Решение № 59 от 26.04.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Андон Г. Миталов

Кристина Ив. Тодорова при участието на секретаря Елизабета Д. Николова в присъствието на прокурора М. Д. К. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600455 по описа за 2022 година С присъда № 7 от 01.06.2022 г. на Районен съд – И., постановена по н.о.х.д. № 755/2021 г. по описа на същия съд, подсъдимият К. А. Ц., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 09.12.2021 г., около 22,35 ч., в гр. К., обл. Софийска, по ул. „********“, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рънър“, с рег. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно с концентрация на алкохол 1,66 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBA 0094, поради което и на основание чл.343б ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК са му наложени наказания - лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е отложеното на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 300 /триста/ лева.

С горепосочената присъда, подсъдимият К. А. Ц. е лишен на основание чл. 343г, вр. ал. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, от право да управлява 1

МПС за срок от 1 /една/ година, като на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 09.12.2021 г.

С тази присъда подсъдимия К. А. Ц. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК, да заплати по сметка на РС И. направените по делото разноски в размер на 181 лева.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат И. Т. – упълномощен защитник на подсъдимия К. А. Ц., с оплакване за нейната неправилност и необоснованост. Твърди се, че присъдата е постановена в несъответствие със събраните по делото доказателства и единствено на базата на предположения, доколкото не се открива нито едно доказателство за авторството на деянието в лицето на подсъдимия. В този аспект, конкретни аргументи не се изтъкват от защитата. Иска се от въззивния съд, на основание чл.334 т.2 от НПК да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която подсъдимия К. Ц. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Алтернативно се заявява искане за изменение на атакуваната присъда, посредством намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция , подсъдимият К. А. Ц., редовно призован, не се явява, но се представлява от упълномощения си защитник – адвокат Т., който релевира искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, оправдателна присъда. Поддържат се основните оплаквания изнесени във въззивната жалба за липса на осъществено от подсъдимия, съставомерно от обективна страна деяние.

Аргументите на защитата в тази насока са свързани с твърдения за опороченост на нормативно предвидения ред за констатиране употребата на алкохол от страна на подсъдимия Ц., което пък от своя страна довело до липса на съставомерен обективен признак на инкриминираното му деяние. В тази насока се посочва, че в в нарушение на този ред, полицейските служители не са предложили на подсъдимия, употребата на алкохол от него, да бъде установена с доказателствен анализатор или медицинско изследване.

Поддържа се от защитникът и алтернативно заявеното в жалбата искане за изменение на атакуваната присъда, чрез намаляване размера на наложеното 2 на подсъдимия наказание лишаване от свобода.

В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото гласни и писмени доказателства, като е приел, че обвинението досежно подсъдимия Ц. е доказано по безспорен и категоричен начин. Според прокурорът, наложените на подсъдимия наказания, също са напълно справедливи и законосъобразно определени, при спазване на разпоредбата на чл.54 от НК.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

На 09.12.2021 г., вечерта, свидетелите П. К., Н. М. и В. А. – полицейски служители при РУ на МВР - гр.К., изпълнявали служебните си задължения като дежурен автопатрул за контрол на пътното движение на територията на община К., Софийска област. Около 22,35 ч., на ул.”********” в града, свидетелите видели движещ лек автомобил марка „Тойота” с рег. № ****** в посока гр.П.. В този момент свидетелят А. подал сигнал за спиране със стоп палка и водачът на автомобила намалил скоростта си, след което подал рязко газ и продължил. Полицейските служители веднага последвали автомобила, като разпознали и неговия водач – подсъдимия К. А. Ц., когото познавали визуално. Последният продължил с автомобила в посока ул.”*******”, но след подаден отново от полицейския автомобил звуков и свелинен сигнал, спрял. Полицейските служители веднага се приближили до автомобила и видели, че водача му пътува сам в същия. Последният представил за проверка лична карта и свидетелство за регистрация на МПС, и полицейските служители установили самоличността му – подсъдимия К. Ц.. На 3 полицейските служители им направило впечатление, че подсъдимия лъха на алкохол. Последният признал пред полицаите, че е употребил алкохол.

