Определение № 29720 от 17.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29720 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРА З. И.А като разгледа докладваното от ДОРА З. И.А Гражданско дело № 20241110165238 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от името на „ТС“ ЕАД, чрез пълномощника юрк. ЕИ срещу „ТС“ ЕООД, за която съдът констатира, че е редовна, а предявеният иск допустим.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и допустими.

Искането на ищеца за допускане на ССчЕ не следва да бъде уважено, тъй като не са налице обстоятелства, за чието доказване да са необходими специални знания /по отношение на размера на деловодните разноските/, а така също като неотносимо към спора /по отношение на обстоятелствата, които са били предмет на доказване по предходното дело/.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от името на ответника „ТС“ ЕООД, чрез пълномощника адв. В. Н С.

Предствените с отговора на искова молба документи са допустими и относими към предмета на делото.

Следва да се изиска и приложи гр.д.№ ************************* Искането за изготвяне на съдебно-техническа експертиза е допустимо.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба от името на „ТС“ ЕАД, срещу „ТС“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съвединени осъдителени искове с правно основание чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5307,42 лв., 1 представляваща регресно вземане на ищеца в резултат на претърпяна загуба от извършен от ответника неправилен отчет и невярно дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 04.11.2024г. до окончателното плащане на вземането, и с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1201,63 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебно-деловодни разноски по ***************************, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 04.11.2024г. до окончателното плащане на вземането.

Ищецът твърди, че в изпълнение на издадената му лицензия за територията на гр. София продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление и битово горещо водоснабдяване на битови клиенти в самостоятелни обекти в сгради в режим на ЕС, присъединени към топлопреносната мрежа в гр. София. Сочи, че такъв битов клиент бил потребителят на топлинна енергия за имот, находящ се в ********************* Излага, че разпределението на топлинната енергия, която постъпва в сградите в режим на ЕС, се извършва по системата „дялово разпределение“, като ответникът бил вписан в публичния регистър по чл.139а ЗЕ в качеството на лице, извършващо тази услуга и е избран от етажната собственост, находяща се в *********************като лице извършващо тази услуга.

Твърди, че отношенията между ищеца и лицата, вписани в регистъра по чл.139а ЗЕ, се регулират от Общите условия на договорите между „ТС“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост.

Поддържа, че съобразно чл. 45, т. 2 ОУ на договоите, в случаите когато бъдат установени допуснати грешки, състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово разпределение в предходен изравнителен период, вследствие на което „ТС“ е сторнирала и отнесла в загуба начислена сума за отделен потребил, загубата се дължи от Търговеца в пълен размер.

Сочи, че ответникът е извършил отчет на клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ за процесния имот, при което подал в топлопреносното предприятие данни за отчетената и консумирана от клиента топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м. 04.2022г. възлизаща на стойност 5269,83 лв., а за услуга по дялово разпределение ищецът заплатил на ответника предварително сумата от 37,59 лв., която впоследствие след извършения отчет и издаването на общите фактури за двата отоплителни сезона била претендирана от клиента съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТС“ ЕАД на клиенти в гр. София.

Клиентът не изпълнил задълженията си доброволно, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като такава била издадена по *************************** състав на основание чл. 219, ал.1 ГПК в качеството на трето-лице помагач на страната на ищеца бил конституиран ответникът. По ************** съдът се е произнесъл с решение, с което приел за недоказано извършването на доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, тъй като сумите за топлинна енергия не били начислени сългасно действащата нормативна уредба.

Ищецът счита, че ответникът в качеството си на подпомагаща страна по 2 това производство е обвързан от силата на мотивите на съдебното решение по арг. чл. 223, ал. 2 ГПК, поради което в отношенията между ищеца и ответника било установено, че поради неправилно дялово разпределение ищецът е понесъл загуба, представляваща цената на начислената топлинна енергия, както и цената на услугата дялово разпределение. Счита, че за него е възникнало право на основание чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ да търси възстановяване на загубата, която е в резултат от поведението на фирмата за дялово разпределение. Излага, че е недопустимо служители на ответното дружество да не могат да извършат правилно дяловото разпределение.

