Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 328 от 17.07.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Частно наказателно дело 459/2024
Вид
Определение № 328
Подписан
17.07.2024
В сила
25.07.2024
Състав
Веселка Цокова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.15, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.29, ал.1, б."а" · Наказателен кодекс
  • чл.70 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
  • чл.437, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 328 гр. Враца, 17.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И. при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора С. В. М. като разгледа докладваното от Веселка Ц. И. Частно наказателно дело № 20241400200459 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на лишения от свобода Н. К. А., с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Към молбата са приложени писмени доказателства - становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.

Служебният защитник на лишения от свобода-адв.И. И. от АК Враца, поддържа молбата и моли да бъде уважена, като развива подробни съображения в подкрепа на становището, че е налице трайно поправяне на осъдения.

В съдебно заседание лишеният от свобода А. се явява лично. Същият се солидаризира със становището на защитника си и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

Н. К. А. търпи наказание в размер на 2 години лишаване от свобода по НОХД № 798/2023 г. по описа на СГС, при първоначален строг режим, за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."а" НК - опит за грабеж в условията на опасен рецидив.

Началото на изтърпяване на наказанието е на 13.11.2022 г. Към датата на постановяване на настоящото определение-17.07.2024 г., е изтърпял 1 година, 11 1 месеца, от които 1 година, 8 месеца и 4 дни фактически, а от работа 2 месеца и 26 дни.

Остатъкът за изтърпяване е 1 месец.

От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от 2/3 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК, тъй като е осъден за деяние в условията на опасен рецидив. Следователно налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.

От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения е била 72 точки, в границите на средните стойности. Дефицити при него са били наблюдавани в зоните: настоящо правонарушение - осъден за деяние с користно-насилствен характер; отношение към правонарушението - не разбира мотивите за криминалното си поведение, формално смята присъдата за справедлива, но не изразява желание за положителна промяна, с утвърдени криминални нагласи; образование и обучение - неграмотен, учил до 4-ти клас; управление на финанси и доходи- ориентиран към рискови способи за набиране на средства; начин на живот и обкръжение - трайно приобщен към среди с асоциален начин на живот; умения за мислене - не разпознава проблемите си и няма умения за разрешаването им по адекватен и законосъобразен начин, действа импулсивно и не се замисля за негативните последици, с твърде неясни краткосрочни цели. Рискът от вреди за обществото е висок и се обуславя от характера на настоящото користнонасилствено престъпление и деянията от криминалното му минало-също користнонасилствени. Рискът от вреди за служителите е нисък, а за останалите лишени от свобода е среден, но поради липсата на дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора този риск е понижен на нисък.

При изготвената ревизия оценката на риска от рецидив е намаляла от 72 на 70 точки, запазвайки риска в средните нива. Понижението се дължи на минимални позитивни промени в зоните с регистрирани дефицити-посещение на учебните занятия и желание за успешно завършване на 3 клас, примерно поведение и недопускане на дисциплинарни нарушения. Въпреки това, в профила на криминогенните нужди дефицити са запазват във всички първоначално установени проблемни зони. Рискът от вреди за обществото от висок е понижен на среден.

Осъденият не поддържа контакт с близки и познати, не изразява загриженост за децата си и не поддържа връзка с тях. Не получава финансова подкрепа и не провежда свиждания. Отсъствието на външна подкрепа засилва зависимостта му от осъдени лица с по-добри материални възможности.

Няма наложени дисциплинарни наказания и не е поощряван, поради липса на системни положителни прояви.

Осъденият не проявява интерес към организираните културно-информационни, спортни и др. мероприятия за осмисляне на свободното време. Не е преминал и през специализирани корекционни програми, поради липса на заявено желание.

Според доклада многократните осъждания не са успели да променят нагласите му и да имат необходимия коригиращ ефект върху поведението му в обществото с осъзнаване на необходимостта да спазва и да се съобразява със законите в страната.

Налице е формиран модел на извършване престъпления с последващи от това наказания лишаване от свобода. Това е показателно за слабите възможности на А. да ограничава поведението си в съответствие с правилата и нормите в обществото.

Поставените цели и договорените дейности в плана на присъдата не са 2 изпълнени, поради което корекционната работа с лишения от свобода трябва да продължи в посока преодоляване на изразените дефицити, преди всичко в разделите умения за мислене и отношение към правонарушението, ясно дефиниране на бъдещи цели и план за тяхното реализиране. В подкрепа на това твърдение е отбелязано, че до момента лишеният от свобода не е проявил желание да участва в корекционна програма „Умения за мислене“, въпреки че е заложена като задача в плана на присъдата и му е предоставена такава възможност. Освен това не е преминал и през следващия етап от прогресивната система за третиране на лишените от свобода, изразяващ се в замяна на режима в по-лек, което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на свобода.

В обобщение на всичко изложено дотук, крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода А. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.

Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Н. А. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. От изготвените доклади е видно, че няма убедителни данни за сериозен поправителен процес при него. В тази връзка бяха оценени стойности на риска от рецидив при осъдения – 70 точки, които са незначително променени от първоначалните 72 точки и остават в средни граници. Среден е и рискът от вреди за обществото. Съдът съобрази и това, че не са изпълнени целите, заложени в плана на присъдата, а две от основните дефицитни зони при осъдения-отношение към правонарушението и умения за мислене, трябва да продължат да бъдат обект на интензивна корекционна работа, тъй като той все още не осъзнава проблемите си и нуждата от трайна позитивна промяна в поведението си, нито пък предвижда в необходимата степен негативните последици от действията си. Вярно е, че по време на престоя си в затвора той е участвал в образователния процес и е имал примерно поведение. Тези позитивни резултати обаче не са стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи за трайното му поправяне. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето очевидно показват, че съществува риск от завръщане към стари общественоопасни модели на поведение при излизане от средата на затвора. Всичко това илюстрира, че престоят му в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице за постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони, за да има шанс при освобождаване от затвора той да започне законосъобразен начин на живот. От значение за отсъствието на сериозен поправителен процес е и обстоятелството, че спрямо него институтът на условно предсрочно освобождаване е бил прилаган вече през 2021 г., когато с определение № 322/21.12.2021 г. по ЧНД № 652/2021 г. по описа на ОС-Враца е бил освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието. Определеният с него изпитателен срок е изтекъл на 20.05.2022 г., след което на 13.11.2022 г. осъденият е извършил настоящото деяние по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."а" НК.

При това положение съдът приема, че е налице само една от законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.

Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

3

При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Н. К. А., роден на *** в гр.Монтана, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка - в размер на 1 месец, от наказанието в размер на 2 години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 798/2023 г. по описа на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7дневен срок от днес.

Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

4