Решение № 757 от 05.06.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2178/2026
- Вид
- Решение № 757
- Подписан
- 05.06.2026
- В сила
- 02.07.2026
- Състав
- Зорница Николова Тухчиева - Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 167а · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27а · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 416, ал.4 · Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
- чл. 421 · Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
РЕШЕНИЕ
№ 757 гр. Пловдив, 05.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20265330202178 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия СС № 0028577, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 3а вр. ал 2, т.
2 ЗДвП на С. М. Д. – законен представител на фирма „ЕНЕРГО РЕМОНТ СТРОЙ“ ЕООД е наложена глоба в размер на 25,56 евро за нарушение на чл.
21, ал. 3, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в допълнителна писмена молба се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а атакувания електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за този извод са следните:
1
Съгласно дадената в т.76 от ДР на ЗДвП легална дефиниция: "Средна скорост" е скоростта, с която пътно превозно средство изминава за определено време определен участък от пътя, установена с автоматизирано техническо средство или чрез система за секционен контрол на средната скорост.“
Според т. 77 от ДР на ЗДвП: „ Система за секционен контрол на средната скорост" е одобрена и проверена съгласно Закона за измерванията система за измерване на средната скорост на превозно средство в определен участък от пътя. Системата използва камери, монтирани в началото и края на участъка. Всяко превозно средство се класифицира и се идентифицира както на влизане, така и на излизане, а идентификационната информация е придружена от точни времеви подписи заедно с времето за изминаване на разстоянието, на базата на което се изчислява средната скорост. Ако средната скорост на дадено превозно средство е по-висока от разрешената в контролирания участък, системата генерира информация за нарушението.
Цифровото доказателство за нарушението включва снимки на автомобила от момента на влизане и излизане, както и метаданни.“ Съгласно публикуваното на публично достъпния сайт на национално тол управление https://bgtoll.bg/content/files/2025/07/30/35d643eba7981 cddcd7ea5d0c80ac84b.pdf / указание за принципите на действие на системата за секционен контрол на средната скорост: „Системата за секционен контрол на средната скорост е предназначена за контрол на скоростта на моторни превозни средства (МПС) чрез изчисляване на скоростта, получена от разделянето на разстоянието между две стационарни контролни точки (СКТ) на измереното време, за което МПС преминава между тези две контролни точки съгласно формулата: V = d / (T2-T1) km/h“, където Времето T1 e астрономическото време, в което МПС е засечено от ANPR камерата на СКТ А. Времето T2 e астрономическото време в което МПС е засечено от ANPR камерата на СКТ Б. Времената T1 и Т2 са с точност до 1/10 s.
Разликата между Т2 и Т1 дава информация за измереното време, за което МПС изминава фиксираното разстояние d.“
Обжалваният ЕФ е издаден за това, че на 07.03.2026г. в 17,00 часа на Път А-1 Радиново, км 118+599 посока на движение от Цалапица към Радиново, с МПС ТОЙОТА ЛАНД КРУИЗЕР вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № *** е 2 извършено нарушение на правилата за максималната средна скорост в участъка от км. 107+663 до км. 118+599. Разрешена скорост 140 км/час.
Засечена наказуема скорост след 3 % приспаднат толеранс - 156 км/час.
Нарушението е установено и заснето със Системата за секционен контрол на средната скорост № 20211-20051.
Съдът намира, че така изложената във ЕФ фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от доказателствата по делото по следните съображения:
От изготвената и приложена по делото служебна разпечатка от публично достъпния сайт на
Национално тол управление https://bgtoll.bg/vaprosi-i-otgovori се установява, че отсечка Цалапица към Радиново е сертифицирана и включена в националната мрежа на сертифицираните отсечки за секционен контрол на средната скорост.
От изготвената и приложена по делото служебна разпечатка от публично достъпния сайт на
Национално тол управление https://bgtoll.bg/content/files/2025/08/28/df0e0ebe8ef5f5dbd0fe1e934b666af8.jpg се установява, че конкретно отсечката Цалапица - Радиново е със измерена и сертифицирана дължина 10,9 км.
От полученото писмо от Национално тол управление се установява, че нарушението е заснето със система с № 20052-2021, която е от вид Kapsch VRX-3500 ANPR и се състои от две точки 2005 /Радиново/ и 2021 /Цалапица/.
От изготвената и приложена по делото служебна разпечатка от публично достъпния сайт на
Национално тол управление https://bgtoll.bg/content/files/2025/08/05/9206776db907b6235c7ff1a30ab6893a.pdf се установява, че системата Kapsch VRX-3500 ANPR е сертифицирана като Система за секционен контрол на средна скорост, като разполага със знак за Одобрен тип средство за измерване: 5237.
Характеристиките на одобрения тип са видни на публично достъпния сайт на
БИМ: https://e-bimlegacy.bim.government.bg/bg/Information/Information/DeviceTypeDetails? identifier=f9NuvZ3UMKw%3D
От представените от Национално тол управление протоколи за установяване годността за приемане на СКТ се доказва надлежното въвеждане в експлоатация на двете контролни точки 2005 /Радиново/ и 2021 /Цалапица/.
3
От представените от Национално тол управление два броя протоколи от метрологична проверка № 347-СГ-ИСИС/25.08.2025г. и № 348-СГ-ИСИС/ 25.08.2025г. се установява техническото съответствие на камерите в двете контролни точки с одобрения тип и обстоятелството, че и двете отговарят на изискванията на раздел XXVI от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Извършената метрологична проверка е първоначална, като не е изтекъл едногодишния срок съгласно т.31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН
(публично достъпна на сайт https://www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/2019/02/z-616-11-9-18.pdf ), поради което последваща проверка не е била необходима.
Така Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2165 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение по КНАХД № 20247180700286 / 2024 на Административен съд-Пловдив.
От представеното статично изображение ID:e52d40 се установява, че процесният автомобил е преминал през начална точка за контрол 2021 на 07.03.2026 в 16:55:55ч.
От представеното статично изображение ID:a1b9db се установява, че процесният автомобил е преминал през крайна точка за контрол 2005 на 07.03.2026 в 17:00:00 ч.
Във връзка с представените статични изображения следва да се отбележи, че съгласно чл. 167а ЗДвП те представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговия регистрационен номер, датата, часа, посоката на движение.
При съобразяване на горното се налага извод, че сертифицираната отсечка с дължина от 10, 9 км е измината за 4 мин и 5 секунди от процесното МПС.
При прилагане на общата формула от физиката v=s/t (скоростта е равна на пътя делено на времето) или на разгърнатата формула, посочена в указанията от сайта на НТУ (която макар и при използване на различни буквени означения, по същество е идентична) се получава един и същи извод, че средната скорост е 161 км/час, като след приспадане на толеранса от -3%, посочен в протокола за метрологична проверка, се получава точно средната скорост от 156 км/час.
4
Неоснователно е възражението, релевирано с допълнителна писмена молба, че използваните формули за изчисляване на средна скорост нямали легална опора.
В чл. 416, ал.4 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (в сила от 06.12.2024 г.) изрично е посочено, че:
„Скоростомерът за средна скорост определя средната скорост на ППС чрез измерване на времето за преминаване на базово разстояние на участък от пътя:
1. средна скорост е изчислена скорост, получена чрез разделяне на разстоянието между двете контролни точки на измереното време, за което ППС преминава между тези контролни точки;
2. базово разстояние на участък от пътя е разстоянието между две контролни точки, между които се измерва средната скорост.“ Видно е, че на практика в чл. 416, ал.4, т.1 от Наредбата се съдържа изрично позоваване на общата формула v=s/t (скоростта е равна на пътя делено на времето). Още повече, че по мнение на настоящия състав, законово закрепване на посочената формула не е необходимо, доколкото тя представлява всеобщо известно научно достижение и не подлежи на съмнение.
Неоснователен е доводът на защитата, че по делото не съществували доказателства, че двете камери, от двете страни на сертифицираната отсечка, не били калибрирани така, че да работят с един и същи час. В тази връзка превратно се прави позоваване на протоколите за метрологична проверка и извежда от тях, че не било проверявано дали камерите са настроени да работят с един и същи час.
Съгласно чл. 421 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (в сила от 06.12.2024 г.):
(2) При измерване на средната скорост е необходимо устройствата за заснемане, монтирани на контролните точки, да бъдат синхронизирани по време от един източник.
(3) Всяко несъответствие трябва да възпрепятства по-нататъшни измервания“
От друга страна, според чл. 423 от Наредбата:
5
(2) За скоростомери за средна скорост, освен информацията по ал. 1, производителят трябва да предостави информация за начина на синхронизиране на времето на двете контролни точки и начина на определяне на базовото разстояние.
(4) Техническата документация на скоростомер за средна скорост трябва да съдържа доказателства за начина на синхронизиране на времето.
Проверката на синхронизацията на времето трябва да се извършва автоматично, без намесата на оператор, така че състоянието на синхронизацията на устройствата за заснемане да бъде надеждно установено още при първоначалния монтаж, без да са необходими последващи измервания.“
Според чл. 431, ал.2 от Наредбата: „Първоначалната проверка за скоростомери за средна скорост се извършва на мястото на монтаж.
Измерва се базовото разстояние, грешката на измерване на скоростта, проверяват се монтажът на устройствата за заснемане и начинът за синхронизацията на времето.“
С оглед дадената нормативна уредба и изричното отразяване в протоколите за първоначална метрологична проверка, че техническото средство отговаря на изискванията на раздел XXVI от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, по делото не възниква никакво съмнение относно калибрирането на часовете на камерите и тяхната синхронизация.