Определение № 3131 от 14.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3131 гр. Пловдив, 13.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. И. Въззивно частно гражданско дело № 20245300502698 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на Еднолично адвокатското дружество Е. И., ЕИК 180978004 по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА като пълномощник на Г. Д. Д. против определение №10117/16.08.2024г. по гр.дело №14970/23г на ПРС, 8 гр.с., с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното делото Решение №2500/04.06.2024 г. по гр.дело №14970/23г на ПРС, 8 гр.с. в частта за присъдените разноски в полза на Сити кеш“ООД, ЕИК 202531869 – гр.София- направени разноски по делото, платени за адвокатско възнаграждение. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго , с което да се отмени решението в частта за разноските като се остави без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на въззиваемото дружество.

От въззиваемата страна „Сити кеш“ООД, ЕИК 202531869 – гр.София чрез адв.Х. М., САК, е подаден отговор, с който оспорва жалбата.

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е подадена на 27.08.2024г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено на 26.08.2024 г., поради което ЧЖ е подадена в указания 2-седмичен срок и е допустима, а разгледана посъщество е неоснователна, поради следното:

РС е присъдил направените от въззиваемия разноски за АВ в размер на 480 лв. с ДДС на осн.чл.78,ал.3 от ГПК, поради това, че е отхвърлил изцяло предявените от ищеца искове по чл.26 ЗЗД за 314,96 лв. и по чл.55,ал.1 от ЗЗД за 50 лв..

Цената на предявените искове е 364,96 лв.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК за отмяна на присъденото АВ по мотиви, че с оглед изхода от спора – неуважаване на предявените искове ответната страна има право на разноски; АВ е 1 действително е заплатено от ответника на пълномощника, а размерът на платеното АВ е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и е в минималния нормативно определен размер от НМРАВ.

В ЧЖ се излагат доводи, че определението е неправилно, предвид решенията на СЕС №С-714/22, където е казано, че не следва потребитетелят да понася част от процесуалните разноски по делото, когато след установяване нищожността на договорна клауза паради неравноправния й характер, искането му е уважено само частично; определение №366/16.8.2022 г. по ч.т.д.№1085/2022 г. на ВКС, 1 т.о., с което е прието, че въззивият състав , който не е зачел решение от 16.7.2020 г. по д.№С-224/19 и д.€№С-259/19 на СЕС, е извършил нарушение на чл.633 ГПК.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е правилно, тъй като цитираната практика на СЕС е неприложима в казуса по делото, тъй като е приложима при отхвърляне на част от исковете за връщане на суми поради това, че по обективни причини потребителят не е изчислил точно осъдителната си претенция – в случая не е налице отхвърлителна част само за част от предявените искове, сключени с потребител, а искането да не бъде осъждан потребителят въобще за разноски при пълно отхвърляне на претенциите му противоречи на чл.78,ал.3 ГПК.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №10117/16.08.2024г. по гр.дело №14970/23г на ПРС, 8 гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2