Решение № 983 от 23.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20231110217842 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по Жалба на М. И. Д. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-026807 от 06.11.2023 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" - СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 800 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца.

В жалбата се излагат доводи за това, че обжалваното НП е неправилно, а оттук и незаконосъобразно. Обръща се внимание на АНО, а и на съда, че в конкретния случай не е налице квалифициращият нарушението признак „системност“, откъдето неправилно е приложен материалният закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Представлява се и от адв.Ц. К. от САК, чието процесуално представителство е ангажирал с пълномощно и договор за правна защита и съдействие срещу възнаграждение в размер на 700 лева. И двамата поддържат жалбата, отново настояват за липса на системност на нарушението.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки от юрк.А.А., в които се излага становището на въззиваемата страна за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното от фактическа страна:

На 13.08.2022 г. в 022.08.2023г. около 14,41 часа жалбоподателят М. И. Д. е управлявал в София МПС - личният си л.а.“Фолксваген Голф“ с рег № *** в с.Долни Богров, по бул.Ботевградско шосе, с посока на движение от с.Яна към центъра на гр.София. На кръстовището на Ботевградско шосе с ул.40-та, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място той е управлявал автомобила с превишена скорост – наказуема превишена скорост от 89 км/ч (измерена с АТСС Cordon-m № 1197, която е измерила 92 км/ч), като след се приспадане на толеранса от 3 км/ч се установява и величината на превишението на 1 скоростта от 39 км/ч.

Нарушението е установено чрез АТСС Cordon-m № 1197, която е вписан тип средство за измерване според разпечатка от информационната система на Българския институт по метрология (БИМ), приложена към делото и преведено Решение в тази насока на Държавния институт по метрология на Република Хърватия. Приложен е и Протокол за проверка № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023г на БИМ за тази АТСС, според който тази АТСС съответства на одобрения тип, измервала е коректно скорост. Приложено е и копие на Протокола за използване на тази АТСС, която е била монтирана на служебен автомобил с № *** – системата е работила за времето от 14,30 до 16,30 часа (нарушението е констатирано в този времеви период – 14,41 часа), на 22.08.2023г. Според този протокол е проверявана скоростта на движение на МПС по общинската пътна мрежа – общото ограничение 50 км/ч за населено място. АТСС е работила в стационарен режим, по отношение приближаващи се МПС. Отразеното в този протокол съответства на автоматичния запис върху автоматично създадената фотоснимка на процесния автомобил в момента на извършване на нарушението; посочени са и Джи Пи Ес координатите на неподвижно разположената АТСС.

Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че действително, на посочените дата и място жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. За това, че той лично е управлявал автомобила, жалбоподателят е попълнил изрична декларация – също приложена към преписката.

Деянието е извършено виновно умишлено – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието (че като управлява МПС в населено място със скорост 89 км/ч нарушава общата забрана за допустима скорост в населено място), предвиждал е неговите общественоопасни последици (свързани с нарушаването на закона), и е желаел настъпването на тези общественоопасни последици, т.е. ЗДвП да бъде нарушен.

АНО не е ангажирал отговорността на нарушителя по чл.182, ал.1, т.4, вр.-чл.21, ал.1 от ЗДвП, за която законодателят е предвидил налагането на наказание глоба в абсолютно определения размер от 400 лева, без да е предвидил лишаване от право да управлява МПС.

АНО е ангажирал отговорността на нарушителя по чл.182, ал.5, вр. чл.182, ал.1, т.4, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е включил във фактическия състав на нарушението, за което държи отговорен М. Д. и по-тежко квалифициращият това нарушение признак: деянието да е извършено при условията за системност. Правилно процесуалният представител на жалбоподателя обръща внимание, че за това деяние да е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на две предходни НП за две други предходни нарушения.

За да обоснове извода си за системност на нарушението, АНО е посочил две предходни и влезли в сила НП спрямо водача: НП № 6595040, което да е влязло в сила на 23.12.2022г и НП № 5922660, в сила от 23.12.2022г.

Съдът отчита, че и двете НП, с които се обосновава системността, са посочени некоректно от АНО – в изключително минималистичен стил: не е посочен пълният номер на съответното НП, нито кога е издадено, нито кой точно орган го е издал, нито за какво нарушение. Този минимализъм граничи с нарушаване правото на защита.

Все пак, предвид представената справка-картон на водача, съдът (а и жалбоподателят и неговият процесуален представител) е в състояние направи извода, че АНО е имал предвид:

1. Електронен фиш сер.К № 6595040/25.05.2022г. на ОДМВР - Перник, връчен на 08.12.2022г. за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, влязъл в сила към момента на разследваното нарушение и платен към момента на изготвяне на справката на 18.12.2023г.и 2. Електронен фиш сер.К № 6595040/21.11.2022г издаден от СДВР за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП - влязъл в сила към момента на разследваното нарушение и платен към момента на изготвяне на справката.

