Решение № 207 от 02.02.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 207

Кърджали, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - III състав, в съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия АЙГЮЛ ШЕФКИ административно дело № 20257120700473 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.167, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба от Я. Т. М. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – принудително задържане на пътно превозно средство (ППС) чрез използване на техническо средство (скоба), приложена от Б. Б. Я. - [длъжност] в Общинско предприятие “Паркинги, гаражи и зони за паркиране“, гр.Кърджали, спрямо лек автомобил [марка], с рег.№[рег. номер].

В жалбата се твърди нищожност на оспорената ПАМ, като издадена от некомпетентен орган. Навеждат се и подробни съображения за незаконосъобразност, поради липса на фактически и правни основания; допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила; противоречие с материалния закон, както и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че не е надлежно индивидуализирано мястото, на което е констатирано евентуалното нарушение, като в тази връзка сочи, че процесният автомобил не е бил паркиран на място, което попада в определения за „синя зона“ режим на почасово платено паркиране. Сочи също, че при налагането на ПАМ не е съобразено и обстоятелството, че за автомобила е заплатен годишен абонамент за „синя зона“, по реда на чл.45 от Наредба за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на Община Кърджали, респ. е освободен от заплащане на такса по реда на чл.41 от горната наредба. Твърди, че при заплащане на годишния абонамент не е бил информиран, че същият е ограничен до определен брой зони. По горните съображения се иска прогласяване на нищожността на процесната ПАМ или отмяната й като незаконосъобразна, както и възстановяване на заплатената от него сума в размер на 21 лева. Претендират се и направените по делото разноски. В о.с.з. чрез процесуалния си представител и в представено писмено становище, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът – [длъжност] в ОП “Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ към Община Кърджали, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбатаа. Намира оспорената ПАМ за законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличие на предпоставките на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП и на чл.36 от Наредба за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на Община Кърджали /НОТДБДТОК/ и в съответствие с целта на закона. Счита, че мястото, на което е установен автомобилът попада в териториалния обхват на зона №7 от определената от ОбС-Кърджали „синя зона“, както и че въпросното място е било обозначено с указателни табели. Сочи също, че абонаментът на жалбоподателя касае адрес, който попада в обхвата на зона №1 и с оглед подписаната от жалбоподателя, на 02.04.2025 г. декларация счита, че лицето е запознато с обстоятелството, че абонаментът му се отнася до конкретна зона, различна от тази, в която е приложена мярката. Навежда и довод, че обозначаването на паркоместата с хоризонтална маркировка е само за улеснение на гражданите, като от липсата на такава не следва извод, че мястото не попада в зоната за платено почасово паркиране. По горните съображения счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендира деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствата и становищата на страните, приема за установено следното:

Безспорно е в случая, че жалбоподателят е собственик на лек автомобил [марка], с рег.№[рег. номер], както и че на 10.07.2025 г., в 11:14 часа, спрямо горния автомобил е била приложена мярка принудително задържане на ППС с техническо средство тип "скоба", от Б. Я., на [длъжност] в ОП “Паркинги, гаражи и зони за паркиране“, гр.Кърджали. На автомобила е било поставено и съобщение № 158224/10.07.2025 г., издадено от горния служител, в което е отразено, че МПС е паркирано в зона за платено паркиране, без да е заплатена дължимата такса, на основание чл.167, ал.2, т.2, във вр. с чл.99, ал.3 от ЗДвП и чл.53, ал.1 от НОТДБДТОК. Посочени са и условията за освобождаване от скобата.

Според приложената извадка от мобилно [приложение] /л.19 от делото/, на 10.07.2025 г. в 10.37 ч., служителят К. Л. е създал заявка за "заскобяване" по отношение на МПС с рег. № [рег. номер], установено на адрес:[населено място], [улица]. На горната дата, в 11:13 ч. заявката е получена от ответника Б. Я., който в 11:14 ч. е блокирал автомобила. В 11.42 ч. е взета заявка за освобождаване и минута по-късно автомобилът е бил освободен. В извадката се съдържат и 3 броя снимки, на които се вижда регистрационният номер на горното МПС и предната лява гума на автомобила, преди и след прилагане на процесната мярка.

Видно от приложения фискален бон, издаден от ОП “Паркинги и гаражи и зони за паркиране“, гр.Кърджали, на 10.07.2025 г. в 11.42 ч., е внесена сума в размер на 21 лв. за нарушение на чл.44, т.1 /вероятно от НОТДБДТОК/.

Според приетата като доказателство по делото Заповед №1755/29.12.2023 г., издадена от кмета на община Кърджали, ОП “Паркинги, гаражи и зони за паркиране“, гр.Кърджали е определено за служба за контрол по смисъл на чл. 167, ал. 2, т.1 и т.2 от ЗДвП, а като административни органи, прилагащи принудителните административни мерки, в т.ч. и по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП са посочени служителите на горното общинско предприятие на [длъжност]. На последните служители е възложено и използването на техническо средство за принудително задържане тип „скоба“.

