Решение № 5484 от 11.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5484 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100504424 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД срещу решение № 20076381/25.01.2023г. постановено по гр.д. № 5605/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 169 състав, в частта, с което е отхвърлен предявения от банката срещу С.

И. Т.-З. иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от 3212,29 лв. - неустойка за забава за периода 28.07.2017г. -28.10.2019г. върху непогасено задължение по договор за издаване на кредитна карта сключен на 20.03.2014г. с „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилно тълкуване на фактите по делото по отношение на обстоятелствата, свързани с момента, в който ответникът е изпаднал в забава за плащане на дължимите суми – минималната погасителна вноска и сумите, надхвърлящи същата, както и е допуснал процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото, посочване релевантните факти, които подлежат на доказване от страните и указания за кои факти ищеца не сочи доказателства.

Твърди, че ответника е изпаднал в забава с изтичане на срока за внасяне на минималната погасителна вноска за съответния период, както и при изтичане на срока на договора и неподновяването му – 30.05.2018г. и без уведомление. Моли решението в обжалваната му част да бъде и постановено друго, с което се уважи предявения иск в заявения размер. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК от насрещната страна – С. И. Т.-З. чрез особения й представител адв. С. е депозиран отговор на въззивната жалба, в който оспорва изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила и е 1 постановил решение в съответствие със събраните по делото доказателства.Поддържа и направеното в отговора на исковата молба възражение за нищожност на клаузата уреждаща мораторната неустойка като противоречаща на добрите нрави. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искови претенции предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД срещу С. И. Т.-З., както следва:

-с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5638,37 лв. – неплатена главница по договор за кредитна карта от 20.03.2014г. сключен между С. И. Т.-З. и „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД;

-с правно основание чл.430 ал.2 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД за сумата от 644,97 лв. – възнаградителна лихва за периода 28.07.2017г. – 30.05.2018г.;

- с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3212,29 лв. – мораторна неустойка за периода 28.07.2017г. – 30.05.2018г;

-с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 98,00 лв. – такси за периода 28.07.2017г. – 28.10.2019г., като с решението е отхвърлен само иска за заплащане на мораторна неустойка в размер на 3212,29 лв. и предмет на въззивното производство, а в останалата част решението, като необжалвано е влязло в законна лихва.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Следователно поради липса на оспорване на фактическите констатации в обжалваното решение във въззивната жалба, настоящият състав и съответно влизане в сила на част от решението, настоящият състав приема, че: между ответника и "Банка Пиреос България" АД /чийто правоприемник е ищеца/ за периода 20.03.2014г. – 30.05.2018г. е съществувало действително правоотношение по договор за издаване на международна дарителска кредитна карта Piraeus Unicef Mastercard от 20.03.2014г. и сключен при ОУ, по силата на който му е предоставила кредитна карта с кредитен лимит от 8500 лв. с начин на 2 погасяване-автоматично на падежа и при лихвени проценти – договорна и наказателна – мораторна неустойка съобразно приложение № 1 неразделна част от договора; след изтичане на срока на договора /след еднократно автоматично подновяване/, неизплатения размер на главницата е 5638,37 лв., неизплатения размер на договорна лихва върху главницата и за периода 28.07.2017г. – 30.05.2018г. -644,97 лв. – възнаградителна лихва за периода, както и дължимите такси – 98, 00 лв. иза които суми е налице влязло в сила съдебно решение.

Предмет на въззивното производство е дали е налице валидно възникнало задължение за заплащане на мораторна неустойка върху неплатени на падеж задължения по договора за кредитна карта, респективно техния размер.

От горепосоченото е установено със сила на присъдено нещо между страните, че е налице неизпълнение на задълженията на картодържателя и ответник за заплащане на ползван кредитен лимит в размер на 5638,37 лв. към датата на предявяване на исковата молба респективно към датата на постановяване на съдебното решение 25.01.2023г., както и на задължение за начислена по договора възнаградителна лихва – за периода 28.07.2017г. – 30.05.2018г. -644,97 лв.

Спорен е въпросът от кой момент ответникът е изпаднал в забава и за кои точно задължения.

Съгласно р-л V, т. 42 от цитираните ОУ договорната лихва се начислява от датата на транзакцията, като приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения. В т.

