Определение № 671 от 15.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 671 гр. София, 15.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Гроздева

Членове:

Гергана Никова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20228002104086 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 8151 от 02.09.2022 г., подадена от „СЕРДИКА СПОРТНИ ИМОТИ” ЕАД, чрез адвокат З. Д. от АК - Х., срещу въззивно Решение № 136 от 26.07.2022 г. по в.гр.д.№ 202/2022 г. на Апелативен съд Бургас.

Препис от касационната жалба е връчен на ответниците по касация С. К. К., Е. К. Д., Д. Д.

Т., Н. С. Т. и М. С. Т., от които е постъпил отговор по реда на чл. 287 ГПК чрез адвокат В.

Х. от АК – Бургас и адвокат Л. Б. от АК - Р.. Поддържат, че отсъства основание за допускане на обжалването, както и че жалбата е неоснователна. Претендират присъждането на разноски за защитата им пред ВКС.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 260031 от 25.02.2022 г. по гр.д.№ 2401/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е прието за установено по отношение на „Сердика спортни имоти” ЕАД, че ищците (понастоящем – ответници по касация) са собственици на сграда с идентификатор № ****, намираща се в [населено място], [община], област Б., по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-106 от 09.12.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: [населено място], [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ от 87 кв.м., брой етажи 2, преназначение: курортна, туристическа сграда, като дружеството е осъдено да предаде на ищците владението на процесната сграда на ищците.

Въззивният съд е приел за установено, че ищците са наследници по закон на С. К. А., роден 1 на 18.08.1889 г., починал на 04.10.1971 г., бивш жител на [населено място], понастоящем – [населено място]. С протокол № 3 от 23.03.1919 г на Кюприйския селско-общински съвет при Бургаската околия на наследодателя на ищците е отстъпено право на строеж върху държавна земя от 2 дка и 5 ара. За [населено място] (сега- [населено място]) през 1962 г. е одобрен регулационен план с нанесен кадастър от 1959 г., в който е заснет имот № * с графично измерена площ от 1 720 кв.м. За имот № * е отразено в разписния списък, че е двор на С. А. и удостоверение № 472 от 14.04.1965 г. за признато право на строеж за парцели * и *, кв. 38. С регулационния план от 1962 г. от имот № * са образувани два парцела - * и *, кв. 38, отредени за индивидуално жилищно строителство. Първоначално за имот № * е бил образуван само парцел *, в който е заснета полумасивна жилищна сграда, а впоследствие е променена регулацията на парцела, като е нанесен и парцел * в кв. 38. Няма данни кога и на какво основание е извършена тази промяна.

С типов договор от 28.07.1967 г. за отстъпване на право на строеж, въз основа на взето решение по протокол от 18.07.1967 г. на ИК на СОНС - [населено място] е отстъпено право на строеж на Ц. В. Ц. върху парцел *, кв. 38, целия от 650 кв.м. за построяване на жилищна сграда съгласно одобрен проект. Както преди отстъпването на правото на строеж, така и след него, акт за държавна собственост за терена - парцел *, кв. 38, не е бил съставен. Ц. В.

Ц. е изградил сграда в имота след издадено разрешение за строеж от 09.12.1969 г. В сега действащата КККР на [населено място] от 2008 г. сградата е обозначена с идентификатор **** (процесната сграда).

Съгласно заповед от 1975 г. за промяна на регулационния план парцели * и * в кв. 38 са слети с парцел *, кв. 38 по плана на [населено място], за разширяване на терена за почивната станция на Комитета за държавен и народен контрол, която станция е била изградена през 1965-1966 г. в парцел *, кв. 38 по плана на [населено място]. В АДС № 8074 от 12.06.1968 г. е посочено, че почивната станция е от 2 181 кв.м. и е построена върху държавен терен от общо 1 770 кв.м., за който са издадени АДС № 3095 от 28.09.1959 г. и АДС № 3096 от 28.09.1957 г.

