Решение № 405 от 26.03.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 405

Смолян, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - I-ви касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИГНАТ КОЛЧЕВ

Членове:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА и с участието на прокурора АТАНАС ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия ИГНАТ КОЛЧЕВ канд № 20267230600072 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба, подадена от „Рамус Медикал" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район О., [улица], ап. П., представлявано от Р. М., срещу Решение № 1/12.01.2026г. по АНД № 396/2025г. по описа на Районен съд-[област].

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил изцяло НП № 21-2500074/14.07.2025г., издадено от и.д. директор на Дирекция „ИТ“ [населено място], с което на касатора в качеството му на работодател на основание чл. 413, ал.2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. /766,94 евро/ за нарушение на чл. 52, ал.1 ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал.2 НЗЗРСРТЗ и Заповед № РД-06-45 от 30.10.2024г. на министъра на труда и социалната политика.

В касационната жалба се развиват оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Според касатора момента на извършване на нарушението не бил правилно и ясно определен в АУАН и НП, неправилно било прието от съдебния състав, че това е момента на настъпване на трудовата злополука- 16.04.2025г. В тази връзка се сочи, че датата на извършване на нарушението е от съществено значение не само с оглед правото на защита на наказаното лице, а и с оглед индивидуализацията на нарушението, както и във връзка с преценката за изтичане на давностния срок за налагане на наказание.

Твърди се още, че съдът е направил неправилни правни изводи относно доказаността на нарушението от обективна страна. Липсата на пълно, ясно и точно описание на нарушението, непосочването на конкретните обстоятелства, при които то е извършено и на всички съставомерни принципи ограничавало правото на защита на наказаното лице, а от друга страна препятствало възможността за съдебна преценка на релевантните по делото факти и обстоятелства.

Неправилни били и изводите относно неприложимост на нормата на чл. 415в, ал.1 КТ, а оттам и относно момента на отстраняване на нарушението и изводите за настъпили вредни последици за служителя.

По изложените съображения молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение, като с акт по съществото на спора отмени издаденото НП срещу дружеството.

В съдебно заседание касаторът р.пр. не изпраща процесуален представител. Депозира в писмено становище изложение в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на въззивния съдебен акт.

Ответникът по касация р.пр. се представлява от юриск. П., който поддържа подадената жалба по изложените в отговора срещу нея съображения. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните, мотивите на обжалваното решение и събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационно обжалване въззивен съдебен акт. Спазен е преклузивния срок по чл. 211, ал.1 АПК. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да постанови решението си, с което е потвърдено изцяло НП № 21-2500074/14.07.2025г., издадено от и.д. директор на Дирекция „ИТ“ [населено място], с което на касатора в качеството му на работодател на основание чл. 413, ал.2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. /766,94 евро/ за нарушение на чл. 52, ал.1 ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал.2 НЗЗРСРТЗ и Заповед № РД-06-45 от 30.10.2024г. на министъра на труда и социалната политика, въззивният съд е приел, че издаденият санкционен акт е законосъобразен. Приел е, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Отговорил е на всички наведени във въззивната жалба възражения, считайки ги за неоснователни.

Така постановеното решение е валиден, допустим и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Наведените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на издаденото НП се възпроизвеждат изцяло и в касационната жалба, но те не могат да бъдат споделени. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на въззивното решение, които са в синхрон с трайната съдебна практика на административните съдилища в страната по приложението на чл. 52 ЗБУТ и чл. 415в КТ.

Не може да бъде споделено твърдението, че приемането на датата 16.04.2025г. за дата на извършване на нарушението от страна на дружеството ограничавала правото му на защита и препятствало възможността съдът да прецени за евентуалното изтичане на давностния срок по чл. 34, ал.1 ЗАНН. Възражението е неоснователно! В деня на настъпване на трудовата злополука- 16.04.2025г. е извършена проверка на работно място и именно на тази дата е установено извършването на нарушението. Фактът, че от 17.01.2025г. касаторът е бездействал и не е застраховал за своя сметка за риска „трудова злополука“ Т. С. е ирелевантен за датата на установяване на нарушението. Отделно от това твърдяното в касационната жалба „ограничаване правото на защита“ и препятстване възможността за преценка за изтичане на давностния срок по чл. 34, ал.1 ЗАНН трябва да съществуват реално, а не хипотетично. Посочването на датата 16.04.2025г. в АУАН и НП като дата на установяване на нарушението съответства на обективната истина, защото именно на тази дата е установена липсата на застраховка. С това по никакъв начин не се ограничава правото на защита на касатора, той разполага с целия възможен арсенал от процесуални средства да се брани срещу такова обвинение. На следващо място за периода между 17.01.2025г. и 16.04.2025г. е невъзможно да изтече давностния срок по чл. 34, ал.1 ЗАНН, при което отново е налице хипотетично твърдение за невъзможна преценка. В случая нарушителят от датата 17.01.2025г. до 16.04.2025г. се намира в условията на продължавано административно нарушение, което може да бъде установено във всеки един момент. Установяването му към 16.04.2025г. не представлява процесуално нарушение и не е основание за отмяна на издаденото НП.

На следващо място отново хипотетични и неоснователни са доводите за наличие на евентуална застраховка на С. на друго основание за риска „злополука“. На дружеството е била предоставена възможност за представяне на релевантни за правоотношението доказателства. В случай, че такъв релевантен факт е съществувал, нему принадлежи задължението за доказването му, тъй като то черпи благоприятни правни последици от това. В касационната жалба не се твърди, че такава застраховка е налице за С., следователно наведените разсъждения са неоснователни.

Изцяло неоснователни са и твърденията за неправилни изводи на въззивния съд досежно приложението на чл. 415в КТ. По делото е безспорно, че нито на 16.04.2025г., нито в последващ момент за С. е била сключена застраховка за риска „трудова злополука“. На 29.04.2025г. трудовият договор с него е бил прекратен поради изтичане на срока за изпитване, без нарушението да е отстранено. Съгласно нормата на чл. 415в КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100.

За настъпване на тези благоприятни правни последици за нарушителя се изисква кумулативното наличие на елементите на този фактически състав. След като нарушението не е отстранено веднага, безпредметно е да се коментира дали от него са произтекли вредни последици за работника. Изводите на въззивния съд в тази насока са коректни и се споделят изцяло.

Предвид тези мотиви касационната жалба е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като на ответника се присъдят деловодни разноски в размер на 67 евро.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1/12.01.2026г. по АНД № 396/2025г. по описа на Районен съд-[област] като законосъобразно и правилно.

ОСЪЖДА „Рамус Медикал" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район О., [улица], ап. п., представлявано от Р. М. ДА ЗАПЛАТИ на ИА „ГИТ“ –[област] юрисконсултско възнаграждение в размер на 67 евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: