Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 20455 от 30.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
50959/2025
Подписан
30.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.153 ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 42 · Закон за енергетиката
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за наследството
  • чл. 48 · Закон за наследството
  • чл. 53 · Закон за наследството
  • чл. 60 · Закон за наследството
  • чл. 318, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 20455 гр. София, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110150959 по описа за 2025 година

Съдът намира исковата молба за редовна и исковете за допустими.

С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1368.03 лв. /699.46 евро/ - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ..., аб. № 192110 за периода от 01.05.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 10.07.2025г. до окончателното и изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 200.63 лв. /102.58 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1368.03 лв.

/699.46 евро/ в размер на законната лихва за периода 15.09.2023г. – 03.07.2025г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 24.41 лв. /12.48 евро/ – представляващо възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. ..., за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 10.07.2025г. до окончателното и изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6.46 лв. /3.30 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 24.41 лв. /12.48 евро/ за периода 16.07.2022г. – 03.07.2025г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ..., тъй като ответницaта се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимирана да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

1

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответницата С. Н. К., чрез назначения от съда особен представител адв. К. А., с който оспорва исковете. Обосновава, че ответницата не е ползвала процесния имот. Във фактурите не фигурирало името на ответницата. Не се установявали наследствените права на последната, съответно дали е приела процесния наследствен имот. Въвежда възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Т.С.” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

С договор за продажба на държавен недвижим имот от 09.03.1993г. Н. К. и Марта К.а са придобили процесния имот с адрес: гр. ... при ½ ид.ч.

Видно от удостоверение за наследници след смъртта си Марта К.а е оставила на наследниците си своята ½ ид.ч., при което Н. К., придобил общо 5/8 ид. ч. от имота, П. К., придобил 1/8, Ирина К.а, придобила 1/8 ид.ч. и Н. К., придобил по право на заместване 1/8 ид.ч.

Видно от удостоверение за наследници след смъртта си Н. К. е оставил на 2 наследниците си своите 5/8 ид.ч., при което П. Н. К., придобил общо 9/32 ид.ч., Ирина К.а, придобила 9/32 ид.ч., Н. К., придобил по право на заместване 9/32 ид.ч. и С. К./дъщеря единствено на Н. К./, придобила 5/32 ид.ч.

Видно от съдебно удостоверение Ирина К.а се е отказала от наследството на Н. К..

Няма данни да се е отказала от наследството на Марта К.а/дори да се е отказала от наследството, това не би увеличило дела на С. К., тъй като не е наследница на Марта К.а/, т.е. за нея остава 1/8 ид.ч. останалите 5/32 ид.ч. следва да се разпределят по равно между останалите сънаследници на осн. чл. 53 ЗН, а именно:

П. Н. К., придобил общо 1/3 ид.ч., Н. К., придобил 1/3 ид.ч. и С. К., придобила 5/24 ид.ч.

Следователно ответника С. К. отговаря за 5/24 части от задълженията, а не както ищеца счита 1/3 ид.ч.

Константната съдебна практика приема, че се презумира, че наследникът е приел наследството на наследодателят си. Респективно в тежест на ответника е да докаже твърденията си, че се отказал от наследството или го е приел под опис. Така напр. се приема в Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК: Нормата на чл.

48 ЗН съставлява заК.а презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. Наследството се придобива с приемането му от момента на откриване на наследството - смъртта на наследодателя, като при отказ от наследство, частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници, а наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. Така също в Решение № 265235 от 3.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 3169/2021 г.; Решение № 2956 от 28.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 22/2022 г. и др. Ето защо съдът приема възражението в тази насока за неоснователно.

Следва да се отбележи, че се търсят задължения за период след смъртта на наследодателите през 2013г. и 2018г., т.е. лично задължение на придобилите по наследство съсобственици.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец 3 и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16- 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

От заключенията на вещите лица, които съдът е приел като пълни, ясни и обосновани се извежда, че главницата за ТЕ е 4103,28 лв., а главницата за ДР е 73,22 лв.

4

С. К. дължи 5/24 части или главницата за ТЕ – 854,85 лв./437,08 евро/ и главницата за ДР – 15,25 лв./7,78 евро/, до които размери следва да се уважат исковете.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, към което съдът се присъединява, няма погасени по давност вземания.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.

Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е. приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.

Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.

В настоящия случай предвид заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ обезщетението за забавено изпълнение върху главницата за топлинна енергия е 601,45 лв.

С. К. дължи 5/24 части или обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за топлинна енергия – 125,30 лв./64,07 евро/, до който размер следва да се уважи иска.