Решение № 428 от 04.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. София, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20221100500751 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба на „ВИ“ ЕООД, „Р.“ ЕООД и СД „БМ Т.-1-Р. и Сие“ като длъжници по изпълнението по изп. дело № 20118410407998, срещу Постановление от 01.11.2021 г. на ЧСИ Н.М., рег.№ 841, с което е отказано да бъде прекратено производството на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.

В жалбата се поддържа, че в противоречие с постановките на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството, без да изложи мотиви за това. Изложени са съображения, че дори по отношение на първите двама жалбоподатели да са били извършвани изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността, то спрямо събирателното дружество в ликвидация „БМ Т.-1-Р. и Сие“ двугодишен срок такива не са предприемани. Същото нито е било уведомено за възобновяването на производството, нито е получило покана за доброволно изпълнение. Жалбоподателите чрез процесуалния си представител адв.

Петрова сочат, че от една страна поисканото извършване на опис на движимите вещи на длъжниците с молба от 27.07.2018 г. не можело да прекъсне двугодишния срок на перемпцията, а от друга считат, че молбата е антидатирана. На последно място, съдебният изпълнител не бил местно компетентен да извърши насрочените от него описи, тъй адресите на управление на дружествата-длъжници са в гр. Бургас, където той не може да пристъпи към изпълнение на посочения способ. Поради това насрочването на 1 описа за 09.04.2020 г. е било незаконосъобразно. Искането към съда е да отмени обжалваното постановление.

В срока за отговор взискателят „А.Л.Б.“ АД не ангажира становище.

Частният съдебен изпълнител Н.М., рег.№ 841 на Камарата на ЧСИ, чието действие се обжалва, е изложила мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че отказът му да прекрати изпълнителното производство е правилен, тъй като няма период с продължителност от две години, в който да не са били изрършвани изпълнителни действия.

Жалбата е депозирана в срок, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на настоящия въззивен състав са следните:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „А.Л.Б.“ АД от 10.10.2011 г. въз основа на изпълнителен лист от 15.02.2011 г., издаден на основание чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 10515/2010 г. на РСБургас, срещу длъжниците „ВИ“ ЕООД, „Р.“ ЕООД и „БМ Т.-1 - Р. И СИЕ“ СД /в ликвидация/, с предишно наименование „Б.-Р., К. и сие“ СД. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжниците, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.

След постъпване на възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 от ГПК, изпълнителното производство е спряно от съдебния изпълнител на основание чл. 432, т.7 от ГПК с постановление от 21.02.2012 г.

Производството е възобновено по молба на взискателя от 19.09.2017 г., като призовки за доброволно изпълнение са връчени на „Р.“ ЕООД и „ВИ“ ЕООД.

С разпореждания от 08.01.2018 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запори на банковите сметки на същите две дружества в „А.Б.Б.“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, Първа Инвестиционна Банка“ АД, „ЦКБ“ АД и „Ю.Б.“ АД. С молба вх. № 065267/27.07.2018 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да насрочи опис на движимите вещи на дружестватадлъжници. С разпореждания от 30.01.2020 г. ЧСИ Н. Митев е насрочил опис на движими вещи на всеки един от тях, за които действия са изпратени Призовки за принудително изпълнение до „Р.“ ЕООД, „ВИ“ ЕООД и до „БМ Т.-1 - Р. И СИЕ СД“ /в ликвидация/.

При така установената фактическа обстановка жалбата се явява неоснователна от правна страна по следните съображения:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно-релевантни факти. В настоящия случай такива 2 юридически факти, които да обуславят извод за настъпила перемпция, липсват.

Както това е разяснено в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, давността е правна последица на бездействието.

Ето защо, когато кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Давността спира да тече, докато изпълнението е спряно, а от влизане в сила на съдебното решение започва да тече нова давност. Същите съображения са валидни и по отношение на основанието за прекратяване на изпълнителното производство поради необосновано двугодишно бездействие на взискателя. Поради изложеното, за времето от спиране на производството с постановлението от 21.02.2012 г. до възобновяването му с постановление от 19.09.2017 г., давност не е текла, респ. този период не може да бъде зачетен и за настъпване на перемпцията. От възобновяването, нова давност е започвала да тече с предприемането на всяко действие по принудителното изпълнение.

Със същото тълкувателно решение е указано, че прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. От значение за определяне, дали дадено действие прекъсва давността, съответно – двугодишния срок на перемпцията, или не, е активното поведение на взискателя. Ето защо, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, давността се прекъсва и перемпция не може да настъпи, независимо, че в резултат на тази активност вземането не е събрано. С оглед изложеното, налага се извода, че в процесния случай липсва период с продължителност от две пълни години, в които взискателят да е бездействал, за да се перемира по този начин изпълнението: на 19.09.2017 г. той е поискал възобновяване на производството, на 27.07.2018 г. е посочил изпълнителен способ и е поискал извършването на опис на движимите вещи на длъжниците, съответно изпратени са били запорни съобщения, а от тази дата до 30.01.2020 г., когато съдебният изпълнител е насрочил описите, не са изтекли две години.

По изложените съображения, жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ВИ“ ЕООД с ЕИК- ****, „Р.“ ЕООД с ЕИК-****, и двете с адрес - гр. Бургас, ул. „**** и „БМ Т.-1 - Р. И СИЕ“ СД /в ликвидация/, с ЕИК-****, с адрес - гр. Бургас, ул. „****, срещу Постановление от 01.11.2021 г. на ЧСИ Н.М., рег.№ 841, с което е отказано да бъде прекратено производството по изпълнително дело № 20118410407998 на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4