Излага твърдения, че е претърпял имуществени вреди за съдебноделоводни разноски, сторени от него в заповедното и исковото производства, а именно: 125,82 лв. - държавна такса по заповедното производство; 125,82 лв. държавна такса по исковото производства, 350 лв. - депозит за СТЕ и 600 лв. разноски, присъдени на ответника. Счита, че описаните разходи представляват пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в неправилен отчет и невярно дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който се оспорват твърденията в исковата молба като неоснователни. Твърди се, че причината за понесената от ищеца щета се дължи на поведението на самия ищец, поради това, че одобрил присъединяването на сградата в режим на етажна собственост, в която е разположен топлоснабдения имот към абонатна станция, намираща се в друга сграда, която представлявала хотел – стопански субект, потребяващ топлинна енергия за отопление и топла вода.

Твърди се, че тази информация, касаеща спецификите на абонатната станция, не била представена по гр.д. № ********** по описа на СРС. Посочва се още, че ищецът „ТС“ ЕАД е основната причина за констатираните количества енергия за подгряване на топла вода, тъй като не е определил технологични разходи съобразно Наредбата за топлоснабдяването. На следващо място, твърди че ищецът е предоставил неточни количества енергия за разпределяне в сградата.

В отговора на искова молба е релевирано възражение за лошо воден процес,на основание чл.223,ал.2 ,изр.1 от ГПК от страна на ищеца,който умишлено или поради груба небрежност е допуснал процесуални пропуски и грешки по инициране и воденето на процеса. В тази връзка се посочва, че периодът, посочен от ищеца с исковата молба, включвал суми, погасени по давност. Твърди се, че процесуалният представител на ищеца приел изготвеното заключение по допуснатата СТЕ без да релевира възражения, оспорвания или допълнителни искания, нито е обжалвал решението на районния съд, въпреки че според ответника, съдът не се произнесъл по всички релевирани възражения и допуснал фактически грешки и изводи, некореспондиращи с доказателствата по делото.

СЪДЪТ приема, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

По иска с правно основание чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже че за процесния период се е намирал в договорни отношения с ответника във връзка с извършване на услуга по дялово разпределение, че от страна на ответника, в качеството му на търговец 3 е извършен неправилен отчет или невярно дялово разпределение за периода м.05.2019год. до м.04.2022год. по отношение на топлоснабден имот с адрес:

*********************, в следствие на което дължи възстановяване на загубата в пълен размер. Следва да докаже и размера на претенцията.

В тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си, респ. да опровергае твърденията на ищеца, като установи възраженията, от които черпи благоприятни за себе си последици както и възраженията си за лошо воден процес по чл.223,ал.2,изр.1 от ГПК ,като докаже че ищеца умишлено или поради груба небрежност е пропуснал да предяви известни му обстоятелства или доказателства.

По иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване : противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на ответника, при или по повод извършване на възложена им работа, наличие на причинно следствена връзка между поведението на служителите на ответникаделиквент и претърпените от ищеца имуществени вреди. Вината, по смисъла на чл. 45 ЗЗД, се предполага до доказване на противното. В тежест е на ищеца и да докаже обстоятелства, които да обосноват извод че справедливото обезщетение за вреди е в размер на процесната сума.

По общите правила на доказването при деликтите, в тежест на ответника е да обори презумцията за виновно причиняване на вредите,както и да докаже всички свои възражения.

К а т о БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване, съдът приема следните обстоятелства: че ищецът по издадената му лицензия за територията на град София продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление и битово горещо водоснабдяване на клиенти,в самостоятелни обекти в сгради – ЕС, присъединени към топлопреносната мрежа, че битов клиент е собственикът на имот в *********************че „ТС“ЕООД е вписан в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. и че „ТС“ЕООД е бил привлечен в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца „ТС“ЕАД, на основание чл.219,ал.1 от ГПК в производството по гр.д.№ ********** по описа на СРС, *********.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на искова молба писмени документи като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ гр.д.№ **********. по описа на СРС, ***********, ведно с ч.гр.д.№************г. по описа на СРС, *********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.

ДОПУСКА изготвянето на Съдебно-техническа експертиза вещото лице по която да отговори на поставените в отговора на искова молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 230 евро, платим от ответника по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Ж., с адрес за призоваване:

***************************** която да се уведоми за изготвяне на експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 23.02.2027 г. от 13:45 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото 4 определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.