Определение № 198 от 26.02.2021, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. Плевен , 25.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Екатерина Т. Г.а Панова

Методи Н. Здравков

Жанета Д. Г.а като разгледа докладваното от Жанета Д. Г.а Въззивно частно гражданско дело № 20214400500108 по описа за 2021 година

Производство по чл. 423 от ГПК.

Плевенският окръжен съд е сезиран с възражение вх. № 4687/14.12.2020 г. по описа на РС Червен бряг, уточнено със заявление от 04.02.2021 г., в която длъжникът „***“ ООД, ЕИК ***, гр. К., представляван от управителя П.С.П. твърди, че на 09.12.2020 г. след уведомяване за наложен запор от обслужващата дружеството банка е узнал за образуваното срещу дружеството изпълнително дело № 2067/2020 г. по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС Плевен и същият ден в кантората на ЧСИ е получил копие от поканата за доброволно изпълнение, от издадената заповед по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 878/2020 г. по описа РС Червен бряг и от изпълнителния лист. Твърди се, че на 10.12.2020 г. чрез процесуален представител е получил копие от документите по чл. 417 от ГПК и е узнал, че заповедта по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист са издадени въз основа на представен запис на заповед от 25.01.2016 г. с падеж 02.06.2016 г.. Твърди се, че за дружеството е налице правен интерес да подаде възражение по чл. 423 от ГПК, тъй като са налице обстоятелства по чл. 423 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК, а именно: заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно и длъжникът не е могъл за узнае за издаване на заповедта поради други непредвидени обстоятелства, които обстоятелства са станали пречка да подаде възражение по чл. 414 от ГПК в срок. Длъжникът твърди, че заповедта не му е била 1 връчена надлежно, тъй като връчването й е станало чрез служител на гражданско дружество по чл. 30 от ЗЧСИ ДЗЗД „***“ на правоспособните съдебни изпълнители П.П. и В.С., които са с район на действие ОС Плевен, а не от служител на ЧСИ Ц.Н. в хипотезата на чл. 43 от ЗЧСИ. Според длъжника е недопустимо след като ЧСИ имат един и същ район на действие връчването да се извършва от служител на друг ЧСИ и алтернативно, ако е допустимо следва да има изрично възлагане на конкретното връчване по конкретното изпълнително дело. Длъжникът твърди, че връчването не е извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 50 от ГПК, тъй като не е извършено по седалището и адреса на управление на дружеството в гр. К., а в призовката за доброволно изпълнение е посочено, че връчването се извършва в гр. Плевен, в който град дружеството няма канцелария. Длъжникът твърди, че връчването е ненадлежно и поради това, че не е извършено на управителя на дружеството, който от момента на учредяването му е един и същ, а на В.Г. като служител без да се посочи на каква длъжност работи това лице в дружеството, без да се посочат трите му имена и да се постави печат на дружеството, както и без да му се укаже задължението да предаде призовката, ведно с книжата на предстравляващото дружеството лице. Длъжникът твърди алтернативно, че не е могъл да узнае за издаване на заповедта, тъй като лицето В.Г. не е предало документите на управителя на дружеството, което поведение на Г. съставлява и злоупотреба с права предвид обстоятелството, че това е лицето, подписало без представителна власт записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта по чл. 417 от ГПК. Във възражението се излагат доводи за антидатиране на записа на заповед и други нарушения във връзка с издаване на записа на заповед, съществуването на вземането по същия и действията на кредитора и ЧСИ по изпълнителното дело, които нямат отношение към производството по чл. 423 от ГПК и не следва да бъдат обсъждани. Иска се от окръжният съд да приеме възражението по чл. 423 от ГПК и да спре производството по посоченото изпълнително дело, като счита, че не е необходимо изрично искане по чл. 420 ал. 2 от ГПК в тази насока, тъй като спирането е по силата на закона с оглед вида на документа по чл. 417 от ГПК – запис на заповед. С възражението се представят писмени доказателства и квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПОС в размер на 25 лв..