Свидетелят К. му извършил проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № 0094, който отчел положителен резултат – 1,66 промила в издишания въздух. На подсъдимият му бил съставен акт за установяване на административно нарушение и му бил издаден талон за изследване, съгласно чл.6 ал.1 от Наредба № 1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. В посоченият талон подсъдимия К. Ц. саморъчно отбелязал с подписа си, че приема показанията на техническото средство, както и че отказва да бъде изследван за употреба на алкохол с доказателствен анализатор и с медицинско и химическо изследване /л.9 от ДП/. След това подсъдимия бил съпроводен от полицейските служители до медицинско заведение с цел пердоставяне на кръвна проба за химическо изследване, но същия отново отказал извършването на такова, което било удостоверено в съставения фиш за СМП, издаден от ФСМП К.

/л.11 от ДП/.

Възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически констатации, като само ги допълват и детайлизират.

Първостепенният съд е извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата по делото, без да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените материали не са били допуснати и логически грешки. В пълно съответствие със законовите изисквания, районният съд е обсъдил доказателствените материали по делото – анализирал е показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателствени средства, поради което е приел за несъмнено установена описаната по-горе фактология на деянието, която /както бе вече посочено погоре/ се възприема и от настоящата инстанция.

За да обоснове решаващият си извод за авторството на подсъдимия Ц. в извършването на инкриминираното му престъпление, съставът на районният съд е обсъдил в съвкупност и поотделно събраните по делото доказателства, като в тази насока правилно не е кредитирал показанията на свидетелите И.

С. и Д. С., относно изнесените от тях данни, че не подсъдимия, а свидетелката 4

С. е управлявала автомобила на процесната дата. Гласните доказателства, установени чрез показанията на посочените свидетели се оборват и опровергават по един категоричен и несъмнен начин от останалите събрани по делото доказателства. В този аспект правилно са кредитирани показанията на свидетелите – полицейски служители К., М. и А., тъй като същите са последователни, детайлни, логични и пресъздават събитието по един обективен и безпристрастен начин. Относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени, въззивният съд не констатира и никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова противоречие с останалия доказателствен материал. Показанията на посочените свидетели, съпоставени с ангажираните по делото писмени доказателства, установяват по категоричен начин релевантните по делото обстоятелства, касаещи предмета на доказване – времето и мястото на извършване на деянието, неговото авторство, както и начина на извършването му, а именно факта на управлението от страна на подсъдимия К. Ц. на инкриминираните дата, час и място на моторно превозно средство след употреба на алкохол, констатирането на концентрация на алкохол 1,66 промила у подсъдимия при извършената полицейска проверка с техническо средство, отказът на подсъдимия да му бъде извършено химическо изследване на кръвта за установяване на концентрацията на алкохол и отказът му да получи талон за извършването на такова медицинско изследване. В частност, в показанията си посочените свидетели подробно изясняват обстоятелствата, че в момента, в който същите спряли процесния автомобил за проверка, последния бил в движение, управляван от подсъдимия Ц., както и че същият пътувал сам в автомобила. В тази насока въззивният съд счита, че следва да се обърне особено внимание на категоричността, с която и тримата свидетели К., М. и А. при разпита си заявяват, че са видяли процесния автомобил да се движи по ул.”********” в гр.К., управляван от водач, който познавали визуално – подсъдимия Ц., в който именно момент са подали към него сигнал за спиране. Така, при излагане на показанията си, свидетелят Николов цитиран дословно твърди:

„..Тръгнахме по автомобила, тъй като разпознахме водача като въпросния К.

Ц.. На ул.”*******” подадохме светлинен и звуков сигнал, и същият спря в близост до дома си. Веднага отидохме до водача, същият беше сам в 5 автомобила”. В същият смисъл са и показанията на свидетеля Н. М., който по категоричен и недвусмислен начин е заявил при разпита му хода на проведеното пред районния съд съдебно следствие:”…Визуално познавам подсъдимия. Шофьорът беше сам, слезна, видимо беше употребил алкохол”.

Правилно при извеждане на изводите си за авторството на деянието, първостепенният съд не е приел за достоверни показанията на свидетелите И.

С. и Д. С., отчитайки тяхната нелогичност, противоречивост, тенденциозност и безспорната установеност на факта, че посочените свидетели са в близки отношения с подсъдимия. Неправдиво, нелогично и недостоверно се явява и за въззивната инстанция твърдението на тези свидетели, че процесния автомобил се е управлявал от свидетелката С., а полицейските служители са извършили проверката за алкохол на подсъдимия. При условие, че действително посочената свидетелка е управлявала процесния автомобил, нелогично се явява поведението на подсъдимия - именно той да бъде поканен от полицейските служители да слезе от автомобила, да им се представи с трите имена и ЕГН за извършване на полицейска справка и да се съгласи да му бъде извършена техническа поврека за употреба на алкохол.