.03. 2025 г.; следователно същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес на обжалване; постановеният от СГС съдебен акт подлежи на инстанционен контрол пред настоящата инстанция.

Ето защо частната жалбата е допустима.

По основателността на частната жалба:

С обжалваното определение СГС е приел, че предявеният иск е недопустим. Ищецът претендирал заплащане на обезщетение в размер на 1 млн.евро- неимуществени вреди от страна на ответника АССГ, за които твърдял да е претърпял поради отказа да бъде освободен от заплащане на държавна такса по дело, без обаче, да излага конкретни нарушения на негови права. Прието е още, че ищеца твърдял незаконосъобразност на съдебен акт, но не желаел да обжалва същия, а претендирал вреди като последица от неговата незаконосъобразност. Такава преценка, обаче, можела да се извърши в производството по инстанционен контрол. Специалният ред по ЗОДОВ касаел овъзмездяване от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и представлявало алтернативен ред за контрол на законосъобразността на съдебните актове. Надлежният процесуален ред за защита на ищеца бил този чрез обжалване на съдебния акт. Позоваването на отделни текстове на ХОПЕС и КЗПЧОС не можело да обоснове необходимото и съществено нарушение на правото на ЕС по смисъла на чл.2в ЗОДОВ. Формалното посочване на тези разпоредби било негодно да обоснове предявения по делото, иск. Освен това разпоредбите на КРБ били част от вътрешното право, а не от правото на ЕС, поради което нарушаването им, дори и такова да бъде установено, не осъществявало фактически състав на иск по чл.2в ЗОДОВ. При тези си мотиви първоинстанционният съд е достигнал до извода, че изложените в исковата молба твърдения не обосновават защитим легитимен интерес в производството и това налага прекратяването му.

Със същото определение е назначен за процесуален представител на ищеца адв.Х. К..

Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраженията на ищеца, както и данните по делото, приема следното:

2

Производството по гр.д.№ 12806 по описа за 2024 г. на СГС, ГО, I-26 състав е образувано по „частна жалба“, която е била адресирана до Върховен административен съд, но препратена от ВКС на СГС с писмо от 05.11.2024 г.

Видно от съдържанието на документа озаглавен „частна жалба“, същият има характер на искова молба. От страна на ищецът се твърди, че ответникът АССГ му е нанесъл неимуществени вреди чрез отказа си от правосъдие; нарушаване на човешки права и правото на ЕС. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вредите се търпят от незаконосъобразен отказ на АССГ да бъде освободен от държавна такса в производство по подаване на частна жалба, което станало причина частната му жалба до ВАС да бъде върната. Това определя като нарушение на чл.6 ЕКЗПИ.

С исковата молба е поискано предоставяне на правна помощ, както и назначаване на преводач от руски език.

С разпореждане № 27843 от 16.11.2024 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение като е дал указания исковата молба да бъде представена в четлив вид, както и да се отстранят неяснотите в исковата молба- какво се иска от съда, да се изложат фактически твърдения, за да може да се обоснове правната квалификация на иска, съответно неговия предмет.

Даден е 1-седмичен срок за изпълнение на указанията като е указано, че ако недостатъците на исковата молба не се отстранят, то същата ще бъде върната и производството-прекратено.

С молба от 02.12.2024 г. ищецът е поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията, тъй като не му ставало ясно за коя точно негова искова молба става въпрос, както и, че същият в момента се намира в затвора.

За последното с молба от 09.12.2024 г. ищецът е представил удостоверение от МП ГДИН, затвора-гр.София.

С нова молба от 23.01.2025 г. ищецът е заявил повторно искането си за предоставяне на правна помощ и назначаване на преводач.

С определение № 1634 от 28.01.2025 г. СГС е допуснал предоставяне на правна помощ на ищеца, освободил го е от заплащане на държавна такса, както и е назначен преводач от руски /л.65 от първоинстанционното дело/.

С определение № 2068 от 03.02.2025 г. съдът е назначил за служебен защитник на ищеца – адв.М. Т., на която на 17.02.2025 г. й е била предоставена 3 възможност да се запознае с електронната папка по делото.

С молба от 11.02.2025 г. адв.Т. е поискала да бъде освободена като процесуален представител на ищеца и съдът я е освободил като такава с определение № 3829 от 26.02.2025 г.

С писмо от 06.03.2025 г. САК е посочил адв.Х. К., който да бъде назначен като служебен защитник на ищеца. Адв. К. е назначен като такъв с обжалваното определение след прекратяване на производството по делото.

В конкретния случай, действително, исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127, т.т.4 и 5 ГПК- изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, както и не е формиран конкретен петитум по т.5 от същата разпоредба.

След като първоинстанционният съд е оставил производството по исковата молба без движение, е следвало да даде възможност в определен срок на назначения процесуален представител на ищеца по реда на ЗПП – адв.

Х. К. да отстрани недостатъците на исковата молба, а не преди това да прекратява производството по делото и след това да назначава адв.К. като процесуален представител на ищеца по ЗПП.

Преценка за недопустимост на иска, с който СГС е сезиран, е необходимо да се направи, но едва след изтичане на срока за отстраняване недостатъците на исковата молба.

Налага се извод, че обжалваното определение е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено, а делото върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия.

Доколкото настоящата инстанция не може да задължи съдията, разглеждащ делото пред СГС да се отведе от спора, то дали са налице предпоставките за това, АС-София не излага мотиви.

По разноските:

Жалбоподателят разноски не е правил и такива не му се присъждат.

Водим от горното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 4828 от 12. 03.2025 г. , постановено по гр.д.№ 12806 по описа за 2024 г. на СГС, ГО, I-26 състав, като неправилно.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5