Протокол № 210 от 15.11.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 267/2024
- Вид
- Протокол № 210
- Подписан
- 15.11.2024
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 210 гр. Варна, 13.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20243000500267 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:17 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ И. В. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОБЩИНА АКСАКОВО, редовно призована, представлява се от ю. к. И.Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Ю. К. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и постъпилият срещу нея писмен отговор.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на И. В. С. от гр. Варна срещу решение № 311/26.03.2024 г. по гр. д. № 1728/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен иска по 1 чл.124, ал.1 от ГПК срещу Община Аксаково за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е придобил по давност описания в исковата молба недвижим имот, чрез владение, упражнявано от 1997г., до датата на предявяване на иска – 26.07.2023г.
Пълномощникът на въззивника излага доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди, че процесният имот винаги е бил частна собственост. Сочи, че дори евентуално да се приеме, че е бил държавен или общински, въпреки мораториума, отново е налице продължило повече от десет години давностно владение. Моли съда да отмени изцяло съдебното решение и да постанови друго такова, с което установителният иск да бъде уважен, като претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Община Аксаково, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи началния момент на твърдяното владение; позовава се на чл.86 от ЗС и на мораториума и претендира разноски.
Искания по доказателствата не са направени.
АДВ. Г.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам подаденият писмен отговор. Няма да соча други доказателства.
Ю. К. Д.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен отговор. Няма да соча други доказателства. Представила съм списък на разноските с отговора на въззивната жалба.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите въззивната ни жалба. В нея съм изложил аргументите си, поради които смятам, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно и необосновано.
Основният въпрос, който беше поставен, е дали процесните имоти са принадлежали на ТКЗС. По делото няма нито едно доказателство, което да води на този извод. В съседство е имало някакви сгради, които най-вероятно са се водили като инвентар или са били в активите, вписани на ТКЗС, но за процесните имоти няма нито един такъв документ, нито е представен, няма и 2 твърдения, че тези процесни имоти са били ползвани или рибарници са били изграждани от ТКЗС. Такива документи по делото няма. Винаги за инвентари или активи на ТКЗС са се установявали с писмени документи и такива винаги са съществували за всички ТКЗС-та. Действията по парцелиране на имоти няма как да бъде доказателство за собственост или да е част от активите на едно дружество като ТКЗС. Моля ви да уважите жалбата. Считам, че по делото не се установи процесните имоти да са нито собственост на държавата, нито собственост на общината. Считам, че при това положение те следва да са били по всяко време собственост на физически лица и следователно давностното владение, което е упражнявано и установено по делото следва да бъде прието, че е необходимо 10 години давностно владение, при което не е налице мораториум и следва да бъде установено. Моля Ви да уважите предявения иск като приемете, че доверителя ми е собственик по давностно владение на процесните имоти. Дори и да се установи, че Държавата е била собственик на имота считам, че по делото бяха установени с гласни доказателства по несъмнен начин упражняването на давностно владение върху процесните имоти.
Ю. К. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да постановите решение, с което да потвърдите решение № 311/26.03.2024г. на Окръжен съд – Варна като считам, че първоинстанционния съд е установил правилно и в пълнота фактическата обстановка и е изложил обосновани мотиви по приложението на закона. Правилно съдът е приел, че процесния имот е бил обект на кооперативно земеползване от ТКЗС, поради което след прекратяване на селскостопанската организация нейното имущество е следвало да бъде разпределено между членовете й или продадено на други лица. Именно такова друго лице се явява ищеца по иска, който обаче придобива от ликвидираното ТКЗС рибовъдни басейни, които са съоръжения, отделни от земята. По отношение на процесния имот не се доказаха по никакъв начин предпоставките на чл. 79, ал. 1 от ЗС за упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене. Дори да се приеме, че е било налице такова намерение за своене у ищеца, то началния момент на това владение може да бъде установен с датата на придобиване – 13.08.2001г. По отношение на изложеното от колегата по същество: съгласно примерния устав на ТКЗС, ТКЗС е социалистическа селскостопанска организация за колективно стопанисване на земята, която е внесена в ТКЗС от членовете на тази 3 селскостопанска организация. Пак съгласно примерния устав на ТКЗС тази селскостопанска организация ползва безвъзмездно земите, които стопанисва, като ТКЗС може да продава или заменя основни средства за производство с изключение на земята обаче с решение на УС. Поради това до настъпването на ликвидацията на тази селскостопанска организация земите са били ползвани, включително твърдя и процесния имот, са били обект на кооперативно земеползване от ТКЗС. Едва с ликвидирането на тази организация е започнало и ликвидиране на внесеното в ТКЗС имущество. Моля за Вашето решение в този смисъл. Моля да ни бъдат присъдени сторените по делото разноски.
АДВ. Г./реплика/: Да, това може би е така само при условие, че имаме документи за внасянето от собственици на тази земя в ТКЗС или е предоставена с някакъв акт на Държавата земята за ползване от ТКЗС. По делото такива данни няма. Както имаше един период след 90-те години на възстановяване на земеделските земи всички ТКЗС-та притежаваха списъци с внесена земя от гражданите с подробни изписани имена и декари. Такъв документ за тази земя не съществува и не е представен по делото.
Следователно няма данни да е внасяна тази земя, така че правилата за разпореждане или управление на земя от ТКЗС в случая няма място по делото да се обсъжда, а защо съдията на първа инстанция прие, че от 2021г. е упражнявана фактическата власт - това беше просто едно негово необосновано предположение, както беше необосновано и предположението му, че процесната земя е била част от активите на ТКЗС и точно поради това считам, че решението е неправилно и необосновано.
Ю. К. Д./дуплика/: Искът е положителен установителен за придобиване на имота по давност. В тежест на ищеца е да установи предпоставките на давностното владение.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4