Решение № 131 от 25.09.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Разград, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Ирина М. Ганева при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20263300500201 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Х. П. от с.***, община Разград, чрез особен представител адв.Т. Ж. от АК-Разград против решение № 251 от 30.04.2026 г. , постановено по гр. дело № 1710/2025г. по описа на РС Разград, с което е съдът е осъдил жалбоподателя, ответник в първоинстанционното производство да заплати на ищеца, сега въззиваем, „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, гр.Разград, следните суми: 305,29 евро - главница по фактури № 3114486056/ 31.08.2023r. за периода 11.07.2023 – 10.08.2023 г. и № 3114524254/29.09.2023г. за периода 10.08.2023 – 13.09.2023 г. за ползвани В и К услуги за абонатен №*** за имот находящ се в с. ***, ***, ведно със законната лихва от 01.10.2025 г. до окончателното изплащане както и обезщетение за забава в размер на 40,72 евро за периода 30.09.2023г. - 20.09.2024г.Възложил е в тежест на ответната страна и сторените от ищеца разноски.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановеното решение и постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния закон, излагат се и доводи, че същото е незаконосъобразно и необосновано, тъй като направените с него правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства, вл. и обсъдените от съда гласни доказателства.Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество на спора, с отхвърляне на ищцовата претенция.

Въззиваемата страна, „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, гр.Разград чрез пълномощника си адвокат Д. Г. от АК-Разград депозира писмен отговор на жалбата, като я оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.Заявява претенция за разноски.

Окръжният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по неговата правилност и обоснованост, при съобразяване доводите и 1 становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Съдът е сезиран с искова молба от “Водоснабдяване - Дунав” ЕООД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове срещу А. Х. П. от c. ***, община Разrpaд, за заплащане на предоставени и отчетени общо 127,00 куб.м. питейна вода до водоснабден имот с адрес c. ***, ***, c a6. № ***, в периода 11.07.2023г. - 13.09.2023г. за сума в размер нa 597,10 лв. главница, ведно със законната до окончателно погасяване на задължение, както и cyмата в paзмep нa 79,65 лв. – лихва за зaбaвa зa nepиoдa 30.09.2023г. - 20.09.2024г., за които задължения са издадени 2 бр. фактури № 3114486056/ 31.08.2023r. за периода 11.07.2023 – 10.08.2023 г. и № 3114524254/29.09.2023г. за периода 10.08.2023 – 13.09.2023 г. Ищецът поддържа в исковата молба, че е доставил на ответника посоченото количество питейна вода в имота със съответния абонатен номер, открито на негово име по негова молба, но същото е останало незаплатено.Сочи също така ,че освен издаването на фактурите е изпратил на ответника и покана за доброволно плащане №18605/ 29.01.2024г., но въпреки това такова не последвало.Освен исковите суми претендира и разноски в производството, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Препис от ИМ и приложенията към нея са връчени на ответника А. Х. П. по реда на чл. 47 ГПК, поради което му е бил назначен и особен представител на разноски на ищеца, адв. Т. Ж..

Същият в законовия срок по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил претенцията на ищеца на първо място като недопустима, алтернативно като неоснователна.Възражението му за недопустимост е свързано с оспорване ,че А. П. е единствен собственик на имота, за който на негово име е разкрита партидата при ищеца.По същество е оспорил иска за задължение за заплащане на исковите суми по съображения, че ответника живеел на друг адрес, че показанията на водомера не били надлежно отчетени, в противоречие с Общите условия /ОУ/. Не е сочил доказателства и не е направил доказателствени искания във връка с направените оспорвания.

По делото ищецът е представил двете посочени в исковата молба фактури, № 3114486056/ 31.08.2023r. за периода 11.07.2023 – 10.08.2023 г. и № 3114524254/29.09.2023г. за периода 10.08.2023 – 13.09.2023 г. , с посочени в първата доставени до абоната 112 куб.м.вода и във втората 15 куб.метра при единична цена за куб.метър 3.918 лв. на обща стойност 597,10 лв. , като е начислил и лихва за забава за периода 30.09.2023г.- 20.09.2024г. от 79.65 лв.

Представил е също така и Молба от 17.03.2008 г. за откриване на нова партида за имот от С.

М. Х., за който е посочил ,че същият е племенник на настоящия ответник А. П. и обитава имота заедно с М. Х. М. и А. Д. Х.. От приложеното към исковата молба заявление се установява, че на 15.08.2022 г. А. Х. П. декларирал, че е собственик на имот по силата на извършена делба на имот с адрес с. ***, ***. Представител на дружеството е удостоверил, че за имота има открита партида № *** с титуляр М. Х. М.. Представен е Протокол № 199815/22.07.2018г. за монтиране на нов водомер на партида *** с номинален разход 3 куб.м./час и Заповед А-333/29.05.2014г. от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, определяща срока за периодична проверка на измервателните уреди. Ищецът е сочил и гласни доказателства пред районния съд, където е разпитан като свидетел Д. Х. С., отчетник при дружеството. Същият е заявил в показанията си, че е видял случайно ответника пред дома му през 2025г.и е поискал да отчете водата, защото рядко имал достъп, тъй като А. живеел в чужбина, лично е видял водомера в къщата, намиращ се в кухнята, снел е показанията му, записал ги на таблета, с оглед въведеното електронно отчитане. Нямало следи от увреждания по водомера, запотяване на стъклото, липсваща пломба и др.Заявил е също 2 така, че е предупредил ответника ,че има начислени стари задължения,които не са заплатени..Същият е заявил също ,че в имота са построени две къщи близнак, с два самостоятелни входа, които се водели съответно на ***, и ***, като в едната живеел ответника, а в другата неговия брат М., който не отсъствал от страната, живеел постоянно в селото и неговото потребление се отчитало редовно. Няма спор по делото, че след издаването на фактурите и изпращане на поканата за доброволно плащане такова не е последвало от страна на ответника.

Въз основа на приетото от фактическа страна, окръжният съд направи следните правни изводи:

Претендира се от ищеца- водоснабдително дружество ответникът, физическо лице да бъде осъден да му заплати обща сума 597,10 лв. главница, ведно със законната до окончателно погасяване на задължение, както и cyмата в paзмep нa 79,65 лв. – лихва за зaбaвa зa nepиoдa 30.09.2023г. - 20.09.2024г., за които задължения са издадени 2 бр. фактури № 3114486056/ 31.08.2023r. за периода 11.07.2023 – 10.08.2023 г. и № 3114524254/29.09.2023г. за периода 10.08.2023 – 13.09.2023 г. Фактурираните суми не били заплатени, като дружеството отправило до ответника и покана за доброволно плащане № 18605/29.01.2024, която обаче видно от обратната разписка не е получена от адресата.Предявеният иск се явява допустим, предвид на това, че всяка от страните разполага с процесуална правоспособност, а въпроса за това, чия е собствеността на имота до който е доставена питейната вода и дължи ли ответника заплащане на сумите за начислена такава по посочената от ищеца партида е въпрос по същество, а не по допустимост на исковата претенция.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи правоотношението във връзка с предоставяне на ВиК услуги и заплащане на тяхната стойност се урежда от публично известни общи условия. В качеството си на оператор ищцовото дружество осъществява дейността си в съответствие с нормите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, като същата е регулирана от Комисията за енергийно и водно регулиране, която одобрява относимите Общи условия. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и в чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от наредбата, „потребител“ е собственик или ползвател на водоснабден имот. За да възникне правоотношение по доставка на ВиК услуги срещу заплащане на тяхната цена, е достатъчно общите условия да са публично известни. Страни по правоотношението са от една страна ВиК операторът, а от друга – потребителят на услугите. В нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между водоснабдителното дружество и отделните потребители като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадна такава, което налага и изводът, че индивидуално правоотношение е възникнало по силата на самия нормативен акт и приложимите към процесния период Общи условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. От представените по делото доказателства безспорно се установява ,че ищецът е титуляр на паритден номер *** за водоснабден обект къща на адрес: адрес с. ***, ***, за който са издадени посочените по-горе от фактическа страна две фактури за потребена и начислена вода общо 127 кубични метра на обща стойност 597,10 лв. , върху която ищецът е начислил и cyма в paзмep нa 79,65 лв. – лихва за зaбaвa зa nepиoдa 30.09.2023г. - 20.09.2024г., Установява се също така ,че замерването на потребената вода в имота, който е различен от този на брата на ответника е ставало инцидентно, а не регулярно, но това обстоятелство се дължи на поддържаното в исковата молба и подкрепено с гласните доказателства пребиваване на ответника преимуществено извън страната ,поради което и по настоящото дело, той е призован по реда на чл.47,ал.6 от ГПК.С 3 отговора на исковата молба не е оспорено вземането на ищеца по същество ,поради неизправност на водомера или друга причина.Партидата за имота е открита на името на ответника и той се явява задължено лице, което дължи плащане на доставената питейна вода, чието количество е измерено от ищеца.Не са представени доказателства за извършено плащане, като липсват и такива за оспорване на процесните две фактури. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на оператора потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30дневен срок след датата на фактуриране. Дължима е претендираната главница от 597,10 лв. или 305,29 евро, поради което дължима се явява и претенцията за мораторна лихва в размер на 79,65 лв./40,72 евро/. Следва да се уважи и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на ИМ на 01.10.2025 г. до заплащане на дължимата сума.

Поради горните мотиви и съображения решението на районния съд следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него отхвърлена като неоснователна.Този съд не споделя доводите в същата, че посочената в исковата молба партида не е на ответника, а на друго лице. На следващо място за първи път с въззивната жалба се прави възражение относно начина на замерване на доставената питейна вода, което не може да бъде разгледано за първи път от настоящата инстанция, която подробно е посочила заявеното от особения представител с отговора на исковата молба.

При този изход на делото пред настоящата инстанция въззивника ще дължи на въззиваемата страна сторените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 евро адвокатско възнаграждение и 153,38 евро разноски за особен представител.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд ,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 251 от 30.04.2026 г. , постановено по гр. дело № 1710/2025г. по описа на РС Разград, по осъдителен иск, предявен от „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, гр.Разград, ЕИК 82600043778 против А. Х. П., ЕГН ********** от с.***, община Разград.