Според т.62 на §.6 на ДР на ЗДвП, " Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

2

Това означава, че за да има системност, след влизане в сила на НП или ЕФ за предходно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да има извършено, констатирано и санкционирано с НП или ЕФ поне едно нарушение от същия вид по ЗДвП и процесното нарушение да се явява последващо за това второ нарушение, т.е. поне второ, което да е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП или ЕФ за същото по вид нарушение по ЗДвП.

Процесният случай не е такъв. Разследваното нарушение е първо по време след влизане в сила на електронен фиш за нарушение по чл.21 от ЗДвП. И дват електронни фиша са връчени на една и съща дата – на 08.12.2022г., т.е влезли са в сила на една и съща дата през м.декември 2022г. Не е посочено нито едно нарушение по чл.21 от ЗДвП (освен процесното), което да е извършено след влизане в сила на който и да е от тези два електронни фиша.

Затова процесното нарушение не е извършено при условията на системност и наказанието не е следвало да се определя с оглед санкционната разпоредба на чл.182, ал.5 от ЗДвП.

Съдът служебно констатира обаче, че след като не е налице системност на нарушението, не е налице и основание това нарушение да е извършено при условията на повторност - според разпоредбата на т.33 на §.6 на ДР на ЗДвП): " Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. За разлика от легалното определение на „системността“, във формирането на която законодателят изрично е включил както наказателните постановления, така и електронните фишове, при легалното определение за „повторността“ законодателят е посочил само наказателните постановления, но не е посочил и електронните фишове като основание за квалифициране на нарушението като по-тежко наказуемо. Макар че по своя санкционен характер влезлите в сила електронни фишове да са приравнени към влезлите в сила наказателни постановления, след като самият законодател е направил разликата между тях при формулиране на легалните определения на системността, би следвало да се приеме, че е правил тази разлика и при формулиране на законовото определение на повторността. Като не е посочил изрично при определението за повторност същата да се отчита и с оглед влезли в сила електронни фишове, процесното нарушение не може да се счита з извършено при повторност, т.к. именно именно влизането в сила на електронен фиш поставя началото на едногодишния срок, значим за правилната квалификация на нарушението.

За яснота: още със създаването на легалната дефиниция на понятието системност, което е станало през 2011г. (ДВ, бр. 10 от 2011 г.), законодателят е възприел законодателната техника на изрично изброяване на актовете, чието влизане в сила определя последващи нарушения като системни – изрично се посочва, че това са наказателните постановления или пък влезлите в сила електронни фишове. Не са посочени фишовете по чл.186 от ЗДвП, например.

От 2011г до момента на издаване на обжалваното НП, ЗДвП е променян многократно.

Легалната дефиниция за повторността, още от влизането му в сила в сила от 1 септември 1999 г. на първата му по време редакция, обвързва преценката за наличието на повторност само с влязло в сила наказателно постановление, но не и с електронен фиш. До момента, след десетки редакции – изменения и допълнения на ЗДвП, вкл. и след въведения при определяне на системността детайлен подход (2011г.) на изрично посочване на актовете, обуславящи преценката за системността, законодателят не е включил сред актовете, обуславящи повторност, влезлият в сила електронен фиш, както не е включил и фишовете по чл.186 от ЗДвП. Затова, отчитайки тази законодателна воля и като съобразява наказателния характер на настоящото производство, обеславящ възпирането от разширително тълкуване на правните норми спрямо наказателно ангажираното лице, съдът намира, че в настоящия случай не може да редуцира отговорността му от системно извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП (каквато което съдът прие, че не е налице) в повторно извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и съответно да редуцира наказанието до такова по чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 800 лева и лишаване от 3 право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Съдът е в състояние обаче да редуцира отговорността на нарушителя, след като прие вече за безспорно доказано извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДВП, като му наложи санкцията по общия ред на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, т.к. както се посочи вече, нарушението е извършено от обективна и субективна страна.

По възражението на жалбоподателя в разминаване на правната квалификация на нарушението посочена в АУАН, с възприетата от АНО правна квалификация, съдът намира, че същата не съставлява съществено нарушение на правото на защита, годно да доведе до отмяна на НП като незаконосъобразно. В случая е от значение, че в АУАН № № АД69161/26.10.2023г. на Д.Д. – младши автоконтрольор при ОПП – СДВР коректно е описана фактическата обстановка, която комуникира пряко с останалия доказателствен материал (обсъден от съда по-горе) и правилно е посочена нарушената разпоредба – чл.21, ал.1 от ЗДвП. Също така твърдението в Жалбата, че в АУАН не посочва мястото на извършване на нарушението – твърди се в жалбата за посочена улица Безименна, не съответства на съдържанието на оспорения АУАН – към преписката е приложен този АУАН в оригинал, върху който е инкорпорирана и саморъчната разписка за връчването му на 26.1023г (дата на съставяне и връчване) именно н жалбоподателя, който се е подписал със синя химикална паста. Посоченото в този АУАН място на извършване на нарушението (дословно възпроизведено в обжалваното НП) кореспондира с останалия доказателствен материал – автоматично създадения и възпроизведен върху фотоснимката запис за местоположението на АТСС и в Протокола за използване на АТСС.