В определения от ЧРС срок е постъпил писмен отговор на възражението по чл. 423 от ГПК от заявителя в производството по чл. 417 от ГПК „***“ 2

ООД, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от управителя Л.А. чрез пълномощника му адвокат С. П., в който се изразява становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на възражението. Според заявителя поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта по чл. 417 от ГПК са връчени на адреса на управление по седалището на дружеството в гр. К. на служителя В.Г. на 08.10.2020 г., поради което едномесечния срок за узнаване е изтекъл на 09.11.2020 г.. Твърди се, че връчителят е действал съгласно възлагателно писмо изх. № 9934/11.08.2020 г. от ЧСИ Ц.Н., с което е възложено на ДЗЗД „***“ за извършат връчването. Според заявителя връчването на поканата е надлежно оформено, като не е необходимо в същата да се посочват трите имена и длъжността на служителя, получил призовката и наред с това се твърди, че В.Б. Г. работи на длъжност „организатор дейност“ в дружеството - длъжник. Твърди се, не са налице доказателства за особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 423 ал. 1 т. 3 от ГПК. Излагат се доводи за установена практика в дружеството длъжник документите да се подписват както от управителя, така и от съдружника В.Г.. Иска се от окръжният съд да остави без уважение искането за приемане на възражението по чл. 423 от ГПК, като присъди в полза на заявителя направените по делото разноски. С отговора на възражението се представят писмени доказателства.

Липсват представени адвокатско пълномощно и договор за правна помощ за производството по чл. 423 от ГПК съгласно описа в отговора на възражението.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията направени във възражението по чл. 423 от ГПК, доводите в отговора на същото и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

От представеното ч.гр.д. № 878/2020 г. по описа на РС Червен бряг се установява, че същото е образувано по заявление по реда на чл. 417 от ГПК, подадено от кредитора „***“ ООД, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от управителя Л.А. чрез пълномощника му адвокат С. П. против длъжника „***“ ООД, ЕИК ***, гр. К., представлявано от управителя П.С.П. за заплащане на парична сума в размер на 60 000 лв. по запис на заповед от 25.01.2016 г., издаден от В.Б. Г., в качеството на представляващ дружеството – длъжник.

Установява се, че заявлението по чл. 417 от ГПК е уважено от РС Червен бряг и в полза на кредитора е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу 3 длъжника по реда на чл. 417 от ГПК № 374/01.10.2020 г.. Установява се, че на 01.10.2020 г. е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, който му е връчен на 02.10.2020 г. чрез пълномощника му адвокат С. П..

Установява се, че по молба на кредитора „***“ ООД, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от управителя Л.А. и след представяне на изпълнителен лист, издаден на 01.10.2020 г. от РС Червен бряг е образувано изпълнително дело № 2020***0410267/2020 г. по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС Плевен против длъжника „***“ ООД, ЕИК ***, гр.

К.. Установява се, че по същото изпълнително дело на длъжника „***“ ООД, ЕИК ***, гр. К. чрез служител В.Г. на 08.10.2020 г. е връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на парични суми общо в размер на 69 472,90 лв., включваща 60 000 лв. – неолихвяеми вземания, 2 400 лв. присъдени разноски, 2 400 лв. разноски по изпълнителото дело и 4 672,90 лв. такси по ТТЗЧСИ, ведно с препис от изпълнителния лист, заповедта по чл.

417 от ГПК и възражение. Установява се, че като връчител на поканата за доброволно изпълнение е посочен призовкар Ц.Х. при ДЗЗД „***“ гр. Плевен.

Установява се от представеното по делото възлагателно писмо от ЧСИ Ц.Н., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС Плевен до ДЗЗД

„***“ гр. Плевен с изх. № 9934/11.08.2020 г., вх. № 14299/13.08.2020 г. при ЧСИ В.С., рег. № ***, че ЧСИ Н. е възложил на основание чл. 18 ал. 5 и ал. 6 от ЗЧСИ на посоченото гражданско дружество на ЧСИ П.П., рег. № *** и ЧСИ В.С., рег. № *** да връчват всички видове документи и книжа, изходирани по всички изпълнителни дела по негов опис, в т.ч. покани, съобщения, отговори по гражданскоправни отношения, възложени му за връчване от трети лица или страни в производството и по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела.

