Решение № 740 от 10.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Варна, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Геновева Илиева Въззивно гражданско дело № 20263100500656 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от П. Д., чрез адв. Б. Й. срещу решение № 4/04.01.2026г., постановено по гр.д. № 2932/2025г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявения срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, гр. София, иск за прогласяване недействителността на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1335778/27.03.2024г., на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК, както и в частта, с която са възложени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Поддържа се, че решението е неправилно, защото при постановяването му съдът не е съобразил императивните разпоредби на ЗПК и не е приложил задължителната практика на СЕС, обективирана в множество решения, а изводът, че договорът за гаранция е предварително известна на потребителя възмездна услуга, дължима на трето лице, чието възнаграждение не представлява разход, включен в ГПР, е необоснован.

Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен, ведно с присъждане на сторените пред двете инстанции съдебно – деловодни разноски.

Въззиваемата страна – „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Твърди се, че съдът е приложил правилно нормите на ЗПК, а практиката на СЕС, е неотносима към конкретния правен спор.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради 1 което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционно решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото е образувано по предявен от П. Д. срещу ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 200599406, гр. София, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор № 1337642 от 27.03.2024г. за предоставяне на потребителски кредит е нищожен, поради противоречие със закона, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал.

4 ЗПК.

В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР, по силата на който потребителят е поел задължение да предостави на П. Д. кредит в размер на 7 000 лв., а потребителят да върне заетата сума, ведно с възнаградителна лихва от 23, 33 % възлизаща на 2 450 лв. на равни 18 броя месечни вноски, всяка включваща главница и възнаградителна лихва.

В договора е посочено, че годишният процент на разходите е 49, 66, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия /ОУ/ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 5 кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от „Multitude Bank” в полза на дружеството. Постигнато е съгласие, че с одобряването на обезпечението уговорката свързана с него, не може да се отмени.

Едновременно със сключване на договора ищецът е сключил и договор за гаранция (поръчителство) с „Multitude Bank p.l.c.”, по който е поел задължение да заплати на гаранта сумата от 7 420 лв., представляваща такса за предоставяне на поръчителството на 18 броя вноски.

Твърди се договорът е нищожен, поради изчисляване на ГПР по начин несъобразен в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и по формулата, разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. В договора кредиторът се е задоволил да посочи ГПР като абсолютна стойност без да е разписана методика на формирането му, което не дава възможност на потребителя да узнае които компоненти са включени в него, поради което следва да се приеме, че договорът не е сключен по ясен и разбираем начин.

Допълнителната възмездна услуга по договора за поръчителства в размер на 2

7 420 лв., представлява общ разход по кредита, а даденото обезпечение е задължително условие за получаване на сумата по кредита. Възнаграждението за тази услуга е следвало да се включи в ГПР, защото предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора за потребителски кредит. Поръчителят се явява и едноличен собственик на капитала на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, като кредиторът и гаранта се явяват „свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ТЗ, защото собственик на капитала и на двете дружества е „Мултитюд CE“ Финландия. Гарантът е посочен именно от кредитора още при сключване на договора, като уговорената алтернативна възможност за обезпечение, чрез физическо лице следва да се приравни на липса на такава, защото оценката и одобрението му зависят от кредитора. Размерът на дължимото възнаграждение на гаранта е предварително известен на кредитора. Като не е включил възнаграждението за поръчителя в ГПР кредиторът е нарушил чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради изложеното се поддържа, че договорът за гаранция няма самостоятелен характер, а е част от кредитното правоотношение, тъй като потребителят е фактически принуден да обезпечи вземането на ответното дружество, за да бъде отпуснат кредита.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.

Твърди се, че с попълването на формулярите на електронния сайт на дружеството, потребителят е бил запознат с условията, предлагани от кредитора, вкл. и по отношение на изискването за обезпечение. Изразил е съгласие гарантът да бъде лице, посочено от кредитора, на което следва да заплати уговорено възнаграждение.

Определеният годишен процент на разходите е в съответствие с императивните изисквания на ЗПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, че са били обвързани от договор № 1337642 от 27.03.2024г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, неразделна част от който са и Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД.

Страните са постигнали съгласие кредиторът да предостави кредит в размер на 7 000 лв., а потребителят да върне получената сума, ведно с възнаградителна лихва в размер на 2 450 лв. при лихвен процент 23, 33 % на 18 равни вноски в срок до 18.08.2026г. или общо сумата от 9 450 лв.

В договора е посочено, че общият разход по кредита е 2 450 лв., която сума представлява дължимата възнаградителна лихва. Годишният процент на разходите /ГПР/, е 49, 66 %, изчислен по реда на чл. 8.4 ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В чл. 8.4 ОУ е посочено, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящия или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и се изчислява при следните допускания: а) договорът ще е валиден за срока, за който е сключен и кредиторът, и кредитополучателя ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; б) лихвеният процент и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора; в) общият размер на кредита е усвоен незабавно и 3 изцяло.

Уговорено е в чл. 5 кредитът да се обезпечи с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank.“ В договора е обективирано изявлението на потребителя, че сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи, както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедура по кандидатстване за кредит. Декларирал е и, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.

В изпълнение на поетите задължения по чл. 5 от договора, на 27.03.2024г. П. Д. е сключила и договор за гаранция (поръчителство) с „Multitude Bank p.l.c.”, Малта.

От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на Малта, достъпен на https: //registry. mbr. mt, се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „Фератум България“ ЕООД е лицето Мултитют СЕ, идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, като същото лице е и единият от собствениците на MULTITUDE BANK P. L. C. / променено наименование на Ferratum Bank/. Следователно се касае за свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ТЗ.

С така сключения договор, гарантът „Multitude Bank p.l.c.”, Малта, е поел задължение да предостави гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи за потребителя от договора за потребителски кредит, а клиентът да заплати възнаграждение в размер на 7 420 лв. на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, съгласно погасителен план, неразделна част от договора в срок до 18.09.2025г. Погасителен план не е приложен.

Ищецът е декларирал, че е кандидатствал за отпускане на кредит, но не е предложил за поръчител друго частно лице, вместо което ще използва предоставената от гаранта гаранция (поръчителство).

Безспорно е, че кредиторът е предоставил на потребителя уговорената сума в размер на 7 000 лв.

Ответникът не оспорва, че възнаграждението на гаранта по сключения договор за предоставяне на гаранция не е включено при изчисляване на уговорения ГПР от 49, 66 %, а и това следва пряко от уговорения начин на формиране на ГПР в чл. 4 при допусканията по чл. 8.4 ОУ. Възразява уговореното възнаграждение да има характеристиките на общ разход.

Спорно е как е формиран ГПР и дали представената стойност в сключения договор за потребителски кредит от 27.03.2024г. отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

На осн. §2 от ДР на Закона за потребителския кредит с този закон се въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.). Така в чл.3, б.“ж“ и „и“ от Директивата са дефинирани понятията: 1/ „общи разходи по кредита за потребителя" всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни 4 премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, съответно 2/„годишен процент на разходите" - общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2. В чл.10, ал.2, б.“ж“ от Директивата се въвежда изискване договорът за кредит да посочва по ясен и кратък начин годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.