Решение № 463 от 17.11.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Пазарджик, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20235220201072 по описа за 2023 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление №202 3-1818-08-280/ 03.07.2023г. на Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ Пазарджик, ОДМВР Пазарджик,жалбоподателят С. С. Р.,ЕГН ********** от с********************* твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно, като допълнително излага конкретни доводи Сочи доказателства и претендира разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя лично и чрез адв. Т. Т..

За наказващият орган не се явява процесуален представител.Постъпило е становище за неоснователност. Не сочи нови доказателства, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

Видно от обжалваното Наказателно постановление /НП/ №2023-1818-08-280/ 03.07.2023г. същото е издадено Гл. Инспектор ***** на длъжност Началник на Сектор Охранителна полиция в РУ- Пазарджик при ОД на МВРПазарджик,упълномощен с M3 81213-595/26.05.2015 г. на Министъра на 1 вътрешните работи.

НП е издадено на основание АУАН №280/12.06.2023г. против С. Р. затова, че на *********** в с.********************* е произвел изстрели със собственото си неогнестрелно оръжие – газ-сигнален пистолет „Зораки 917“ , калибър 9мм., сериен №*****, на обществено място, с което виновно е нарушил чл.60, ал.1, т.3А, буква Б от ЗОБВВПИ, като на основание чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ е наложена на С. Р. глоба в размер на 1000лв.

Видно от АУАН №280/12.06.2023г., същият е съставен срещу жалбоподателя Р. за това, че на 11.06.2023г. около 18.30ч. в с.********************* е произвел изстрели със собственото си неогнестрелно оръжие – газ-сигнален пистолет „Зораки 917“ , калибър 9мм., сериен №*****, на обществено място.

Съдът , след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа страна прие за установено следното:

На 11.06.2023г. около 18.30ч. св.В. А. се намирал в бащиния си имот в с.****, който е на около 300 метра по права линия от имота – къща с двор, в която живее и жалбоподателя С. Р..Св. В. А. бил със своите брат и баща, когато чул няколко изстрела.малко след това при тях дошла неговата майка, която видимо разтревожена обяснила, че тези изстрели ги произвел С. Р. по посока на тяхната къща.

След около 15 минути св.В. А., който по професия е полицейски служител, отишъл до дома на С. Р., за да разговаря с него. Св.А. влязъл в двора на имота , където жалбоподателят му показал оръжието, с което е стрелял - неогнестрелно оръжие – газ-сигнален пистолет „Зораки 917“ , калибър 9мм., сериен №*****,, като обяснил, че искал да изстреля няколко патрона, които имал, а впоследствие добавил, че целял да изгони някакви птици от двора. Св.А. се убедил, че оръжието е газово и обяснил на жалбоподателя кога и къде може да използва същото, според българското законодателство, но жалбоподателят приел това за заяждане. По тази причина св.А. взел оръжието и го предал в РУ Пазарджик, служба КОС сутринта на 12.06.2023г. Същата сутрин жалбоподателят се явил в РУ Пазарджик, където св.Е. С. му съставила процесния АУАН №280/12.06.2023г.,който нарушителят подписал без възражения.

Тази фактическа обстановка Съдът възприе въз основа показанията на свидетелите Е. С., В. А. и ******.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. В. А., тъй като няма причина за съмнение в обективността им, освен това съвпадат за основните факти и с показанията на посочения от жалбоподателя свидетел ******, която е 2 напуснала имота веднага след като Р. е произвел изстрелите в двора на къщата.

При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът намира следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН .Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН.По същество Съдът намира жалбата за основателна.

Процесното НП е издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, при спазване на формалните изисквания на ЗАНН. От правна страна няма спор, че процесния газ-сигнален пистолет „Зораки 917“ не е огнестрелно оръжие, по смисъла на чл.4ал.2 ЗОБВВПИ.

Съдът намира обаче , че с НП неправилно на жалбоподателя е вменено нарушение, извършено на дата 12.06.2023г., в какъвто смисъл е и първия аргумент на защитата. По делото се установи от обективна страна, че С. Р. е възпроизвел изстрелите на 11.06.2023г. , около 18.30ч. , а не на 12.06.2023г.

Датата на извършено нарушение е съществен елемент от административнонаказателното обвинение,поради което погрешното и посочване е съществен порок, който няма как да бъде поправен във въззивното производство.Ето защо, дори само на това основание обжалваното НП следва да бъде отменено.

На второ място, основателен е и доводът на защитата за липсата на един от елементите на вмененото нарушение, а именно стрелбата с пистолет „Зораки 917“ да е извършена от жалбоподателя Р. на обществено място.По делото се доказа, че е стреляно в двора на къщата, в която живее С. Р., а не на улица 16та в с.****. Дворното място няма как да бъде възприето като „обществено „ от правна страна, тъй като не е общодостъпно и предназначено за обществено ползване.

В ЗОБВВПИ липсва дефиниция за „обществени места“ , поради което същото може да се тълкува по аналогия с определенията, дадени в различни нормативни актове. Така съгласно § 1а от ДР на Закона за здравето "Обществени места" са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и обектите по § 1, т. 9, букви "б", "г", "д", "е", "ж", "к", "л", "о", "п" и "у" от ЗЗ; аптеки, дрогерии и оптики; търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на Закона за данък върху добавената 3 стойност; места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл.

3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за туризма; предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни, заведенията за хранене и развлечения, както и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи- туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско обслужване; сградите, до които всяко лице има достъп, включително и административните учреждения и други сгради, в които се обслужват или имат достъп гражданите; асансьорите и стълбищните клетки на всички видове сгради и др.; транспортни средства за обществен превоз- влакове, самолети, кораби, автобуси, трамваи, тролейбуси, метровлакове, микробуси на маршрутни таксиметрови линии, пътнически таксиметрови автомобили и транспортни средства със специално предназначение - санитарни автомобили за болни; площадките за игра. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места, "Обществени места" са общодостъпни за всяко лице места, като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други.

С оглед на дадените дефиниции, безспорно от значение за определяне на едно място като обществено по смисъла на закона е обществената му достъпност от неограничен кръг лица.

За пълнота Съдът отбелязва, че не споделя третият довод за наличие на съществено процесуално нарушение при издаване на процесните АУАН и НП - не е ясно какво точно е притежаваното от жалбоподателя неогнестрелно оръжие и колко точно изстрели са били произведени.

Оръжието е в достатъчна степен индивидуализирано,като значимо е обстоятелството, че не е огнестрелно.Също така, деятелността „употреба“ не изисква да се посочи точния брой изстрели.

Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход от делото и съгласно разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, видно от съдържанието на приложения по делото договор 4 за правна защита и съдействие. Сумата е в съответствие с регламентираното минимално възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Разноските следва да бъдат възложени на ОДМВР- Пазарджик, към което структурно принадлежи РУ- Пазарджик.

Воден от горното и на основание чл.63ал.2т.1 ЗАНН Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление №2023-1818-08-280/ 03.07.2023г. на Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ Пазарджик, ОДМВР Пазарджик, с което на С. С. Р.,ЕГН ********** от с********************* е наложена глоба в размер на 1000/ хиляда/ лв.

Осъжда ОДМВР Пазарджик да заплати на С. С. Р.,ЕГН ********** от с********************* сумата от 400лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5