Със заповед № 36 от 10.01.1976 г. на ОНС - Бургас е отчуждено отстъпеното право на строеж от наследниците на С. А. върху бивш парцел *-*, жилищната сграда, направените подобрения и трайни насаждения в същия парцел. След отчуждаването парцел *-* е включен в парцел *, кв. 38 по плана на [населено място], отреден за почивен дом.

Със заповед № 386 от 18.03.1977 г. на ОНС - Бургас е отчуждено отстъпеното право на строеж на Ц. В. Ц. върху бившия парцел *-*, изградената от него жилищна сграда (процесният имот), направените подобрения и трайни насаждения в същия парцел. След отчуждаването парцел *-* е включен в парцел *, кв. 38 по плана на [населено място], отреден за почивен дом.

След влизане в сила на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, наследниците на С.

К. А. са направили искане за възстановяване на собствеността по реда на този закон относно терена, върху който е било учредено право на строеж на техния наследодател съгласно протокол № 3 от 23.03.1919 г. на Кюприйския селско-общински съвет при Бургаската околия, а именно – върху терена от 2 дка и 5 ара. Реституционното производство е 2 завършило с Решение № 2229 от 13.07.1994 г. по гр.д.№ 2872/1994 г. по описа на ВС на РБ, ІІІ г.о., с което на наследниците на С. К. А., б.ж. на [населено място] е възстановена собствеността върху недвижим имот, находящ се в [населено място] от 2 дка и 5 ара, обективиран в протокол № 3, ст. II от 23.03.1919 г. на Кюприйския селско-общински съвет, бивша Бургаска околия, част от който съставлява парцел *-* по плана на града от 1962 г.

Последвал е спор за собственост по предявени искове по чл. 108 ЗС от наследниците на С.

К. А. срещу Държавата, за установяване на собствеността на наследниците на С. А. върху терена от 2 дка и 5 ара и осъждането на държавата да предаде владението му на ищците. С влязло в сила Решение по гр.д.№ 212/2018 г. на Апелативен съд – Бургас е прието за установено по отношение на Държавата правото на собственост на ищците (наследници на С. А.) върху реална част с площ от 2 163 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 6 497 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], която част е обозначена с жълт щрих на скица - неразделна част от решението; Държавата е осъдена да освободи и предаде на ищците посочената реална част от 2 163 кв.м. След приключване на делото тази реална част е нанесена в кадастралната карта като самостоятелен ПИ с идентификатор ***, като върху нея попада процесната сграда. За да уважи иска по чл. 108 ЗС за настоящия ПИ ***, съдът е приел, че още към м. април 1939 г. наследодателят на ищците С. К. А. е придобил по давност собствеността върху земята, върху която му е било отстъпено право на строеж. Това право на собственост са наследили неговите наследници след смъртта му през 1971 г., поради което към 1977 г., когато е била отчуждена от наследниците част от терена, а друга част е била незаконно завзета от държавата, наследниците на С. К. А. са били собственици на целия терен, а държавата го владее без правно основание. В изпълнение на съдебното решение, със Заповед № РД-11- 294 от 19.12.2019 г. на Областен управител на Област Бургас е отписана от актовите книги за държавна собственост и предадена на ищците реална част с площ 2 016 кв.м. от бивш поземлен имот с идентификатор ***.

Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели (А. Ц. и С. С. от една страна, а от друга - И. Р. и Й. М.), като е съпоставил изнесеното от тях с констатациите при извършения през 2021 г. оглед на имота, обективирани в заключението на в.л. Раканова, депозирано пред ОС на 11.10.2021 г. Съгласно СТЕ процесната сграда е монолитна, масивна, стоманобетонна, двуетажна с плосък покрив. Първият етаж се състои от две стаи от които едната със собствен санитарен възел, отделен санитарен възел, коридор, тераса и стълбище, а вторият етаж се състои от две стаи, дневна с кухненски кът, банятоалетна, коридор, тераса и стълбище. Сградата е с външна мазилка боядисана с фасаген, поставена е РVС дограма и щори на едната стая, вратите са таблетни от масивно дърво.

Стените са със шпакловка и боядисани с латекс, подова настилка-ламинат и теракотени плочки. В санитарните възли е изпълнена фаянсова облицовка по стените. Парапетът на стълбището е метален. Към момента на огледа сградата е неподдържана, не е добре стопанисвана, негодна е за ползване и се нуждае от основен ремонт. Има течове от покрива, таваните са разрушени и деформирани, а металните конструкции са с корозия. Част от мазилките са подкожушени. Осветителните тела, ел. ключове, контакти и част от таблите на вратите са демонтирани. Има пукнатини по мазилката около касите на вратите. При огледа 3 вещото лице не е констатирало в сградата да е монтиран СОТ. Свидетелят С., който е посетил сградата в деня, в който е дал показания пред окръжния съд (21.07.2021 г.), също не е видял монтирана охранителна система, а достъпът му до сградата е бил свободен и непрепятстван от никого. При тези данни съдът не е кредитирал показанията на свидетелите от втората група относно това, че процесната сграда е охранявана и достъпът до нея е ограничен. Относно състоянието на сградата към момента съдът е кредитирал заключението на вещото лице.

Обсъден е представеният по делото акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 7929 от 01.06.2017 г., с който (освен терена от общо 6 497 кв.м., представляващ имот с идентификатор *** - „Почивна база П.”) като държавна собственост са описани двете сгради разположени в него: първата от 1 153 кв.м. на четири етажа (т.н. от свидетелите „станция“) и процесната сграда с идентификатор към момента на съставяне на акта **** (посочена, като курортна, туристическа сграда на два етажа със застроена площ от 87 кв.м.). В АЧДС е отразено, че върху актувания имот държавата е предоставила правата на управление първоначално на Министерския съвет на РБ. В графата „забележки” е отразено, че със заповед и договор от 2018 г. актуваният имот – включително процесната сграда е предоставен за управление на Министерство на младежта и спорта. На 16.05.2019 г. е вписана апортна вноска на процесната сграда в капитала на дружеството ответник – „Сердика спортни имоти” ЕАД, чийто едноличен собственик на капитала е Държавата чрез Министерство на младежта и спорта. Няма предходно съставен акт за държавна собственост за процесната сграда.

Обсъден е и АЧДС № 9375 от 02.04.2019 г., в който отново е описан същия имот (терен с две сгради), като за процесната сграда със стар идентификатор **** е посочено, че налице изменение съгласно заповед от 2018 г. на СГКК.

От правна страна е прието следното:

Съгласно чл. 2, ал. 4 ЗДС не са държавна собственост имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. „Сердика спортни имоти” ЕАД е с едноличен собственик на капитала Министерство на младежта и спорта – т.е. едноличен собственик на капитала е Държавата, като процесната сграда е част от направена от Държавата апортна (непарична) вноска, ведно с терена и другата сграда, описани като „Почивна база П.”, в капитала на ответното дружество съгласно отразеното вписване на 16.05.2019 г. Държавата в случая е праводател на ответника по иска за т.н. „Почивна база П.” – терен и сгради, включително за процесната сграда. На основание чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение по гр.д.№ 212/2018 г. на Апелативен съд - Бургас, с което между наследниците на С. К. А. и праводателя на дружеството – Държавата, е разрешен спора по чл. 108 ЗС за терена, има действие и спрямо правоприемника. По тази причина е прието за установено между страните по настоящото дело, че към м. април 1939 г. и към момента на влизане в сила на съдебното решение, наследодателят на ищците, респ. - неговите наследници (ищците по делото) са собственици на терен от 2 163 кв.м., който по действащата КККР е обозначен като поземлен имот с идентификатор № *** и върху който в 4 периода 1969 г. - 1977 г. е построена процесната сграда.