Видно от представените длъжностни характеристики, ответникът Б. Я. и свидетелят К. Л. изпълняват [длъжността] в ОП “Паркинги, гаражи и зони за паркиране“, гр.Кърджали.

По делото е приложено и заявление, подадено от жалбоподателя Я. Т. на 02.04.2025 г., на основание чл.45 от НОТДБДТОК, за издаване на годишен абонамент за платено преференциално паркиране по постоянен/настоящ адрес в обхвата на зоната за платено паркиране. Заявено е активиране на абонамента от 04.06.2025 г., а като настоящ адрес е посочен такъв в [населено място], на [улица]. Във връзка с подаденото заявление Я. Т. е представил необходимите документи, като е подписал и декларация, че е запознат с условията за ползване на абонамент в обхвата на зоните за платено паркиране и за задълженията за годишно ползване на услугата, предоставена от ОП “Паркинги, гаражи и зони за паркиране“, гр.Кърджали. Представен е и фискален бон, издаден от ОП “Паркинги и гаражи и зони за паркиране“, гр.Кърджали, видно от който на 02.04.2025 г. е внесена сума в размер на 60 лв. за абонамент.

По искане на жалбоподателя е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетелите: К. С. Л. - служител в ОП “Паркинги, гаражи и зони за паркиране“, гр.Кърджали и С. Х. Х. – пътувала на въпросната дата в автомобила на жалбоподателя и присъствала при премахването на скобата.

Според показанията на св.К. Л., на 10.07.2025 г. е констатирал, че за автомобила на жалбоподателя е заплатен абонамент за I–ва зона, но същия бил паркиран на [улица], която улица била част от VII-ма зона, без да е извършено плащане. По отношение на точното място на паркиране на автомобила, на предявената му от съда схема-ситуация на „Синя зона“, приложена на л.63 от делото, свидетелят посочва пространството, непосредствено зад [обект]. Твърди, че мястото е с асфалтова настилка, без очертаване на паркоместа, както и че двата подхода към въпросното място са обозначени с табели за „синя зона“.

Според показанията на св.С. Х. на процесната дата жалбоподателят е паркирал автомобила си зад сградата на [обект], ***. На предявената от съда схема-ситуация на „Синя зона“, на л.63 от делото, свидетелката посочва пространството, непосредствено зад сграда, обозначена на схемата като [обект]. Свидетелката твърди, че мястото, на което бил паркиран автомобилът не е било очертано с хоризонтална пътна маркировка, както и че на улицата, водеща до въпросното място не е забелязала поставена указателна табела за платено почасово паркиране, като впоследствие видяла такава, захвърлена на земята.

С оглед така установените факти, след преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона срок и от лице с правен интерес от оспорването, а разгледана по същество е основателна.

В случая мярката принудително задържане на ППС с техническо средство тип "скоба" е наложена от Б. Я. на [длъжност] в Общинско предприятие “Паркинги, гаражи и зони за паркиране“, гр. Кърджали, който по силата на Заповед №1755/29.12.2023 г. на кмета на община Кърджали е компетентен да налага ПАМ по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, каквато е наложена на жалбоподателя. Предвид изложеното, неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност на приложената мярка, поради липса на компетентност на ответника.

Неоснователни са и възраженията, касаещи липсата на фактически и правни основания за наложената ПАМ. Принудителното задържане на пътно превозно средство, чрез поставяне на техническо средство тип "скоба", представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която се налага при условията, посочени в специалния закон. В случая, по аргумент на противното от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, не е предвидено съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на принудителните административни мерки от вида на процесната. Горните действия са документирани в издаденото съобщение № 158224/10.07.2025 г., като последното само констатира поставянето на техническото средство. Поради това съдът приема, че извършването на фактическите действия по прилагането й по същество представлява властническо волеизявление на административния орган, като мотивите за прилагането на мярката следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорената мярка, настоящият състав приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, в относимата редакция на текста, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.

Разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗДвП регламентира, че в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Съгласно чл.99, ал. 2 ЗДвП местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, а според чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.

Съгласно чл. 30 от Наредба за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на Община Кърджали, на улици, части от улици и паркинги – публична и частна общинска собственост, може да се въвежда режим за платено почасово паркиране – синя зона на леки и лекотоварни автомобили с допустима максимална маса до 2,5 тона и автобуси и микробуси до 12 пътнически места. Според чл.31, ал.1 от горната общинска наредба, обхватът и местоположението на зоните за платено почасово паркиране се определят съгласно схема, приета от Общинския съвет- Приложение 1.