Установява се представената по делото молба вх. № 16651/09.12.2020 г. от „***“ ООД, ЕИК ***, гр. К., представлявано от управителя П.С.П. до ЧСИ Ц.Н. по посоченото изпълнително дело, че със същата е удостоверено връчване на същата дата на длъжника покана за доброволно изпълнение, заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист и е поискан препис от документите по изпълнителното дело, като е посочен съдебен адрес в гр. Б.С..

Установява се, че със съобщение изх. № 16517/11.12.2020 г. от ЧСИ Ц.Н. до „***“ ООД, ЕИК ***, гр. К. длъжникът е уведомен за отказа на ЧСИ да 4 представи копие от документите по изпълнителното дело.

Установява се от представената разпечатка от търговския регистър относно „***“ ООД, ЕИК ***, гр. К., както и от служебно извършената справка от ПОС, че същото е със с адрес на управление: гр. К., Тютюнева сушилня № 1. Установява се, че съдружници в същото са П.С.П. и В.Б. Г., а управител на дружеството от учредяването му до момента е П.С.П..

Установява се от представения по делото трудов договор № 3/17.02.2017 г. между „***“ ООД, ЕИК ***, гр. К., представлявано от управителя П.С.П. и В.Б. Г., че В.Г. е бил назначен на длъжността „организатор дейности“ с месторабота „Земеделска база Тютюнева сушилня“.

В тежест на подалия възражението длъжник е да докаже по делото, че е подал възражението по чл. 423 от ГПК в едномесечен срок от узнаване за заповедта по чл. 417 от ГПК, както и че са налице сочените във възражението по чл. 423 от ГПК предпоставки за приемането му, а именно: че заповедта по чл. 417 от ГПК не му е връчена надлежно -– основание по чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК или алтернативно, че длъжникът не е могъл да узнае за своевременно за връчването на заповедта поради особени непредвидени обстоятелства – основание по чл. 423 ал. 1 т. 3 от ГПК.

Въззивният съд при съобразяване на представените по делото писмени доказателства приема, че срокът по чл. 423 ал. 1 от ГПК е спазен, тъй като от представените в настоящото производство писмени доказателства се установява, че управителят на дружеството–длъжник е узнал за заповедта по чл. 417 от ГПК на 09.12.2020 г. видно от изявлението му до ЧСИ, а възражението е подадено на 14.12.2020 г. и доколкото в заповедното производство липсват доказателства за лично връчване на заповедта по чл.

417 от ГПК на управителя на дружеството – длъжник.

Въззивният съд приема, че по отношение на връчването на заповедта по чл. 417 от ГПК следва да съобрази разпоредбите на чл. 37-55 от ГПК, относими и към връчването в изпълнителното производство. Неоснователни са доводите на длъжника във възражението, че заповедта по чл. 417 от ГПК е следвало да се връчи лично на управителя на дружеството. С разпоредбата на чл. 50 от ГПК уреден специфичен, приложим само по отношение на адресати - търговци и юридически лица, начин за връчване на съдебни книжа, при 5 който е разширен кръга на лицата, които могат да приемат съдебни книжа от името на тези адресати и същите могат да бъдат получени от всеки работник или служител, намерен в канцерията на адреса на управление на дружеството.

Изпълнението се удостоверява чрез отразяване в документа по чл. 44 ал. 4 ГПК на "имената и длъжността на получателя" с цел получателят да бъде в достатъчна степен индивидуализиран и да има възможност адресата въз основа на вписаните данни да оспори, че получателят е негов служител/работник. Неоснователни са доводите във възражението, че поканата за доброволно изпълнение, респ. заповедта по чл. 417 от ГПК не са връчени по седалището и адреса на управлението на дружеството -длъжник.