43 от ОУ е посочено, че използваната част от кредитния лимит се олихвява при следните условия:

1. В случай, че до датата на падежа, която настъпва на 15-ия ден след датата на последното месечно извлечение картодържателят погаси част от кредита, която е равна или по-голяма от МПВ /минималната погасителна вноска/, банката начислява лихва върху формираното задължение в размер на договорения лихвен процент върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. Тази лихва се обявява като дължима в следващото месечно извлечение;

2. МПВ се изчислява като процент от общата сума на транзакцията плюс всички дължими такси и лихви за съответния период плюс всяка сума, надхвърлила определения кредитен лимит плюс непогасени суми по МПВ от предходни извлечения, но не по-малко от 20 лв. В случай, че общото задължение на картодържателя не надвишава 20 лв., последният е длъжен да го погаси в пълния му размер;

3. При условие, че МПВ не бъде погасена до датата на падежа, върху непогасената част от МПВ се начислява наказателна лихва /неустойка/ в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка като процент на годишна база съгласно Приложение № 1. Лихвата се начислява считано от деня, следващ датата на падежа до момента, в който задължението бъде погасено и се обявява като дължима в следващото месечно извлечение.

3

За използването на картата картодържателят заплаща такси съгласно Тарифата за таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиенти /Тарифата/, както и съгласно Приложение № 1 към настоящите условия /чл. 51, р-л V/.

Както в договора, така и в общите условия към него липсва клауза, която определя падежа за плащане на месечните задължения респективно МПВ като дата от съответния месец, а същия видно от горецитираните клаузи е определяем – 15 дни след месечното извлечение. Страните не са определили нито дата в месеца или в друг период от време /два месеца, три месеца, през 25 дни/, на която кредитодателя да издава месечно извлечение, нито отчетния период и които клаузи не могат да се изведат по реда на чл.20 от ЗЗД от договора и общите условия. /ОУ предвиждат само задължение за ежемесечно изпращане на извлечението от кредитора до кредитополучателя – т.23/.

Посоченото води до извода, че следва да се приложи разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД т.е. длъжникът да бъде поканен т.е. връчени месечните извлечения с дължими суми и който факт подлежи на пълно доказване от страна на ищеца, за което въззивният съд, поради основателно възражение за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционният съд при изготвяне на доклада, по реда на чл.146 ал.1 т. 5 от ГПК е разпределил доказателствената тежест, предоставил е възможност за ангажиране на доказателства за подлежащите на доказване факти и е приел представените с въззивната жалба писмени документи като доказателства по делото. От същите се установява, че с изрична декларация ответника се е отказала от правото да получава извлечения от сметка по процесния договор на хартиен носител и е заявила искане за уведомяване чрез sms съобщение при извършване на транзакции с кредитната карта, при преиздаване/подновяване на картата и при изготвяне на месечно извлечение и промяна на кредитния лимит по картата т.е. начина, по който кредитополучателят да бъде уведомяван за изготвени извлечения от сметки. Цитираните писмени доказателства по никакъв начин не установяват връчване на извлеченията, съответно покана от страна на кредитора за заплащане на неплатените МПВ в съответен размер т.е. ответникът не е изпаднал в забава, макар и да има изискуеми и неплатени задължения за главница в периода 28.07.2017г. – 30.05.2018г-., когато договора е прекратен поради изтичане срока /след автоматично еднократно подновяване/.

Ищецът твърди, че за периода 30.05.2018г. – 28.10.2019г. несъмнено е налице забава по отношение на всички дължими по договора суми, аргументирайки се с клаузата по т.68 от ОУ : „при прекратяване на договора от картоиздателя цялото задължение на картодържателя става незабавно изискумо“.

В случая договора не е прекратен от страна на картоиздателя, а с изтичане на срока му и при липса на упражнено право от страна на картодържателя да поднови същия.

Независимо от горното, необходимо е да се посочи, че е налице разлика между наличието на изискуемо задължение не е равнозначно, че е налице забавено изпълнение и установена отговорност за забава. Както беше изяснено в горното изложение според правилата на чл.84 от ЗЗД следва да се установи, че длъжника е поканен – с определен срок уговорен между страните – ал.1 или връчена покана – ал.2 от ЗЗД. В настоящият случай нито една от двете 4 хипотези не е налице, поради което и за ответника не е възникнала отговорността за заплащане на неустойка за забава и за периода от прекратяване на договора – 30.05.2018г. до края на процесния период – 28.10.2019г.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение в обжалваната му част следва на основание чл.271 ал.1 изр.1 хип.1 от ГПК за бъде потвърдено.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20076381/25.01.2023г. постановено по гр.д. № 5605/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 169 състав, в частта, с което е отхвърлен предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД с ЕИК: 000694749 срещу срещу С. И.

Т.-З. с ЕГН: ********** иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от 3212,29 лв. неустойка за забава за периода 28.07.2017г. -28.10.2019г. върху непогасено задължение по договор за издаване на кредитна карта сключен на 20.03.2014г. с „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД.