Решение № 2146 от 07.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16110/2022
- Вид
- Решение № 2146
- Подписан
- 07.05.2023
- В сила
- 06.06.2023
- Състав
- ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165, ал.2, т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2146 гр. София, 07.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20221110216110 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Й. Й. Г., ЕГН ********** против наказателно постановление № 22-4332-023744 от 23.11.2022 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като автомобилът не бил управляван от жалбоподателя, а от баба му – свидетелката Александрина С..
В последното открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РССофия.
1
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.06.2022 г. в 19:48 часа, жалбоподателят Й. Й. Г. управлявал в град София, по бул. „Околовръстен път“, в посока от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Св.
Климент Охридски“, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 3“ с рег. № със скорост от 131 км/ч, която била засечена в района на номер 174. Разрешената максимална скорост за движение в този участък била 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26.
Скоростта на автомобила била засечена и фиксирана със система ATCC „CORDON-M 2“ № MD 1196. На 02.11.2022 г. жалбоподателят Й. Й. Г. се явил лично в ОПП-СДВР, където попълнил и представил декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, че не може да посочи кой е управлявал автомобила му на процесната дата.
Поради така декларираните обстоятелства, срещу жалбоподателя, в качеството му на собственик на заснетото МПС, бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 129067/02.11.2022 г. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, а именно за това, че на 15.06.2022 г. в 19:48 часа, управлявал в град София, по бул. „Околовръстен път“, в посока от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Св. Климент Охридски“, лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 3“ с рег. № със скорост от 131 км/ч (след приспадане на толеранса), при разрешена скорост за движение в населено място – до 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан от него, актосъставителя и двама свидетели.
Жалбоподателят не вписал възражения в съставения АУАН.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 22-4332023744 от 23.11.2022 г., с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелката Д. Ч., от представената снимка на нарушението и от приложените по делото писмени доказателства, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят до различни фактически изводи. Свидетелката Ч. разказа, че актът е бил съставен в ОПП-СДВР след явяването на жалбоподателя, който попълнил декларация, в която не посочил друг водач на автомобила. Свидетелката няма спомен жалбоподателят да е посочвал баба си като водач на превозното средство, а е заявил, че не знаел кой е управлявал автомобила. След това актът му бил връчен срещу подпис.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката Ч., тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на приложения по делото писмен доказателствен материал.
2
В тази връзка съдът не кредитира показанията на посочената от жалбоподателя свидетелка А С., че тя е управлявала автомобила, по няколко причини. На първо място свидетелката Александрина С. е баба на жалбоподателя Й. Г., поради което се явява пряко и лично заинтересована той да избегне наказание за извършеното нарушение. На второ място, предвид възрастта на свидетелката С., то същата явно не ползва толкова често автомобил и е много по-добре от семейна гледна точка да бъде временно отнето нейното свидетелство за правоуправление, отколкото това на внука й, който е на 25 години. На трето място и с основна тежест е обстоятелството, че в попълнената на 02.11.2022 г. декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят Й. Г. е написал, че не може да посочи кой е управлявал автомобила му на процесната дата, като в съставения АУАН от същата дата също не е вписал възражения друго лице да е управлявало превозното средство и изведнъж при подаване на жалбата срещу издаденото НП в съда на 02.12.2022 г., тоест един месец по-късно, той вече твърди, че баба му е управлявала автомобила. На четвърто място прави впечатление, че с жалбата Й. Г. има изрично искане да бъде отменено само наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“, но не и наложената „глоба“, което е абсолютно нелогично, ако твърдиш, че не си извършил нарушението, а друго лице е управлявало автомобила, да искаш да ти бъде отменено само едното наказание.
Всички тези обстоятелства карат съда да приеме, че казаното от свидетелката А С. не отговаря на обективната истина, тя не е управлявала автомобила на процесната дата и нейните показания имат единствената цел, внукът й да не бъде наказан за извършеното нарушение.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен в едногодишен срок от извършване на нарушението и в деня на установяване самоличността на нарушителя. С попълването на декларацията на 02.11.2022 г. контролните органи са установили, че отговорност следва да носи собственикът на превозното средство, понеже не посочва друго лице да е управлявало автомобила му към момента на нарушението. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Отразени са правилно и нарушените законови разпоредби. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са 3 допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В конкретния случай обаче, тъй като превишаването на скоростта е такова, че се предвижда освен глоба и лишаване от право да се управлява МПС, това наказание няма как да бъде наложено с издаването на електронен фиш, поради което е спазена общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо 4 средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Именно поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.