Определение № 3581 от 11.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3581 гр. София, 11.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Ерик Василев като разгледа докладваното от Василка Илиева Касационно гражданско дело № 20238002104313 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 10278/13.06.2024 г. от В. А. Л. и А. П. Л., чрез адв. В. И., с искане за намаляване на присъдените в полза на „ДСК Лизинг“ АД, с постановеното по настоящото дело определение № 2853 от 10.06.2024 г., разноски до сумата 7077,55 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на молбата от насрещната страна „ДСК Лизинг“ АД, подаден чрез адв. А. Н., в който се поддържа, че искането е неоснователно, тъй като платеното адвокатско възнаграждение е изчислено по минимума предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС и е с включен ДДС.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата по чл. 248 ГПК намира за установено следното:

С определение № 2853 от 10.06.2024 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на IV г. о., не е допуснал до касационно обжалване касационно обжалване на въззивно решение № 499/19.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2740/2022 г. на Софийски апелативен съд и касаторите В. А. Л. и А. П. Л. са осъдени да заплатят на „ДСК Лизинг“ АД разноски за касационното производство – сумата от 9436,74 лв.

Молбата за изменение на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска изменение на определението и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият състав приема, че договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по касационната жалба от 9436,74 лв., не е прекомерен съобразно защитавания материален интерес. Съобразявайки 1 реализираната от процесуалния представител на ответника по касационната жалба защита в производството по чл. 288 ГПК, както правната и фактическата сложност на спора и признанието за дължимия размер от молителите, намира,че присъденото адвокатско възнаграждение не следва да се редуцира до посочения в молбата по чл. 248 ГПК минимален размер. Следва да се отчита, че съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. В настоящия случай присъденото възнаграждение е с включен ДДС,за което са налице доказателства за изплащането му.

С оглед изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. А. Л. и А. П. Л. за изменение на постановеното определение № 2853 от 10.06.2024 г. по настоящото дело, в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2