Решение № 104 от 29.06.2021, Районен съд - Нова Загора
- Съд
- Районен съд - Нова Загора
- Дело
- Гражданско дело 32/2021
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 29.06.2021
- В сила
- 29.06.2021
- Състав
- ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ЙОРДАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. Нова Загора , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20212220100032 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл.422 вр. чл.415 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Съдът в настоящото производство е сезиран с искова молба от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление - ***, чрез пълномощника си адв.В.П. Г. от САК против С.Х.С. с ЕГН ********** и адрес по заявление: с.Баня, общ.Нова Загора, обл.Сливен, п.к.8914, ул.„Здравец“ № 11 за установяване на вземането, произтичащо от издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 712/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора в размер на 77.46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
Ищцовата страна посочва, че във връзка с връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК предявява на основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на 77.46 лв.
Сочи се, че ответникът С.Х.С. с ЕГН: ********** е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със сключен Договор за мобилни услуги от дата 14.05.2018 г., за ползване на мобилен номер 359897696610 с избран абонаментен план Тотал 30,99 лв., с неограничени национални минути, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 14.05.2020 г. Правоотношенията между страните били подновени със 1 сключването на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от дата 30.05.2018 г. с предпочетена абонаментна програма Тотал 30.99 лв. с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, със срок на действие 24 месеца до дата 30.05.2018 г.
Адв. Г. посочва, че съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането па ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името па потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бил уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, както и срока за заплащането й., като неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Твърди се, че за отчетния период на потребление от 20.04.2018 г. до 19.07.2018 г. абонатът не изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 77.46 лв.
Твърди се също, че неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 77.46 лв. обуславя правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като във връзка с чл.75, вр. с л.19 б, в от Общите условия, Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника и начислил в крайната издадена фактура № 7278392597/20.09.2018 г. неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент в горепосочения размер.
За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не бил изпълнил задължението си да заплати на Теленор България ЕАД сумите за месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги, така както са фактурирани. При наличието на неплатени месечни задължения на абоната, Операторът го уведомявал по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничават първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът неколкокоратно пращал SMS - напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на Оператора, ползваният телефонен номер бил двустранно спрян, за което абонатът бил уведомен с поредно SMS-известяване. Предоставен бил пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми.
След като страните уговорили дължимите по договора плащания да бъдат платими в определен срок, то сумата ставала изискуема след изтичането на този срок, а когато денят за изпълнение на задължението бил определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му /чл.84, изр. първо ЗЗД/.
2
Съгласно чл.49 от Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Съгласно чл.75 от същите при неспазване на което и да е задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б буква в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Нито законът, нито договорените между страните условия, вменявали задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. При това положение за мобилния оператор било възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез SMSизвестяване до този момент.
Датата на деактивация на процесния абонамент № 006154889 била 09.08.2018 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми, след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не бил спазил крайния срок за ползване на абонаментите, описани по-горе.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.11 от Договорите за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 77.46 лв. била формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорени в т.11 от Договорите.
Разяснява се, че претендираната неустойка в размер на 77.46 лв., представявала стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно т.11 от Договора за мобилни услуги, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият бил длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която било налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не можела да 3 надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС, (2) а в случай, че била предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължал и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната било предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължал такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответствала на оставащия срок на договора. Видно било, че уговорената клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита на потребителита и с уговореното в постигнатата Спогодба.
Начислената неустойка в размер на 77.46 лв., представлява именно трикратния размер на месечната такса на ползваната абонаментна програма Тотал 30.99 лв., изчислена като сумата в размер на 30.99 лв. била взета без начислено ДДС, което правело 25.82 лв. х 3 = 77.46 лв.
Посочва, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНOP БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, а съгласно чл.49 от Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Според чл.71 Потребителят бил длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловяло правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на С.Х.С.. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост 4 от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл.23, б) месечния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Сочи се, че точното изпълнение от страна на длъжника било цел, която стояла в основата на всяко облигационно отношение. Според чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служела като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да било нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително се определял размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнявала и наказателна функция. Това било така, защото кредиторът можел да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.